На 8 август 1933 г. Франсис Скот Фицджералд изпраща писмо на 11-годишната си дъщеря, която е на летен лагер. Ето какво пише в него…
Скъпа Пай,
Как се справяш със задълженията си? Изпрати ми малко повече информация за това как четеш на френски. Радвам се, че си щастлива. Макар аз самият никога да не съм вярвал в щастието. Нито в нещастието. Това са неща, за които четеш в книгите, но в живота никога не ти се случват.
Това, в което вярвам, е, че животът ти се отплаща за твоите добродетели (и според твоите таланти) и че те наказва, ако не изпълняваш задълженията си, за които се чудиш дали си струват. Ако в летния лагер имате библиотека, помоли г-жа Тайсън да потърси за теб един сонет на Шекспир, в който се казва: „Лилиите, които загниват, миришат по-лошо от плевели”.
А сега, полусериозно, полушеговито, ще продължа.
Нещата, за които да се притесняваш:
Притеснявай се за куража.
Притеснявай се за чистотата.
Притеснявай се за ефикасността.
Притеснявай се за ездата.
Не се притеснявай за:
Не се притеснявай за мнението на хората.
Не се притеснявай за куклите.
Не се притеснявай за миналото.
Не се притеснявай за бъдещето.
Не се притеснявай за порастването.
Не се притеснявай за това, че някой ще те изпревари.
Не се притеснявай за победата.
Не се притеснявай за провала, освен ако не е по твоя вина.
Не се притеснявай за комарите.
Не се притеснявай за мухите.
Не се притеснявай за насекомите като цяло.
Не се притеснявай за родителите.
Не се притеснявай за момчетата.
Не се притеснявай за разочарованията.
Не се притеснявай за удоволствията.
Не се притеснявай за удовлетворенията.
Неща, за които да мислиш:
Как се справям в сравнение с моите връстници относно:
1. Стипендията;
2. Това как разбирам хората и мога ли да се погаждам с тях;
3. Старая ли се да превърна тялото си в полезен инструмент за мен или го неглижирам.
С най-дълбока обич,
Татко.
key1В това вдъхновяващо писмо Франсис Скот Фицджералд призовава дъщеря си, а днес читателите си, да осъзнаят, че в този свят действат много сили – и външни, и вътрешни за човека, които целят да го въведат в измерението на много страхове и безпокойства: страх от провал, страх от мнението на хората, страх от разочарования, страх, че някой ще те изпревари. Именно страхът държи човека в капана на това състояние. Но Франсис Фицджералд говори и за друг вид страх – или още не страх, а по-точно притеснение: за куража и за чистотата. Страхът сам по себе си е ключ и изборът на страх е именно избор на ключ за различни врати и измерения. Страхът полага начала и пътища, които човек поема, защото всеки страх има своите източници и крайни цели.
Да се безпокоиш за куража и чистотата – този вид безпокойство е насочено към вътрешния свят на човека, към това кой е той. Тъй като животът на човек е скрит в сърцето му, в неговия вътрешен свят, всички безпокойства, свързани с това кой ще бъде той, ще има ли кураж, дали ще издържи и опази, да не би да постъпи грозно, да не се сприятелява с „лъжливи“ хора, с коварни „мисли“, са страхове, които са градивни и водят душата да разцъфне. Техният източник е най-светлото в човека. Те са начало на мъдростта. Те са страх от Бога, който е начало на мъдростта. Защото Бог иска да даде на хората страхове, или по-точно насоки за какво да се притесняват, които да ги трансформират, възрастят и да издържат на злия ден. И накрая, както казва Фицджералд – животът ти се отплаща за твоите добродетели.
А страховете, свързани с външния свят – сравненията с другите, мнението на другите, провалът пред другите, са вече страх, който парализира и вкарва в капан. Това са страхове с източник сянката и мракът в човека. Тези страхове, ако се хранят от човека – той внимава на тях и се съобразява с тях – могат да го разболеят или да го направят изключително завистлив, горделив или пък пълен самотник.
castles%20artwork%20good%20vs%20evil%20little%20girl%201920x1080%20wallpaper_www_wall321_com_65Ако човек избере да внимава на себе си, кой е той, какво прави с живота си – там всеки в своя си живот ще види много роли: в едни случаи е и цар, и коли и беси; в други е слуга; в трети е пепеляшка; в четвърти е царска дъщеря; във вътрешния свят на човека има много роли, много пълнота и това ще го разшири, ще се научи как да се разбира с хората в различно положение. Ако избере живот само външен – там е плач и скърцане със зъби: много сравнения, състезания, ревности. Да, хората, уви, не сме равни, не сме еднакви: едни са по-умни, други – по-красиви, трети – по-интелигентни, четвърти – по-богати. Винаги ще се намери някой, който да е повече от теб и да те надминава!
Затова изборът на безпокойство и страх е избор на път, а страхът от Бога е начало на мъдростта!

Автор: Керанка Бинева

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0