Мъжът, който се страхувал от смъртта

Притча от книгата “Нека ти разкажа” на Хорхе Букай

Имало някога един мъж, който треперел за здравето си, но най-много се боял от смъртта.
Един ден, мислейки си разни глупости, му хрумнало, че може би вече е мъртъв. И попитал жена си:
— Кажи, жено, да не би да съм умрял?
Жената се засмяла и му рекла да докосне ръцете и краката си.
— Виждаш ли? Топли са! А това значи, че си жив. Ако беше умрял, ръцете и краката ти щяха да са ледени.
Този отговор му се сторил доста разумен и той се успокоил.
След няколко седмици завалял сняг. Един ден мъжът отишъл в гората за дърва. Като стигнал там, си свалил ръкавиците, взел брадвата и се заел за работа.
Несъзнателно прокарал ръка по челото си и усетил, че тя е студена. Спомнил си думите на жена си, свалил си обувките и чорапите и с ужас установил, че и краката му са ледени.
От този миг за него вече нямало съмнение: „разбрал“, че е мъртъв.
— Не е хубаво един мъртвец да броди из гората и да сече дърва — рекъл си. Оставил брадвата до мулето, излегнал се спокойно на заледената земя, кръстосал ръце на гърдите си и затворил очи.
Малко след като се излегнал, глутница ловджийски кучета наобиколила дисагите му. Като видели, че никой не ги гони, те ги разкъсали и излапали всичката храна в тях. Мъжът си помислил: „Имат късмет, че съм мъртъв. Иначе щях да ги изритам оттук“.
Глутницата продължила да души наоколо и се натъкнала на мулето, вързано за едно дърво — лесна плячка за острите кучешки зъби. То заревало и започнало да хвърля къчове, но мъжът си мислел само колко хубаво би било да го защити, ако не беше мъртъв.
За няколко минути видели сметката на животното и останало само някое и друго куче да глозга кокалите му.
Ненаситната глутница продължила да души наоколо.
Не след дълго едно от кучетата усетило миризмата на мъжа. Огледало се и видяло дърваря, изтегнат неподвижно на земята. Приближило се бавно, съвсем бавно, защото за него хората били много опасни и коварни.
За секунди всички кучета наобиколили мъжа с олигавени муцуни.
„Сега ще ме изядат — помислил си той. — Щяха да видят те, ако не бях мъртъв“.
Кучетата се приближили още повече…
… и като видели, че той не помръдва, го изяли.

“Не се признавай за победен, преди да бъдеш победен” призовава Хорхе Букай своите читатели. Не търси врага вън от себе си, защото може би той се страхува от теб, а в твоите мисли. Те могат да бъдат най-мощният ти враг или най-добрият ти съюзник. Те са истинските псета, които човек има властта да върже и опитоми, има способността да прогони, а може и да реши да ги остави да опустошат и оглозгат душата му. Не разсъждавай като мъртвец, това е начин на мислене!

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0