В навечерието на 2023 светът е разкъсан от идеологии. Ако погледнем назад, последните 2 години бяха ознаменувани неусетно под знака на новосформирали се воинстващи лагери, групирани в крайни полюси. Идеологии, които както никога досега разделиха роднини, приятели, съседи, общество, нации, светове… Светът стана двуполюсен, двуизмерен. Ако не принадлежиш и не скандираш шумно за единия лагер, значи непременно трябва да си от другия. Принуден си да избереш, да воюваш до кръв за своята си “истина” (или за тази, която е на дневен ред).
Ако не си ваксър, значи непременно си „антиваксър“.
Ако не си климатичен алармист или еко активист, със сигурност си „климатичен скептик“ и “отрицател на климатичните промени”.
Ако не си умно-красив протестър, може би си някой „Ганя“ „гербарист“?
Ако не си феминист, значи си „бял супермасист“, „сексист“ или може би „насилник на жени“?
Ако не ходиш на прайд и не подкрепяш хегемонията на новите LGBTQIA+/2S нормативи, значи си “хомофоб”, “нетолерантен хетеросексист” или “хетеронормативист” (наличието на последните термини учудиха и мен).
Избирай. Бързо! Без да мислиш.
Black Lives Matter или “расист” и “империалист”?
Pro-choice (за-избора) или “pro-life (за-живота) фундаменталист”?
Евроатлантик или “путинофил”?
Прогресист или „крайно десен неофашист”?
Трансхуманист или просто заблуден „конспиратор“, а може би “трол”?
Глобалист или “агресивен националист”, “шовинист” и т.н.
Коледното примирие, 1914 г.
На фона на това яростно воюване и замеряне с епитети, в Коледната нощ бихме могли да си спомним историята за Коледното примирие насред най-кървавата и ожесточена война в историята на човечеството, когато британските, немските и френски войници прекратяват неофициално огъня на Западния фронт на Бъдни вечер през 1914 г.
Примирието започва с коледна песен от германския окоп. В тъмнината, от британския лагер им отговарят като зачеват същата песен на английски. Войниците окичват със свещи барикадите и постепенно излизат от окопите, за да се срещнат в пълната с бодлива тел „Ничия земя“, която ги разделя. Следват ръкостискания, коледни поздрави, размяна на вино, тютюн и шоколад в студената нощ. Има размяна на пленници и общи погребения, които завършват с хвалебствени и рождествени песни. Саксонски капелан (католически свещеник) прочита проповед, англичанин казва молитва и всички свалят шапките си, казвайки “Мир на земята”. На следващия ден, войниците играят заедно футбол, което дава един от най-ярките образи на примирието.
За съжаление, Коледното примирие е прекършено от главнокомандващите три дни по-късно, когато войниците са разпръснати отново по фронтовете. В Историята обаче, то остава завинаги пример, в който човечеството прави крачка отвъд бодливата тел на човешката ненавист, човешките политики, жестокост и себеправедност. И не е ли именно ОТВЪД човека това, което го прави истински човек? Онази вечна, възвишена и благородна природа, която го въз-висява над тленното битие и го приближава до истинската му същност и до ближния. Ако човек не се съединява с възвишеното, неизменно стига до низкото, животинското и хищническото, което също носи в себе си.
Коледното примирие е и най-вече пример, който ни напомня, че истинският враг не са човеците, а силите, политиките и идеологиите на системата, които ни разделят.
“Мир между човеците”
На връх коледната нощ, зазвучава отново и хвалението на небесното войнство, което казва:
„Слава на Бога във висините, И на земята Мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“
Ангелското войнство, което от тази нощ нататък вече не ще воюва срещу човека, а срещу заблужденията и идеологиите вътре в него, които го поробват и които отравят всяко добро намерение, всяка любов и всяка истина.
А Божието благо-воление или Благата Воля на Отец е в построяването на един Нов свят, ново Царство, нова политика. Думата „свят“ означава още „мир“, „подредба“. В тази Нова Божествена подредба, Истината, Мирът и Радостта царуват и могат да бъдат намерени в постоянното търсене на правилните мерки, в правилната подредба (и йерархия) на същностите и ценностите вътре в човека.
За съжаление, днес споровете, „хейтването“ и постулирането на някакви готови “истини” заместиха истинските разговори и търсенето на Истината. Социалните мрежи и информационните войни направиха така, че сякаш вече не общуваме с човеци насреща, а спорим с духовете и идеологиите вътре в тях, които все повече захранват омразата и разделението помежду ни.
Заради това и Истината не може да бъде намерена в лутането по хоризонталата на левите или десни крайности, а там, където Божественото слиза в човешкото на земята, за да посее небесното си естество, чрез семето на Вярата и да роди благо-роден дълговечен плод, а след това човешкото да се въздигне към Божественото по небесната вертикала на Живота. В тази Истина се свързват Небето и земята и всички човеци, които пребъдват в Нейното битие.
Тя е онази Истина, Която слезе от Небето, роди се, живя между човеците, пострада на кръста и се възнесе. Затова и за някои е толкова трудно да стигнат до Нея.*
“Мистично Рождество”, Сандро Ботичели, 1500 г.
Автор: Яна Първанова
*последното изречение е част от стихотворение на Фима Клетниковa:
Истината
Истината
Пострада
На
Кръста
И се
Възнесе
На небето.
Затова
Трудно
Се стига
До
Нея.
(Из „Портал на Слънцето“, 2016 г., изд. „Ерго“, съставил и претворил от македонски: Роман Кисьов)
