Теория на любовта


Теория на любовта

/ По книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш” – Керанка Бинева/

„Любовта е най-божественото явление на света”



Томас Ман

4. Любовта на човека към Бога

– Има два вида любов и вяра в Бога. Първият е детският стадий, при който все още настоявам като дете, че трябва да има баща, който да ми се притичва на помощ, който ме наблюдава, който ме наказва, баща, който е доволен от мен, когато се подчинявам, който се ласкае от моите възхвали и се гневи от непокорството ми. Съвсем явно е, че повечето хора в личното си развитие още не са преодолели стадия на детството и затова вярата в Бога за множеството е вяра в помагащия баща. Въпреки че някои от бележитите учители на човечеството и малцина други са надживели тази концепция, тя продължава да бъде господстваща форма на религиозните вярвания.

consolator-carl-bloch

Истински вярващият  човек обаче твърди  –

Да обичаш Бога, ако той би използвал тази дума, означава да се стремиш към реализиране на цялостната възможност да обичаш, към осъществяване на онова, което означава „Бог“ за самата личност.  За него по важно е преобразяването на човека, а не развитието на догмата.

Тъй като в обществото основното ударение се поставя върху мисълта, а не върху преобразяването, в областта на религията това обуславя създаването на догми, възникването на безкрайни спорове по дефинициите им и нетърпимостта към „неверника“ или еретика. Най-радикалното определение в това отношение дава Майстер Екхарт: „И ако следователно аз се променя и стана като Бога и Той ме приеме в Себе си, тогава, живеейки според изискванията на Бога, между нас няма да има разлика… Някои хора си представят, че ще видят Бог, като че ли стои отвъд, а те — отсам, но това няма да стане. Бог и аз: ние сме едно. Познавайки Бога, аз го приемам в мен. Обичайки Бога, аз прониквам в Него.“

5. Любовта на Бога към човека.

Според Библията и древните  писания Самата Любов – това е едно от лицата и същностите на Бога. В същността на любовта има творческа сила да създаваш и само в любовта си човекът става творец подобно на Бога. Според древните писания в самото начало, когато още е нямало нищо, а само Бог – първо е съществувала Любовта у Бога, Който е искал да има обект на Своята любов и това е причината човешкият род да бъде създаден и човешкият живот да бъде факт. Първият човек Адам е бил създаден като обект на Божията любов. А първата, най-съкровената мечта на първия човек Адам е била Ева, за която се казва – „мечта от мечтите”.  Из „Тракийските Хроники”, Книга Атам, Глава Първа и Глава Втора /или Космогонията на Първия Човек/: „В началото нямаше каквото и да е нещо. Имаше само Един. И нямаше нищо, което този Един да имаше, освен Всичкото в Себе Си. Защото Той беше Всичкото. Нямаше време, нямаше място, нямаше глас, нямаше звук, нямаше лъч, нямаше нищо, но Единият. А Единият нямаше даже име, защото никой никога не Го беше повикал по име, понеже нямаше никой, който да повиква, и нямаше нищо, което да бъде повиквано, и нямаше език, на който да бъде повиквано, нито звук, с който да бъде призовано, нито образ, с който да се яви. И този Един – от Него е всичко, което стана, защото Той пожела да стане. И като пожела, нямаше кой да даде, и нямаше кой да осъществи пожеланото, защото пожеланото беше Любов, но нямаше още обект на тази Любов. Но понеже Любовта само дава, а нищо не взима, Той – Единият – даде. И това, което първо даде, беше Едно Име. И това беше името на това, което видя, и това име беше Неговото собствено Име, и името се наричаше Даващият, а на езика Му то беше Ну-Тай, сиреч Който-Дава. А понеже даваше, Името беше като една Даваща Ръка –  Ръката на Единия. Това име днес наричаме Бог, но първите хора го наричаха Ну-Тай – на езика на Първата Реч, даже първата Дума изговорена в света.  И като протегна Даващата Си Ръка, която сам нарече Даващият, той даде Първото, без което нищо не можеше да стане. И това първо съ-същество от Себе Си Той нарече Светлина, а на езика, на който го нарече, то се казва Ре – и означава Божието Слово, защото няма светлина без Божие Слово. И като се яви Божието Слово, то излезе от Единия, който е Уа, сиреч Един, и се нарече Реуа – сиреч Словото на Единия – и беше Духът, който ражда Всичко. А този Дух Единият видя и възлюби с Всичкото Си Желание и Любов, затова в Него това е Духът на Любовта, раждащ Живота, който стана Майка на всичко. Него пожела Единият и от Любовта им се роди Животът, който се яви във Видимото, защото Животът за пръв път стана Видим, сиреч Ис, което значи Виж и Все-Виждащият. И понеже беше Все-Виждащият, Той сътвори Все, що е, защото в Него беше силата, която сътворява Битието. А Единият – Даващият, сиреч Ну-тай, му беше Отец, а излязлата от Него Светлина на Единия, сиреч Реуа, му беше Майка, а Той, роденият от двамата, им беше Син, даже Единородният Син от Отеца, сиреч Всевиждащият-Всесилен, чието име е Ис-Ус. Той е самото същество в утробата на Реуа, което е Ре, сиреч Словото-Бог, той е също Единосъщият в Отеца, защото е Съзнанието на самия Отец, който е Ну-тай, сиреч Единият-Даващ. Чрез него всичко е станало и без Него не е станало нищо от това, което е станало. И от Него се изговориха първите Думи, и се появиха първите Видимости, и каквото изрече, това се и видя и стана Битие. И никой не знае що има в Битието, но само Той, който го е изрекъл в Словото си от началото до края, защото знае какво е изрекъл, и всичко което е изрекъл ще стане Видимо на своето време и място, защото там където се изрече нещо и се появи нещо, се явява Времето и Мястото, и Видимото и Невидимото в тях и извън тях. И като се появи, появи се най-напред Небесното Място, което е мястото, в което обитава сам Ну-тай, и Реуа, и Ис-ус и това е мястото на Пожеланата Любов на Единия, който е в Тримата. Това място е най-непристъпното, освен за тези, за които Единият в Трите го е направил пристъпно. Те гледат Лицето му навеки.  А под това Място са другите Небесни Места, според реда им и чиновете им, предопределени за избраните, които сам Нутай и Реуа и Исус избра. Там и направи земя, която е Райска Градина, в която текат мляко, мед и вино, и Дърветата й раждат Хляба на Живота, та всеки, който го яде, да не умре, но да живее довека, както е жив и сам Бог. А оттам се спуска към всичките светове на живите и Реката на Живота, в която тече Живата  Вода  и дарява с живот всички живи в четирите посоки до краищата на вселената… А когато Бог създаде Човека, по Своя Образ, Той го постави в Своята Градина и му даде Словото Си, което вдъхна живот в ноздрите му, та стана Жива Душа. И Словото Му го виждаше и отвътре, и отвън. И като го виждаше отвътре, оттам извади съкровената му мечта, и като я извади, я направи видима, а като я направи видима – даде й кости и плът. И като я видя Атам /библейският Адам/, сиреч „Бащата на живите”, нерече я Еуа /библейската Ева/, сиреч „Плът от плътта ми и кост от костите ми”, мечта от мечтите ми и моя гордост. И я обикна повече от себе си. И слънцето се обърна да я види, защото нямаше по-красиво създание, измежду всичко що Бог беше създал. Затова тя обикна слънцето и се печеше на слънцето в градината, и се оглеждаше в реката в градината, и ето, обичаше красотата и това, че бе красива, я правеше особено горда. И като видя Атама, тя го прецени и реши, че е най-великият на света, защото Бог му беше дал власт и сила над всичко в градината, и ето – всичките живи същества му се покоряваха, колчем ги повикаше по име. И Еуа го обикна, защото беше толкова умен и силен, че всичко живо се покоряваше нему. А освен това ръцете му бяха нежни и обятията му топли и силни, и й напомняше силата и топлината на слънцето, когато я погледна. И Еуа обичаше да бъде поглеждана така.”

