Ако считате смъртта за край на този привременен живот, то вие още отсега сте мъртви. Ако мислите, че в съединението на душата и тялото е самият живот и че след тяхното разделяне нищо не съществува, то вие разсъждавате като животни и трябва да бъдете причислени към дивите зверове . . . Ако смятате, че вие сте само това, което е видимото, и че няма нищо друго освен него, то тогава вие сте роби на невежеството и глупостта.” – Апостол Андрей Първозвани
ПРИТЧА ЗА ЖИВОТА СЛЕД РАЖДАНЕТО
В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото:
– Ти вярваш ли в живота след раждането?
– Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него.
– Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането?
– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина, отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата.
– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса…
– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.
– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде.
– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.
– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя?
– Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува!
– Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува.
– Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него…
Тази история говори не само за живота след смъртта и връзката ни с Бога (като наш невидим родител), но и за живота ни тук и сега, до който много деца, за съжаление, така и не достигат, защото не им се дава възможност да се родят и да видят, че наистина има живот след раждането.
