(“Тайните послания на водата” – Масару Емото)

Изминаха повече от десет години, откакто започнах да правя снимки на замръзнали ледени кристали.
Дълго време преди това ръководех проучване за измерване на вълновата флуктуация на водата, но когато започнах да се занимавам с кристали, открих, че водата се разкрива по безброй различни начини.
Разбрах, че в снимките на кристалите се крие много мъдрост. Те ни учат как би трябвало – и трябва – да живеем живота си.
Открих, че някои хора имат трудност с думата или идеята Бог. Лайтмотивът и на книгата е водата. Колкото повече разбирате водата, толкова по-трудно ще ви бъде да отричате съществуването на Бога. Моля ви, помислите по въпроса, докато преглеждате приложените тук снимки на кристали.
Искам да ви помоля, когато започнете да четете книгата, да прецените живота си. И по-точно да се попитате дали сте щастливи.
Естествено дефиницията ви за щастие ще зависи от това кой сте вие – имате ли чувство за мир в сърцето си, чувство на сигурност за бъдещето и усещане на очакване, когато се събудите сутрин? Ако можете да наречете това щастие, то в състояние ли сте да кажете, че в този миг сте щастливи?
Спокойно мога да заявя, че малко хора биха отговорили с твърдо „да”, малко са и които могат да кажат, че животът им е такъв, какъвто са се надявали да бъде. Кое ни причинява толкова мъка? Какво става в света, кое е онова, което ни пречи да бъдем щастливи?
Струва ми се, че живеем в епоха на хаос. Хаосът представлява състояние на обърканост вследствие неорганизираността, съществувала преди създаването на Вселената.
Лутайки се в живота си, ние откриваме, че сме износени и уморени. Вестници и телевизия ни бомбардират с информация, а в работата си сме изправени пред проблеми и недоразумения. Източниците на нашите проблеми сякаш са безбройни и непреодолими.
Нашата малка планета е обгърната от икономически конфликти, вътрешен безпорядък, етнически предразсъдъци, екологични бедствия, религиозни войни и всякакъв вид други невъобразими проблеми. И всичките лоши новини за страдащи хора, за хора, наслаждаващи се на страданието, за хора. ставащи по-богати, за хора, ставащи по-бедни, за потиснатите и потисни-ците стигат до нас от другия край на света за секунди.
Кой, бихме попитали, е виновен светът да става все по-разделно, отчуждено и трудно място за живот.
Едно нещо е общо – всички търсим изход. Всеки един от нас търси отговор – отговорът е толкова прост и лесен, че досега все ни се е изплъзвал.
Каква е причината за целия този хаос? Какво е в центъра на всичко това? Каквото и да е, то отдалечава светът от хармонията и го тласка към безредие.
Може би е неизбежно явление. Въпреки че всички принадлежим към един и същ вид, ако живеем на различни места по различен, трудно променящ се начин, то и мисленето ни ще бъде различно.
И за да бъде всичко още по-лошо, повечето хора трудно приемат нещата, ако се различават от тези, които са около тях. Боксуваме по никога несвършващ път на тревоги и страдания.
Изглежда, че докато хората са хора, каквото и решение да се предложи сигурно ще е неадекватно.
Връщаме се там, откъдето започнахме. Може ли изобщо да има едно-единствено решение, което да се приложи към всички в света, в което всеки да бъде убеден и което е така просто, че всеки да го разбере?
Всъщност аз намерих отговора и той е именно: човешкото тяло средно е 70 процента вода.

Като ембрион (в майчината утроба) започваме живота си с 99 процента вода. При раждането си ние сме 90 процента вода, а когато стигнем средна възраст, слизаме надолу до 70 процента. Ако умрем в дълбока старост, вероятно ще бъдем около 50 процента вода. С други думи, през живота си ние съществуваме главно като вода.

