/”Епопея на забравените истини” – Красимир Меринов/
“Не знаеш ли това от старо време, от когато е поставен човек на земята, че тържеството на нечестивите е кратковременно, и радостта на безбожния е минутна?” (Книга на Йов, гл.20, ст.4-5)
За радостта
Семенцата падаха във почвата без мяра.
Едни подхвърлени нарочно,
други паднали случайно,
а трети – посети от невидима ръка.
Повя Духът,
И родиха се стъбла.
Стъблата ставаха цветя,
и носеха ухание за живот за всички, кои минаваха оттам.
О, Боже,
Повей с Духа си плодоносен,
За да стане и градината на моята душа
с ухание благоуханно за тези, които любят твоя лик,
и да позная истинската радост от живота.
Повя Духът,
Божественият аромат помаза
моите очи и моите уши.
И изпитах истинската радост от живота,
Да чувам и да виждам Спасителят на моята душа.
А останалите Божественият лъх обгърна като уханието на смъртта…
