Премиера на стихосбирката “Арена” на Бистра Сирин
Стихосбирката “Арена” на Бистра Сирин ще бъде представена за пръв път в събота, на 13.02.2016г. от 18:00 в Независим театър /София, ул. Върбица 12/. На представянето ще се проведе музикално-поетичен перформънс по стиховете на поетесата.
Лично име Бистра и творческо име Сирин – една комбинация от реално и нереално, гражданство в два свята, словеса, на които е наследник, и такива, които сама сътворява… Родена през 1969 година във Видин, прекарва детството си в Силистра, завършва Националната Художествена Академия. Живее и работи в София. Поезия пише отдавна. “Арена” е нейната първа книга.
Тук поместваме за пръв път в медийното пространство някои от стихотворенията, поместени в стихосбирката.
Арена
Какво ще й гледате на Възлюбената?
– нещо като борба между две дружини”
из кн. Песен на песните – гл. 6
Пролетта цъфти във танците на гълъба…
Пролетта цъфти във песните на славея…
Пролетта цъфти в душата ми
и аз не мога вече
(или пък не искам)
да й противостоя…
Но зимата крещи със вой на вълци,
че пролетта е подранила!
А пролетта крещи с гласа на мойте сънища,
че зимата е закъсняла!
О, как да побера стихии тъй несъвместими!
И зимата не спира да крещи,
че пролетта е НЕЗАКОННО тук!
Крещи с гласа на ужаса,
крещи…
Но гълъбът не спира да танцува
и славеят не спира да приглася…
И генетичната верига се разплита!…
Не ме ли лъжеш, гълъбе?
Наистина ли ще ме любиш
сред вълчи вой и зимните виелици?
(Измама ли е Самодивското дърво*
или цъфти в земя неосквернена?)
…Крещят и бият се!…
Душата ми е станала арена на тяхната борба
и публика от ангели и хора
ме аплодира
и освирква,
аплодира
и освирква…,
но аз от болка не различавам вече
кои са “нашите”…
….
Побързай, Реферю предвечни! –
побързай да отсъдиш между мен и мен!
Но Той не бърза.
Той се бави.
Стои на входа на арената –
прибира таксата,
чака
да се натрупа моето богатство, с което
ще вдигне сватбата ми в небесата!
*Според стара шотландска легенда Самодивското дърво е вълшебно – цъфти посред зимата, но могат да го видят само влюбените.
Докосване
След цял ден битки,
смут,
съмнения,
и устояване в Неяснотата,
след бурята,
сега вечерното небе трепти,
прозрачно синьо
(почти непоносима красота!)
и лястовиците
в дълбокия простор се стрелкат,
с последните лъчи на залеза в крилата,
прорязват бистротата на небето
с по-бистър полет
– образ съвършен на мисълта пророческа…
Протягам сетива в невидимото –
почти докосвам
свещеното си име!
– Вечността повтаря
свойто обещание-
отвъдна котва,
преди пороя
на новите съмнения да ме залее…
“Мост между два свята” – Бистра Сирин
Легнеш ли на жертвеника Божий
Легнеш ли на жертвеника Божий
да избавиш нечия душа –
виждаш как се спуска Меча,
падащ от незнайни небеса…
Там на жертвеника древен,
доброволно себе си принесъл,
научаваш съкровена тайна –
Царска кръв със твоята се смесва…
Мечът, който върху теб се спуска,
напоен е със свещена кръв…
И във жилите ти се надига
тътен на възкръсващ лъв…
Щом кръвта ти с царствена се смеси,
престояваща на жертвеника вечен –
за награда получаваш Меча,
Меча, с който си разсечен!