От физическа гледна точка хората са вода. Като разбрах това, започнах да виждам нещата със съвършено нов поглед.
Първо осъзнах, че връзката с водата се отнася за всички. Струва ми се, че започнах да разбирам начина, по който хората трябва да живеят живота си. Как може да се постигне щастлив и пълноценен живот? Отговорът е да се пречисти водата, която съставлява 70 процента от вашето тяло.
Водата в реките остава чиста, защото се движи. Спре ли водата, тя умира. Ето защо водата трябва непрекъснато да циркулира. Водата – или кръвта – в тялото на болните обикновено е в застой. Когато водата спре да тече, тялото започва да линее, а ако кръвта в мозъка ви спре да циркулира, застрашава живота ви.
Може да го схванем и като застой на емоциите. Съвременни изследователи доказват, че състоянието на мозъка оказва директно въздействие върху състоянието на тялото. Живеете ли пълноценно и приятно, физически се чувствате по-добре, а когато животът ви е пълен с борби и със скръб, тялото ви го знае и съответно реагира. Движение, промяна, плавно течение – ето смисълът на живота.
Ако приемем, че преди да станем хора сме съществували като вода, вече ще сме по-близо до отговора на основния въпрос – какво е човешкото същество. А имаме ли ясно разбиране за водата, ще разбираме по-добре човешкото тяло и дори ще разкрием тайната защо сме се родили и защо съществуваме.
Какво всъщност е водата? Може би първият ви отговор ще бъде, че тя е жизнена сила. Ако изгубим 50 процента от водата на своето тяло, ние не можем вече да поддържаме живота си. Водата, носена от кръвта и телесните течности, е средството, чрез което храната циркулира в тялото ни. Водното течение ни дава възможност да живеем активен живот. Водата служи като преносител на енергия в нашето тяло.
Преносът на енергия прилича на товарна кола, която се движи през цялото ни тяло. Ако тялото е задръстено и замърсено, то товарът в колата ще се замърси, ето защо от съществено значение е водата винаги да остане чиста.
Сега много повече, отколкото в миналото, медицинската общност започна да вижда водата като преносител на енергия и това дори се използва при лечението на различни болести. Хомеопатията е една област, в която ценността на водата е призната.
Хомеопатията се заражда в Германия през първата половина на XIX век с работата на Самуел Ханеман (1791-1843), но корените й стигат назад до бащата на медицината Хипократ (около 460-370 г. пр.Хр.), който предписвал много лечения, подобни на препоръчваните от хомеопатията. Накратко, пионерите в медицината ни учат да „лекуваме сходното със сходно, да се борим срещу отровата с отрова”.
Например, ако някой страда от отравяне с олово, симптомите могат да се облекчат, като пие вода с минимално количество олово – количество, вариращо от 1 част в 1012 (един трилион) до 1 част в 10400!
На това ниво на практика веществото го няма във водата, но характерните му белези остават – така се създава лекарството за лечение на оловно отравяне.
Хомеопатията твърди, че колкото по-голямо е разреждането,, толкова по-голяма е ефективността. Логичното заключение е, че колкото по-масивна е отровата в тялото, толкова по-висок трябва да бъде коефициентът на разреждане.
Друг начин да се изрази тази идея е, че вместо да се използва ефектът на веществото, за да се премахнат симптомите, се използва информацията, закодирана във водата, за да се унищожи информацията за отровата в симптомите.
И така, водата има способността да закодира и запомня информация. Може да се каже, че водата на океаните помни съществата, живели в океана. Глетчерите на земята може би обхващат милиони години от историята на планетата.

water

Водата циркулира около света, като тече през телата ни и се разпространява навсякъде. Ако сме способни да прочетем съдържащата се в паметта на водата информация, ще прочетем една епическа история.
Да се разбира водата, значи да се разбират Космосът, чудесата на природата и самият живот.
В продължение на много години проучвах водата. Осъзнаването, че тя има способността да закодира информация промени живота ми. След като направих откритието в Америка, донесох го с мен в Япония и оттогава използвам информационно закодиращата функция на водата, за да помагам на хората да възстановяват здравето си.
По това време лекарите дори и не подозираха, че водата сама по себе си има лечебни способности. Аз бях и съм напълно убеден, че водата е способна да помни и да предава информация, но теорията ми бе изцяло отхвърлена от медицинската общност.
В 1988 г. френският учен Жак Бенвенист провежда експеримент, за да тества основните принципи на хомеопатията. Той разтваря лекарство във вода до степен, че то да не може да бъде установено с клинични средства. Открива, че разтворът има същия ефект върху пациентите както неразтвореното лекарство.
Една година след като представя резултатите си в английското научно списание Nature , най-накрая те са публикувани заедно с коментара, че резултатите от експеримента му са съмнителни и без всякакви материални доказателства. Оттогава тази хипотеза е погребана и забравена.
Всеки път, когато някой прибързва с изследвания и експерименти, които в някаква степен объркват научната общност, винаги става едно и също. Дълго време се чудех мога ли да открия материално доказателство за способността на водата да запомня информация – съществува ли начин да се види това с физическото око?
Отворите ли сърцето си за възможностите, започвате да забелязвате дребни неща, които могат да ви отведат до големи открития. Веднъж случайно разтворих една книга и думите сякаш изскочиха от страницата: „Няма два снежни кристала, които да са съвсем еднакви”.

