Българите – първите християни в Европа
Мисионерската дейност на апостол Павел във Филипи (Пловдив) – утвърждаване на орфическото християнство сред българите
/Из “Пловдив е първата християнска престолнина в Европа” – проф. Димитър Нанкинов/
Има събития в човешката история, с които ние българите трябва вечно да се гордеем. Едно от тези малко известни или нарочно забравяни събития е, че българите (траките) първи в Европа са приели християнството. Това е станало преди две хиляди години, в началните десетилетия след Христа, когато на река Марица в Пловдив светите апостоли Павел и Сила за първи път на нашия континент извършват светото кръщение. Важната историческа случка е отразена в „Деянията на апостолите” и в посланията на апостол Павел до римляните и до филипяните (т.е. пловдивчаните). За да стигнат от Мала Азия до Пловдив, апостол Павел и апостол Сила (тракиец (българин), който е знаел местния език и е помагал на апостол Павел при общуването му с българите) пътуват отначало с кораб до остров Самотраки и до пристанищния град Неаполис (Кавала), а след това пристигат в Пловдив. На река Хебър (Марица) те извършват великото дело – покръстването в Христа на местните жители. Така поставят началото на първата християнска община и на първия епископски престол в Европа.
Известно е, че първа светото кръщение приема една жена на име Лидия. Римляните арестуват двамата апостоли, но през нощта става земетресение, тъмницата се разрушава и те излизат на свобода.
Районите, посетени от апостолите Павел и Сила на Балканите са били населени с траки (българи), които са наричали Филипополис с българското име Плъпдивъ (Пловдив).
В своите бележки за Посланието на апостол Павел към римляните бл. Теофилакт Български пише: „Апостол Павел казва: „… тъй че разпространих благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик”. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва (ап. Павел)? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който съвпада с границите на днешна България. Не е казал: аз съм проповядвал, а „изпълних благовестието“, за да покаже, че словото му не е било безплодно, но действено. За да не помислиш, че е вървял по прав и широк път. „И околността“, казва, т. е. аз съм обходил народите, проповядвайки и на север, и на юг…’’
„Посланието” може да бъде тълкувано от различните хора по различен начин, но за нас българите е важно, че най-рано в Европа (още преди средата на първи век) християнството е било разпространено сред нашите далечни предци – древните българи – и че още тогава – много столетия преди 681 година! – тук на Балканите е имало държава България.
В Пловдив апостол Павел научава, че юдеите искат да го убият при неговото пътуване до град Троя. По дух той се е смятал тракиец и е следвал орфическото учение на траките, което е било преследвано от ортодоксалните евреи. За по-голяма безопасност апостол Павел се качва на кораб в Пловдив и след петдневно плаване по пълноводната тогава река Марица и през Тракийско (Егейско) море пристига в Троя. Според българския историк Стефан Гайдарски тракийският орфизъм е учение много близко до християнството, предвестник на християнството, съществувало хилядолетия преди Христа, много преди Иисус да се роди във Витлеем и стане човек … като нас. В тайните орфически „Тракийски послания“ пише:
”Този същият Иисус беше познат …. още от Древна Тракия. А те го наричаха Възкресението – Иисус, Ти-Он-Иисус, Дион-Иисус, което гърците изопачиха и нарекоха Дионисус или Дионисий”.
На 29 юни 65 година апостолите Петър и Павел са били осъдени от император Нерон и обезглавени в Рим.
Впоследствие християнството сред траките и скитите, обитаващи крайбрежието на Черно море, разпространява и братът на Петър, апостол Андрей Първозвани, първият Христов последовател. Постепенно християнството прониква в земите, населявани от българите по целите Балкани, в Мала Азия и по Северното Причерноморие.
