Не, това не е медицинско изявление и аз не съм медицинско лице, но нека ви разкажа.

Наскоро ми се случи да ходя по лекари и да си правя различни изследвания. След всички консултации, се оказа, че всичко ми е наред и в норма с изключение на витамин Д, който е под необходимите граници. Докторът каза, че това е “нормално” за хора, които живеят в София, предвид мръсния въздух и това, че не излизат много на открито. Това обяснение обаче, никак не ме успокои, а резултатът от изследването особено много ме озадачи. Помислих си, та аз съм може би от хората (в сравнение с моите познати), които най-много стоят на открито. Поне един ден на седем излизам извън София. Планината и морето са ми роднини. Имам куче, което също разхождам поне веднъж на ден! Ако аз имам недостиг на витамин Д, какво остава за другите?

Явно този въпрос не беше потънал дълбоко в подсъзнанието ми, защото след няколко дни, към мен дойде следното прозрение. Беше на платото на Витоша, в един от редките дни, в които няма вятър,  а слънцето безпрепятствено нагрява безкрайната бяла шир на прясно навалялия сняг. Отражението на слънчевата светлина е толкова силно, поради доминиращия бял цвят на ландшафта, че човек едва може да вижда без слънчеви очила, а тенът му може да се смени, и то болезнено, буквално за 10 минути. Пантейки* през бялата пустош към Черни връх си мислех, че сега е моментът, в който слънчевото греене ще стимулира организма ми да произведе и да “събере” витамин Д в резерв.  Прозрението ми обаче ми съобщи друго:

Витамин Д в тялото ни не е “мерител” на количеството на отправената към нас СВЕТЛИНА, а на количеството СВЕТЛИНА, която ние сме успели да възприемем или усвоим.

Това автоматично ме заведе до извода, че важно за нас е не само да бъдем “огрявани от светлина”, но е важна и способността ни да усвояваме светлината.

Предвид  убеждението ми, че всяка, да я наречем така, “непълнота” в съзнанието ни, се соматизира в тялото също като непълнота или недостатък, по-нататъшните наблюдения върху моята личност ми показаха защо имам недостатък на тъй важния за имунната система витамин Д.

От физиката на материалните тела, (която между впрочем е поддял на квантовата физика) знаем, че всяко тяло (обект или субект) има светла и тъмна страна. Светлата страна е от страната на светлината, а сянката от противоположната й страна. Когато наблюдаваме телата или на друго ниво казано, субективната реалност, ние би трябвало да имаме способността да виждаме и двете й страни – и тъмната, и светлата, но като, че ли някои от нас се фокусират върху тъмната страна и така пропускат възможността да наблюдават светлата или във връзка с горе изказаното,  да приемат СВЕТЛИНАТА.  Фокусирането върху тъмната страна (страхове, безпътица, съмнения и т.н), без да се отчита светлината (надежда, упование, вяра, потенциал, изход) води до униние, притеснения, депресия и тям подобни, а това определено довежда до слаб Имунитет, изразен в тялото.

Добрата новина е, че фокусирането върху тъмната или светлата страна на нещата (събития, хора, реалности, обстоятелства и т. н) е наш избор!

Автор: Мария Кастелиева


*“Пантя” – думата произлиза от ски автомати с панти, които се отварят откъм петата и позволяват придвижването със ските като се повдига петата, а с помощта на коланите залепени от долната страна на ските става възможно изкачването по нагорнища.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0