Раждането на времето
Роман Кисьов (Из “Пилигрим на светлината”)
В началото
Земята беше пуста и неустроена
Бог съзерцаваше с усмивка
сътворените от Него
Небе и Земя,
и мислеше си, че Всемирът
Му напомня за безкраен
пясъчен часовник,
чиято горна половина,
вместо с песъчинки, бе изпълнена
със всичко, населяващо Небето –
цялото небесно войнство
и съвършения неизкушен човек…
След грехопадението
усмивката на Бога се стопи.
Той тъжно наблюдаваше
необятния часовник на Всемира, в който
от Небето бавно се отронваха
и се изсипваха надолу, към Земята,
падналите ангели и хора…
Така се роди Времето.