snow

Разбира се, бях го учил още в началното училище. „Лицата” на всички снежинки, падали милиони години на Земята, са различни. Но сега мисълта доби съвсем различно значение, защото сърцето ми бе разкрито за това послание. Следващия миг си помислих: ако замразя вода и се вгледам в кристалите, всеки от тях ще изглежда уникален. И този миг отбеляза първата ми стъпка в рисковано начинание – да навляза в нов и неизследван свят. Планът ми бе да замразявам вода и да снимам кристалите.
По природа не съм склонен дълго да обмислям нова идея. Незабавно поканих в моя екип млад изследовател, за да започне експериментирането, а това бе област, за която никой не знаеше нищо. Нямаше какво да ни даде увереност, че в края на краищата усилията ни ще бъдат възнаградени. Твърде странно, но аз никога не изпитах съмнение дали ще успеем. Сигурен бях, че хипотезата ми е точна и че експериментите ще са успешни – просто го знаех. Винаги съм страдал от липса на постоянство, но този път не се предадох.
Първото нещо бе да се сдобия с прецизен микроскоп и да наблюдавам замръзналата вода в кухненския хладилник. Но ледът бързо се стопяваше, тъй като снимките бяха правени на стайна температура. Мина доста време, преди да можем да направим някакви снимки на кристали.
Веднъж след изморителен ден заведох младия изследовател на вечеря и се опитах да го окуража. Казах му, че очаквам от него да даде всичко, на което е способен.
След два месеца на експериментиране най-накрая успяхме да направим очакваното. Водата ни подари снимка на прекрасен хексагонален кристал. Дълбоко се развълнувах, когато колегата ми съобщи новината.
Имах вече голям хладилник за експериментите, в който температурата се поддържаше на -5° С, но всичко започна с първата снимка.
Бе почти чудо, че изобщо успяхме да я направим.
Каквото усещате със сърцето си, че е възможно, наистина е възможно.
Извършихме го с волята си. Това, което си представяхме, стана наш свят.
Снимките на кристали, които започнах да правя, се оказаха невероятно красноречиви в изявата на света. Откривах в тях дълбока философия. Кристалите се появяват само след двадесет или тридесет секунди, щом температурата се повиши и ледът започне да се топи. Истините на Космоса, макар и за няколко мига, се изявяват и стават видими. Този кратък про-междутък от време ни даваше възможност да хвърлим поглед в свят, който наистина бе магически.
Нека обясня как започнах да правя снимки на кристали.
Наливах петдесет различни вида вода в петдесет различни панички – петри. (През първите няколко години използвах сто.) Замразявах ги за три часа във фризера на – 20° С. В повърхностния пласт на паничките се оформяха капки лед от около 1 мм. Кристалът се появява, като хвърлите светлина върху короната на ледената капка.
Разбира се, резултатът не винаги бе петдесет кристала, понякога не се оформяше дори и един кристал. Когато изобразявахме графически формирането на кристалите, открихме, че различните води образуват различни кристали. Някои от тях бяха определено сходни, други бяха деформирани, а от някои видове вода изобщо не се формираха кристали.
Първо наблюдавах кристали от чешмяна вода, взета от различни места. Водата на Токио бе катастрофа – не се оформи нито един-едничък кристал. В чешмяната вода се слага известно количество хлор за санирането й, а това напълно разрушава структурата на естествената вода.
В естествената вода, независимо откъде идва тя – естествени извори, подземни реки, глетчери и горните пластове на реките, – се формират завършени кристали.
Усилията ми да снимам ледени кристали и да провеждам изследването започна да напредва. Тогава един ден изследователят, който бе обсебен като мен от проекта, каза нещо съвсем неочаквано: „Нека видим какво ще стане, ако оставим водата под въздействието на музика”.

