ПРИТЧА ЗА МЪДРЕЦА И ПОРТИТЕ НА ГРАДА
Един мъдрец стоял заедно със своя ученик при портите на града. Минавали най-различни хора – едни пристигали, други заминавали.
Веднъж пристигнал един човек, който идвал отдалеч и не познавал тези земи. Приближил се до мъдреца и го попитал:
– Кажи ми, моля те, що за град е този? Как се живее в него и какви са хората, които го обитават?
Мъдрецът му отвърнал:
– А ти в града, от който идваш, какво видя?
– О, ужас! Навред цареше беззаконие и разврат, хората бяха озлобени и неуслужливи, или обременени и отчаяни. Постоянно се случваха кражби и убийства – бързах да се махна от този град.
– Е, тук ще видиш същото, не се надявай на нещо по-добро. И тук престъпността е висока, пълно е с нечестиви и нещастни хора.
Човекът си тръгнал с нажалено сърце.
След време се появил друг странник, който също попитал мъдреца:
– Кажи ми, моля те, как е животът в този град и що за хора живеят в него?
И него мъдрецът попитал:
– А какво видя в града, от който идваш?
– Невероятни неща! Хората са задружни, сърдечни и трудолюбиви и са построили град за чудо и приказ!
– О, почакай да видиш нашия град! Тук също живеят много достойни и качествени хора, а пък за красотите, които са сътворили с общи усилия, няма какво да ти говоря – трябва да ги видиш със собствените си очи!
Човекът тръгнал по пътя си, нетърпелив да види чудесата на този град.
Тогава ученикът в недоумение запитал мъдреца:
– Учителю, ти отговори на един и същ въпрос по два коренно противоположни начина. Защо?
– Защото, скъпи ми приятелю, човек вижда според това, което е в сърцето му. В живота има всичко – и добро, и зло. Някои хора виждат само злото – тъмното, грозното. И затова животът им е изпълнен с такива неща и навсякъде това намират. А други забелязват само доброто – светлото, красивото – и то идва в живота им. Затова е важно как гледаш, защото както гледа човек, такъв е той и такива неща изпълват живота му.
