Гергьовден и воюващата Любов – поезия на Елена Богатинова
В навечерието на Гергьовден, освен всички именници, бихме искали да поздравим със следващите стихове и всички, които осъзнават, че Животът и Любовта изискват воюване и са избрали страната на Истината, Правдата и Светлината, побеждавайки мрака във всички измерения на битието си.
Стиховете са на Елена Богатинова.
_____________________________
ВРАГЪТ
Стоя
с опънат лък в ръце
взирам се в нищото
и чакам…
Чакам дълго.
Няма колебание,
страх, нито умора –
в мен бушува
цялата омраза
към онази притворна,
ласкателна,
старовремна хвърката змия,
която бавно, методично
и с наслада
убива
падналото човечество.
“Няма Бог. Няма дявол.
Няма зло. Има само балансссс…”
Не ме е страх от теб,
защото те виждам
с очите на Окото*!
Ти си невидима за света,
безкрайно по-силна от мен,
неизследимо коварна,
но не и за Него –
Той те победи*!
Аз имам Неговия поглед
и внимавам, бдя,
да не подбия остротата му
и да те взема за
приятел.
Стоя
и все повече
опъвам тетивата.
Ако не мразя теб
не мога да обичам –
твоят баланс е отровен.
Стоя,
продължавам да се взирам
в нищото на света
и следя неотклонно
твоя блед
самодоволен силует.
Не мога да отпусна тетивата –
чакам…
Имам
само една стрела.
Стоя така
с опънат лък,
нетрепващ поглед,
с все по-ясна, изострена мисъл,
в безмълвие –
като древна статуя.
_____________________________
ВЪПЛЪЩЕНИЕ
На бойното поле на ежедневието
невидими са истинските врагове,
но огнените им стрели
само разорават сърцето ми –
най-вътрешната нива,
където
винаги
едно едничко зърно
надделява.
В небесната битка на земни места
пред оголената сила на стихиите
как да опазя
този избор?!
Зад крехките ми рамене се крие
армия от ангели и хора –
Небесни колесници с Небесни Знамена и
Всепроникваща, Болезнена и Неранима
Светлина.
Стихиите потръпват и замират,
отдръпват се,
а дръзката отвъдна моя мисъл
е пораснала –
родило се е
Ново Земно Битие.
_____________________________
ПОБЕДИТЕЛИ
Да надделеем, Господи,
над натиска отвън
и страховете – вътре,
над тайните си грехове,
които бавно, неусетно
заместват любовта
със безразличие.
Да надделеем над предателството,
нашето и чуждото,
да превържем раните
и да продължим нататък
към извора на живите слова,
които всяка рана изцеляват
и отнемат
спомените за греха.
Да надделем и
над съпротивата на установените неща,
над умората и старостта,
чиито бледи устни не спират да нашепват –
“няма друг живот”.
Да надделеем най-накрая
над мътния потоп от мътни словеса,
които заливат земята
и като Теб –
на гребена на най-последната вълна
да прекрачим оттатък
като Победители.
_____________________________
*Всевиждащият, Вездесъщ (ИС) и Всепобеждаващият, Всемогъщ (УС) – това са елементи от името на Божеството, изписвани на първичната образна реч от най-дълбока древност