H20crystal2

Знаех, че е възможно вибрациите на музиката да окажат въздействие върху водата. Музиката ми доставя огромно удоволствие и някога, като дете, хранех надежди да стана професионален музикант, ето защо напълно подкрепях този невероятен експеримент.
В началото нямахме и идея каква музика да използваме и при какви условия ще провеждаме експеримента. Но след доста лутания и грешки стигнахме до заключението, че вероятно най-добрият метод е най-простият – да се сложи бутилка с вода на масата между две тон колони и да я изложим на звука, при който човек нормално слуша музика. Трябваше да използваме и същата вода като в предишни опити.
Първо опитахме с дестилирана вода от аптека.
Резултатите ни поразиха. Пасторалната симфония на Бетовен с нейните светли и ясни тонове създаде прекрасни, добре оформени кристали. 40-та симфония на Моцарт, изящна молитва към красотата, създаде кристали, които бяха нежни и елегантни. А кристалите, оформени от звуците на Шопеновия етюд опус 10, № 3, ни изненадаха с очарователните си де-тайли.
Въздействието на звуците на класическата музика върху водата доведе до добре оформени кристали с различни характеристики. Контрастен резултат се получи от водата, изложена на силната хевиметал музика, която в най-добрия случай даваше фрагментирани и деформирани кристали.
Но опитите ни не спряха дотук. Следващото нещо, което обмисляхме, бе: какво ще стане, ако напишем думи и фрази като „Благодаря” и „Глупак” на парчета хартия и ги залепим на бутилките, обърнати навътре към водата. Не изглеждаше логично водата да „прочете” написаното, да разбере значението и съответно да промени формата си. Но аз знаех от опитите ни с музиката, че могат да се случат странни неща. Чувствахме се като изследователи, тръгнали без карта за пътуване из джунглата.
Резултатите от опита не ни разочароваха. Водата, подложена на „Благодаря ти”, оформи красиви хексагонални кристали, а водата, изложена на думата „Глупак”, произведе кристали, подобни на сътворените от хевиметал музика – фрагментирани и деформирани.
По-нататъшните ни опити показаха, че вода, подложена на позитивни, изречени с внимание и съучастие изрази, като „Хайде, направи го!”, дава атрактивни, добре оформени кристали, заповедни, по-груби, звучащи негативно изрази, като „Направи го!”, изобщо не оформиха кристали.
Урокът, който трябваше да научим от експеримента, се отнасяше до , силата на думите. Вибрацията на добрите думи оказва позитивно въздействие върху нашия свят, докато вибрацията на негативните думи притежава силата да руши.
Познанието за водата представлява изследване, чрез което да откриваме как действа Космосът, а кристалите, разкрити във водата, са като врата към друго измерение. Като продължавахме нашите опити със снимане на кристали, разбрахме, че сме тръгнали да се изкачваме по стъпалата към разгадаване на дълбоките тайни на Космоса.
Помня специално една снимка. Беше най-красивият и изящен кристал, който бях виждал – оформил се под въздействие на думите „любов и благодарност”. Сякаш водата бе ликувала и бе ознаменувала момента със създаването на разцъфнало цвете. Спокойно мога да кажа, че от този миг нататък животът ми действително се промени.
Водата ме научи за финеса на човешката душа и за въздействието, което „любов и благодарност” могат да имат върху света.
В Япония съществува предание, че думите на душата живеят в един дух, наречен котодама, или дух на думите, и че актът на изговаряне на думи има силата да промени света. Всички знаем, че думите оказват огромно влияние върху начина, по който мислим и чувстваме и че нещата вървят гладко, когато се употребяват позитивни слова. Но никога досега не сме могли да наблюдаваме ефекта от позитивните слова.

water-crystal-masaru-emoto

Думите са изява на душата. Твърде вероятно е състоянието на душата ни да оказва огромно въздействие върху водата (която съставя около 70 процента от тялото ни), а то засяга не по-малко и тялото ни. Хора, които се радват на добро здраве, общо взето са с висок дух. Наистина здрав дух живее най-добре в здраво тяло.
Колкото повече нещастни хора виждах, толкова повече се убеждавах, че болестта не е само индивидуален проблем, а е следствие от деформацията на обществото като цяло.
Докато не се направи нещо за този деформиран свят, в който живеем, докато не можем да лекуваме наранената душа, броят на страдащите от соматични болести хора няма да намалее.
Какви са деформациите в света? Това са деформациите на душата, а те оказват влияние на самия Космос. Както само една-едничка капка в басейна предизвиква разпростиращи се безкрай вълни, деформациите, дори в една душа, се разпространяват по света и водят до глобална деформация.
Но не всичко е загубено – има надежда. Има спасение, и то се казва „любов и благодарност”.
Земята се мъчи. Тя иска да бъде красива. Иска да бъде толкова красива, колкото е възможно да бъде. Вече казах, че може да определим човека като вода. Сигурен съм, че водата в хората, които разглеждат снимките на кристали, претърпява някакъв вид промяна.
joy

Аз открих най-красивия от всички кристали – кристала, създаден от „любов и благодарност”. По общо мнение всички религии в света са основани на тези чувства. „Любов и благодарност” са думите, които трябва да служат като ръководно начало на света.
Водата показва по много ясен начин как трябва да живеем живота си. Историята на водата се предава от всяка отделна клетка, за да обгърне целия Космос. Надявам се и вие да почувствате същото очакване и вълнение, което изживях аз, когато открих разгръщането на тази драма.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0