От горепосочения текст става ясно, че според древните текстове да обичаш означава да даваш живот. И всеки може да изпита себе си дали неговата любов е егоистична или е онази, която дава живот.  В крайна сметка целта на любовта в човека е да твори и най-важната черта на любовта са нейните творчески проявления. Както Бог в любовта си създаде света, ние като образ и подобие на Него сме творци с пълна свобода на това, което е в сърцето ни. Както Бог изкара наяве това, което пожела и то беше добро, защото беше живота и обекта на любовта Му, така и човекът е създаден да бъде творец и с ръцете си да сътворява мечтите си подобно на Бог. Той е сътворец, но кой какво ще бъде способен да сътвори зависи само от него, да открие скритите в Бога сътворителни сили на доброто, на живота и любовта и да ги употреби.

В ислямския мистицизъм има известнен разказ за суфиста Шамс от Табриз и неговия приятел – духовния учител и религиозен водач Руми от Коня /днешна Турция/. Шамс обучава Руми на тайните на любовта и  заплаща с цената на живота си за тяхното приятелство. Това променя завинаги Руми, той се превръща в поет, възпяващ любовта и неговата слава е известна и до наши дни. Любовта променя човека, създава от учителя поет на любовта, от обикновения рибар  – апостол, от обикновения човек – Божествено създание.

Иван Вазов пише следното в своето стихотворение „Любов требва” :

Почтено чувство е да негодуваш,
Да бъдеш съдия над всички строг
И с реч от яд пламтяща да бичуваш
Недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
Греховний свят да теглиш ти на съд,
Да фърляш злъчни клетви въз човека
Повтаряни откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
От твоя гняв и благороден бес,
А то е : Да обичаш – и туй подвиг свят е,
И много труден, много славен днес.

Да любиш – то е да знайш да прощаваш,
Да имаш в себе си велика мощ;
Да любиш – то е храбро да съзнаваш,
Че си кат всички, може би по-лош;

То значи ти да вярваш в тържеството
На божий луч у бедний человек,
Не с дума – с дело да ратуваш с злото,
За язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае – злият тоже…
Омразата, – тя пълни днес света!
Тук требува любов! – Тя само може
Светият кръст да земе на Христа!

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0