Малък и голям кръг на Животворящият Дух в човечеството
Най-прекрасното в дадения ни живот е,
че имаме възможност да преживеем принципите му конкретно!
Най-голямото благо, което човек има от Бога, е Животът. А най-голямата благодарност на човека заради дадения му Живот е да му служи, т.е. да го поддържа или поне да не пречи на неговото развитие. Може би затова от древността хората се стремят да разберат как се осъществява животът. Как работят неговите принципи, процеси и закони в човешкото тяло, в човешките взаимоотношения, в природата, в явленията, в съдбите.
Може да се каже, че в днешно време медицината напълно познава човешкото тяло и процесите в него и чрез това си знание се опитва да помага на хората да живеят. Но доколко ние хората разпознаваме принципите на живота в неговото изразяване? В тази посока са изложени накратко следните разсъждения.
Приложените схеми отразяват двата основни процеса на живото-осъществяването. Първата в човека, а втората в Човечеството.
Малък и голям кръг на кръвообращението при човека
Малък и голям кръг на Животворящият Дух в човечеството
Аналогията е един от основните методи за придобиване на познание, затова ще я използвам за анализ на горните схеми, за да покажа, че както циркулацията на кислорода, доставен от въз-ДУХА в тялото на човека го поддържа жив, така и Животворящият ДУХ поддържа живота в човечеството.
Първата схема “Малък и голям кръг на кръвообращението при човека” вярвам, че за всеки е позната от учебниците по биология, затова на нея няма да се спирам подробно. И все пак, за да направя връзка с втората “Малък и голям кръг на Животворящия Дух в човечеството”, ще кажа, че тя показва как с помощта на органите на дихателната система и основния орган – сърцето, всяка клетка от човешкото тяло се снабдява с кислород (от въз-ДУХА), абсолютно необходим за нея да живее. Аналогично, втората схема отразява как посредством сътворителните елементи в човека (сърце, уста, око, ръка), ДУХЪТ поддържа живота в човечеството и мирозданието.
Общото между двете е, че за да се осъществи процесът на снабдяване на ТЯЛОТО, както на микрокосмоса – човек, така и на макрокосмоса – човечество с Живот, основното действащо Лице е ДУХЪТ, който участва в първия случай като въз-Дух, във втория като Дух. От опит знаем, че без храна тялото може да преживее месец, без вода до седмица, но без въз-ДУХ само минута или две. Ако това главно действащо Лице не съществуваше или се оттегли, не само тези две схеми, но нито една “схема” в нашия живот нямаше да има значение.
За вярващите, въз-ДУХЪТ е от Бога (Бог е Дух), за невярващите – не знам! Във всеки случай, той е “излят” безусловно за всички (вярващи и невярващи). Една от характеристиките на въз-Духа е, че не се ограничава и няма условия в даването му. От друга страна в теологичните книги за Животворящия Дух пише: “ще излея от Моя Дух върху всяка плът” , а за Човешкия син “понеже Той (Бог Отец) не Му (на Бог Син) дава Духа с мярка “.
Няма да пропусна да отбележа, че за втората схема са използвани идеограми, с които древните Духовни човеци в Тракия и Египет са изразявали идеи или концепции за съществуванието. Това е вид писменост, но не профанизирана за битова употреба, а кодова, изразяваща законите на мирозданието, с която се запознах благодарение на книгите от поредицата на д-р Гайд “Тракийското писмо декодирано” .
Всички идеограми, използвани за Малък и голям кръг на Животворящия Дух в човечеството са човешки елементи. И понеже те участвуват в сътворяването на живот в човека и човечеството, тези елементи са наречени още и сътворителни елементи.
Когато става дума за кръгове, не може да се каже кой от елементите в тях се ползва от Духа за начало и кой – за край. В кръга няма начало и край. Но както на първата схема, така и на втората се вижда, че основният орган, през който минават и двата кръга, е сърцето. Затова ще започна от него.
