Празнотата
Идва – и ни става Празно. Започваме да се утешаваме… Утешаваме някого, че са го съкратили от работа: „няма нищо, другаде ще започнеш”… Утешаваме друг, че го оставило гаджето: „няма нищо, друго ще си намериш”… Утешаваме болен: „не го мисли, скоро ще се оправиш”… Утешаваме родител: „не преживявай толкова, ще си поблъска младежът главата, пък ще му дойде умът”… Утешаваме някой с проблеми в семейството, като понякога от утешаване му разваляме и семейството.
… А дали винаги е правилно спешно да се притъпи болката?… Нали тя е Сигнал за опасност, Сигнал за нужда от промяна…
Всеки от нас запълва с нещо живота си, и когато някое от нещата временно или за дълго изчезне, сякаш около душата ти духва студен вятър, почвата се губи под краката ти…. храната не ти е сладка, не ти се чете, не ти се гледа филм, аргументите на хората наоколо сякаш шумолят като сухи листа и не достигат въобще до проблема ти, вървиш по улиците като насън…
Работохолизмът, а особено алкохолът не са решение, просто за известно време спира да ти пука. Между другото освен модата, според мен младите пият и за това, че за първи път започват силно да усещат празнотата, тъй като започват да мислят и чувстват доста по-самостоятелно. Като тийнейджърка имах такива периоди, в които смисълът на всичко рязко ми изчезваше и със страх чаках нещата от само себе си да се раздвижат пак… Брат ми също на по-късна възраст ми споделяше, че е усещал празнота на 16-17 години, тогава му казвахме „да ти стане тъпо” и сам е търсел духовна литература.
Има една мисъл на учения Блез Паскал:
„В сърцето на всеки човек има една празнота с формата на Бог”
.
Вероятно в умерени дози на всеки от нас е полезен и страхът, и черните мисли, и самотата, и тъгата… защото в такъв момент душата ни вика към Вечното, Доброто и Любовта.
Не обичам никой да тъжи и обикновено тръгвам да утешавам хората (с повече или по-малко мъдрост). Но постепенно си давам сметка, че в някои случаи не мога и не бива да заменя на човека преживяването на Любовно обяснение с Твореца му, общуването с Този, Който идва Лично да запълни най-сериозната празнота в нас… като я направи обитаема.
Павлина Стоянова
Източник: http://lyuliak.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/28/praznotata.858278
