Изгреви и залези
Иоана Хубанова
Нима и залезът не е красив, както изгревът?
Тогава защо се радваме само на раждането,
но не и на смъртта?
Нима Слънцето не умира всеки ден
и след това отново не се ражда,
без да спира да си бъде Слънцето?
Тогава защо се страхуваме
да умрем вчера и да се родим днес,
защо оставаме отвътре същите,
макар и външно много да сме дейни?
Нима няма и ние, като Слънцето,
да продължим да бъдем себе си?
Кои сме ние?
Коя съм аз?
Кой си ти?
Нека светлината днес
не бъде вчерашни лъчи..
Тя е нова, нов ден иска да огрее,
лицето наново да осияе.
Да раздели калта от красотата,
пътя от блатата…
Всеки ден умира Слънцето
и ново след това се ражда,
но не – То не се изменя, според модата,
а в същността си винаги ще си остава Слънцето.
Заради нас го прави –
за да ни даде нов ден подир нов
и светлината днес да изгони от сърцата вчерашния мрак.
Защото любовта не остарява,
когато всеки ден е нов.