Още от древността е писано: “Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”. А в днешно време ние разбираме, че всяка мечта, всяко желание за съзидание идва от сърцето, всички помисли и дела, които чакат да се осъществят, се зараждат там. Да, казано е да пазим сърцето си здраво, защото едно нездраво – огорчено, наранено или озлобено сърце не би могло да се ползва от Духа за Живототворене.
Задвижено от Духа, всяко здраво сърце изразява своето желание, чрез словото. Символа на словото е идеограма “уста”. Така движението на кръга от “сърцето”, се насочва към “устата”. “Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.” Нашите сърдечни желания и помисли се превръщат в слово – изговорено, написано или споделено. Изговорените думи (реч), когато са осъзнати, работят като “врата”, през която от дълбините на вътрешността излизат концепции и идеи, които очакват да бъдат възприети и осъществени не само от нас самите, но и от всеки, до когото достигнат. От “устата” словото, чрез Духа се насочва към “окото”.
Символът за възприетото слово е “око”. Както знаем, окото е орган, чрез който се гледа или наблюдава. Затова в значенията на идеограма окото символизира способността на човека да вижда и възприема заобикалящия го свят, но и да създава концепции и парадигми за него, чрез идващото към него слово, било то изречено или образно (виж. големия кръг стрелката от ръката до окото). В тази връзка може да се каже, че човекът не вижда,защото има очи, а има очи, защото му е дадена способността да вижда (да съ-знава). “Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено. Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината?” Когато словото е осъзнато или осветено, то се връща отново в сърцето за да затвори “малкия кръг”, на възприетата енергия чрез Духа (в първата схема това е снабдяването на кръвта с кислород от въз-Духа), и да поеме, задвижено от “неуморимата помпа”, към онова добротворство, изразено в “големия кръг”, което съдейства за осъществяването на Живота, т.е създаване или пресътворяване на света, в който искаме да живеем според възприетите от нас концепции за него (в първата схема това е снабдяването на клетките в човешкото тяло с богатата на кислород кръв).
Символът на добротворството е ръката, която принася дарове. Принасянето на дарове или блага е израз на полезното ни присъствие в мирозданието. Въобще ръката като сътворителен елемент в древните идеограми символизира способността на човека да върши дела, да дава плод в материалния свят. “По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.”
В този смисъл, нашите възприятия или концепции (окото), които невидимо са се загнездили в нашето сърце като мисли и желания, зародени от словото (устата), което е дошло към нас /малък кръг/, ще станат видими за околните чрез нашите дела ( които са вид образно слово) /голям кръг/. Затова “големият кръг”, преди да се върне в сърцето, за да се зареди с нови идеи, минава през възприятията ни (окото).
Както без въз-Духа не може да бъде осъществен процесът на дишане, за да живее човешкото тяло, така без Животворящия Дух (въздигане в Духа – “въз-Духа”), не могат да бъдат задвижени процесите на сътворяване на живот в човечеството.
Както всяка клетка в човешкото тяло, получила своята ежесекундна жизненоважна доза кислород, съучаства за поддържането на живота в тялото, така и всяко нещо в живота ни и в живота на тези около нас, добро или зло, не става без наше участие. Важно е да осъзнаваме какви мисли, мотиви, перцепции, думи и дела произлизат от нас, защото Животворящият Дух се движи само в кръгове, чиито сътворителни елементи (сърце, уста, око, ръка) съучастват в поддържането на живота. Ако обаче тези елементи са се превърнали в “сърце”, което не може да прости, “уста”, която бълва омраза, “око”, което е в тъмнина и “ръка”, която иска само да взима, то тогава те се явяват прът във въртящия се кръг на Духа. Пречка за циркулацията му и поддържането на живота. Такива елементи сътворяват “мъртви дела”, както ги нарича Писанието и много приличат на “мъртвите тела” на алвеолните клетки на белия дроб, които настоящият вирус причинява, вследствие на което се запушва пътят на пренасяне на кислорода в кръвта и тялото умира.
Автор: Мария Кастелиева
