/”Епопея на забравените истини” – Красимир Меринов/
“А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.”(Думи на Иисус Христос от Евангелието)
За смелостта
Дойдоха пълчища,
Ограбиха нивята,
Затулиха кладенците,
Скриха слънцето,
Нарекоха се ангели на светлината,
Взеха всичко и му сложиха ново име.
И той забрави кой бе,
Опит от ласки и богатства.
Повярва, че родина му е Спарта,
Че е рожба на чужди родове,
и чужди богове.
И тъй измъчен, измамен, унижен –
нарече се спартанец,
Но повикаха го при Термопили,
Да брани чуждата земя,
И чуждите му богове.
Тогаз си спомни, че друг бе неговия род,
и как бе мъчен, мамен, унизен.
И реши да не отстъпва от своя Термопили.
А когато след години попитаха сина му:
„Защо отец ти пресели се отвъд за чужда слава?“,
синът му рече със усмивка:
– Не беше чужда тя.
За да съдаде мита за Леонид остана.
Като него да браня спомена за родната земя,
Спартанец пред своя Термопили –
последна стража пред земята
на Бога на моя баща.
