Тракийските светилища са били места за поклонение на Бога Слово от най-дълбока древност. Те са пълни с образи на първичната божествена реч. Тези стенописи представят свещено съдържание, свързано с познаването и почитането на Исус като Всемогъщ и Всевиждащ Бог и Творец на всичко видимо и невидимо – и то векове преди Неговото въплъщение като Човек в света на тварите. Тези образни Свещени писания разкриват Христос като Бог, Който е отвъд нисшата реалност, в която човечеството е изпаднало вследствие на грехопадението, но Който идва в този свят, за да спаси Своето творение и да го възвърне към неговото първично възвишено състояние, превеждайки го през трансформация, която да го направи способно отново да обитава в своята небесна родина, откъдето произхожда изначално.

 

Стенописът от Свещарската гробница и Христовата притча за десетте девици

Такова свещено съдържание, свързано с Исус (на древнотракийски език името Ис-Ус означава Всевиждащ и Всемогъщ и се изписва с йероглифните руни за око и трон*), е изобразено в Свещарската гробница – тракийска царска гробница в Североизточна България, област Разград, от III в.пр.Хр. На полукръглата стена под свода на гробната камера е представена сцена, която Богът Исус векове по-късно, когато вече се е въплътил като Човек в този свят, разказва като притча на своите ученици. Това е притчата за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни:

Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;

пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.

Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;

а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;

и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.

А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.

Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;

а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.

Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.

А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.

После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!

А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.

И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

/Свето Евангелие от Матей 25:1-13/

В Свещарската гробница са изобразени именно петте мъдри девици, които посрещат Младоженеца Христос. На стенописа в гробницата те са представени като пет женски фигури, които приветстват конник, идващ като победител. Образът на конника не е случаен – Христос, Богът Слово, е описан в Откровението на свети апостол Йоан като конник, яздещ победоносно начело на небесните войнства:

След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони, и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

и беше облечен в дреха попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово.

И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

/Откровение на свети Йоан Богослов 19:11-14/

На стенописа, също както в Свещените писания, конят, на който язди Той, е бял. Около главата на конника има ореол, което показва, че това не е обикновен човек. Зад конника се виждат две мъжки фигури, които го съпровождат пеш, явно негови служители. Жените носят различни предмети, очевидно дарове за Мъжа на коня.

Притчата за десетте девици и стенописът в Свещарската гробница представят едно и също съдържание, което Богът Слово разкрива на своите последователи в различни епохи. Това съдържание е свързано с посрещането на Младоженеца – Възлюбения, Жениха на човешката душа, която е Невястата на Царския Син; то е свързано с възприемането и познаването на Бога от човека, или с други думи – свързано е със сетивата. Петте неразумни девици са образ на петте физически сетива, а петте мъдри девици са образ на духовните сетива. Физическите сетива на човека са ограничени – с тях той възприема реалността само донякъде; познанието чрез физическите сетива е частично, защото те не дават пълната картина на съществуването. Истински и цялостно може да се познава единствено чрез духовните сетива – стига човек да ги развива. Именно това е посланието както на притчата в Евангелието, така и на стенописа в Свещарската гробница: че е необходимо човек да развива духовните си сетива, за да познае Бога и да бъде приет от Него в Небесното царство. Само този, който има развити духовни сетива, може да посрещне Младоженеца. Физическите сетива са ограничени само до този свят – също както на петте неразумни девици им свършва маслото, което поддържа огъня в светилниците им, така и физическите сетива се изчерпват и „светилниците им угасват“. Животът във физическото тяло все някога приключва и физическите сетива са дотам – те не могат да преминат отвъд. Единствено духовните сетива, които са свързани с духовното тяло, имат потенциала да съществуват вечно – само те могат да достигнат мястото, където е Източникът на Живота, подобно на мъдрите девици, които са допуснати на сватбата, защото дочакват младоженеца със запалени светилници.

Неслучайно стенописът от Свещари е изрисуван в гробница – в място, което е между този свят и отвъдния: за да служи както като слово на божествената образна реч, което да води душата на починалия в измеренията, простиращи се отвъд тлението на физическото съществуване, така и да напомня на живите да бъдат будни за духовната реалност, за да имат винаги масло, т.е. Дух, който вечно да поддържа Живота в тях (или огъня в светилниците им). Защото само готовите ще влязат на сватбата с Младоженеца; а за останалите вратите ще се затворят – и колкото и да викат и да хлопат, вече ще е късно.

Затова: „Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.“

И търсете да Го познаете, за да не ви каже и Той: „Не ви познавам.“

=================================================

* За повече подробности за името на Бога Слово в Древна Тракия и Древен Египет виж Ст. Гайд, Тракийското писмо декодирано – IV

 

 

Стенописът от Казанлъшката гробница и Сватбата на Христос и Невястата

Друго прочуто тракийско светилище, в което е изобразено съдържание, свързано с Исус, е Казанлъшката гробница. Тя се намира в град Казанлък, Централна България, и е от IV-III в.пр.Хр. На купола в гробната камера е нарисуван стенопис, представящ сватба: младоженец и невяста, които седят пред трапеза, отрупана с храна, а около тях има персонажи, които им прислужват, поднасят дарове, водят коне, свирят с тръби (в тези персонажи могат да се видят ангелски сили, извършващи определени действия според отредените им от Господаря служебни функции). Младоженецът олицетворява слънцето – на главата му има венец, приличащ на корона с много лъчи; това е Богът Слънце, почитан от траките от дълбока древност под името Дион-Исус. Стенописът представя сватбата на Царския син, за която векове по-късно Христос, който е именно този Царски син и Бога Слънце, говори в една от своите притчи след въплъщението си в човешкия свят:

Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

защото мнозина са звани, а малцина избрани.

/Свето Евангелие от Матей 22:2-14/

За тази сватба се говори и в Откровението на свети апостол Йоан:

И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

Нека се радваме и се веселим, и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата Жена се е приготвила.

И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето. И каза ми: Тия думи са истинни Божии думи.

/Откровение на свети Йоан Богослов 19:5-9/

Това е сватбата на Христос и Църквата, венчаването на Бога с избраното човечество, в която могат да участват само достойните – тези, които са се пременили в сватбени дрехи, които са се променили, които са преминали през трансформация, които със своя живот са се облекли в нова премяна, даваща им право и правеща ги способни да влязат във Вечния Живот.

Автор: Илиян Могиларски