От древността трако-българските царе са носели титлата “Арих”, която на древния богарски език означава “Пазител”. Тази титла е била прибавяна като наставка към името им и е ставала част от него – например Ситарих (известен още като Ситалк), Аларих, Теодарих (известен още като Теодорих), Аспарих (известен още като Аспарух) и т.н. В края на 5 в., след падането на Западната Римска империя, Арихите разпростират властта си над почти цяла Европа. Както свидетелстват летописите, владенията им по онова време обхващат териториите “от двете страни на Понта (Черно море), на изток чак до Днепър и Болга (р. Волга), а на запад до Британия и Голямото море (Средиземно море), на север чак до земите на естите, варягите, аланите и чудите, а на юг до бреговете на Африка“. През 493 г. трако-българският цар Теодарих Велики превзема Рим и до 497 г. завладява цяла Италия, като установява столицата си в Равена. Племенниците му, потомци на трако-българския цар Аларих Велики, владеят Галия и Иберия, а столицата им е в Тулуза. След като те признават властта на Теодарих над цялата Западна империя, трако-българските родове на истро-гетите и беси-гетите (наричани от някои съвременни историци погрешно “остготи” и “вестготи” и смятани неправилно за германски племена) се обединяват “в едно единно велико Царство на Арихите, разпростиращо се в земите на цяла Европа – от изток до запад” /според Хрониките на Авийла/. По това време Източната империя също е управлявана от тракийски владетели – като Маркиан Трак, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан Велики, Юстин II, Тиберий I Константин, което продължава до 602 г., когато престолът в Константинопол е завзет насила от гръцки династии. След като губят властта в Константинопол, трако-българите възстановяват древната си държава в своите родни земи – това става през 681 г., когато потомците на трако-българите, изтласкани още по времето на Римската империя на север от Дунав, се завръщат в родината и се обединяват със своите събратя, останали на юг, превръщайки се в непримирими врагове с Империята, която се стреми да налага своята религиозна политика, обявявайки за еретици всички, които не изповядват нейната изопачена версия на християнството, включително трако-българите, останали предани на изначалната вяра на своите предци в Бог Дион-Исус. А ето в какво се състои вярата на Арихите и враждата им с Империята – вяра, която е жива и практикувана до днес от трако-българските родове, и вражда, която продължава между истинските духовни Пазители на вечното наследство на Словото и плътските имитатори, които се стремят да узурпират божествената власт и познание.

. . . Арихите владееха всички земи и управляваха мъдро със силата на Древните Тайни на Богарския език. И всичките племена, говорещи Богарския език, бяха Арихани и следваха неотлъчно Светите Тайнства на Христа Бога нашего, и както ти казах вече, в Империята ги наричаха погрешно ариани, т.е. че били следващи учението на Ариус, който твърдял, че Христос не бил Бог, а човек. А както вече знаеш, нашият народ не е ариански, но Арихански, защото вярва, че Иисус Христос е Бог, който стана заради нас човек. А като стана човек, това означава, че освети човешкия свят и го изпълни с Божественото Си естество, и вля сътворителната Си сила в Човешкия Род, та по този начин, вече твори и чрез този Човешки Род. И тъй, чрез Арихите и посветените Божии люде, Бог сътворява нов свят – нова земя и ново небе на човеците, в които сам Той обитава и твори заедно с верните свои синове и дъщери. Така учат Арихите, че Човешкият свят стана Божий свят и осветените човешки дела и творения са Божии творения, на пребъдващият в нас Бог, който стана човек. А имперските подлоги не харесваха това учение, защото караше хората да не се подчиняват на Империята, но да следват
Божиите повели, дори в човешките наредби и в държавните заповеди, осъждайки даже делата на Императора. Защото императорите и Имперската църква учеха обратното, а именно, че Бог отговаря само за отвъдните неща и отвъдният свят е Божествен и добър, а Императорът е единственият наместник на Бога в земния свят и тъй като светът е грешен, затова трябва да се изпълняват императорските повели, и да се търпят тежките налози и бремена смирено, и с послушание, та да си спаси човек душата, и така до деня на Пришествието Христово. Затова Арихите бяха против всяка империя и казваха, че е грях против Бога, да се слуша Императора и да се търпи пороблението и гнева на Империята. И думаха още, че истинният цар по това се познава – ако е Божий слуга и Арих, сиреч посветен Пазител на народа и Застъпник Христов за народа, и войн Христов за народа, и учен мъж Христов за народа и Свещеник-жрец Христов за народа. Но, ако ли не е за народа, такъв цар е изменник на Христа и на народа, и не трябва да бъде цар. И ако една държава не е от Бога, и не е за Бога и за народа, която да служи на Бога и на доброто на всички люде, но се е превърнала в империя, която ги товари с всякакви бремена, поробления и гнет, и бълва лъжи и омраза против Бога и неговите свещеници и Арихи, такава държава работи против Бога и против Неговия Народ. И тогава е дълг на всеки Арих да съкрушава такива царе и такива държави, и всичките им дела, на дело и на слово, и да възстановява Праведното Христово Свещенство, а дълг е на всеки посветен Христов ученик да следва Арихите в освободителната им служба, дадена от Бога в полза на всички люде, догде се съкрушат всички имперски сили на злото и дойде Божие Управление сред народа. Затова Империята и Арихите бяха непримирими врагове, и докато всички Арихи бяха единни и следваха Божиите повели и тайнства, те бяха непобедими и превзеха Империята, и на изток, и на запад, а на нейно място създадоха царства, в които людете бяха свободни и живееха в изобилие, защото Бог благославяше даже и земята им, и тя даваше изобилен плод, така щото престанаха даже просяците и гладните по земята. И народът се просвещаваше от верните учители и служители Божии, и се появи жажда и у учен, и у прост, за Божието Слово, и за наука и просвещение. . .

/Из Хрониките на Авийла, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Tertius id est Arih/