ТИХО ПРЕВЪРЗВА НЕБЕТО…
Тихо превързва небето
отворената рана
на живота.
*
Прочете вятърът в гората
дърветата до сетен лист.
И се замисли.
*
Природата ни гледа
с нашите очи
и самата себе си не може да познае.
*
Всичко е сбогуване – един въздиша.
Всичко е начало! – друг се смее.
Глас свише: „Всичко е продължение.”
*
Между датите на раждането и смъртта
правата кратка черта
ще замени всички мои криви пътища.
*
Виждам твоя прозорец,
където винаги свети
за мен.
Лев Болеславски, “Тристишия”
