Основните творчески начала в човека

В древните култури намираме свидетелства за три основни творчески начала в човека:
Окото – изразяващо силата на погледа и възприятието като механизъм на сътворяване на битието;
Устата – какво изказваме като сила на извикване в реалността на битието;
Ръката като символ на делата и външната изява на човека.
Всеки един от тези три елемента бива свързан със способността му да въплъщава (ражда) слово, което го прави инструмент на творчество или съ-творение.
Древните народи са познавали силата на Словото, както на говоримото, така и на образното. Te cъщо са и разбирали естеството на Словото, което минава през невидимите и видимите измерения и ги свързва в процеса на Творчеството, което само по себе си се изразява в сътворяване на нова реалност.
Това е разбирането за всеки елемент от реалността, като синтез на невидимото първично измерение, където е заложен първообразът на законите на битието, с видимото проявление, което се разгръща, като еманации на невидимото. В духовните писания се разграничават Алфа-словото – първичното слово, което е изговорено, и Омега-словото – въплътеното, видимо слово. Съответните пиктограми от древността за изговореното Слово и образното Слово са Устата и Окото (от арамейски – Пата и Айн):
mouth

и
eye

Окото е архетипен символ, който присъства през хилядолетия от човешката история.
Мястото, което е отделено на Окото в духовните учения през вековете е доказателство за разбирането, че съществува реалност, сътворена от погледа, която рано или късно еманира във видимото.
Как Окото твори битие?
Най-просто казано, начинът по който човек наблюдава дадено събитие, определя действията му спрямо събитието и съответно бъдещото му разгръщане. Така онзи, който наблюдава само отрицателните явления в живота си, бива изпълнен с несигурност, противоречия, огорчение, а често и омраза. Обратно, виждащите потенциал в трудностите и изпитанията, обикновено са хора, които наричаме ”окрилени”, раждащи нестандартни решения, често водещи до успешен завършек. Механизмът на въплъщаване на онова, което съзерцаваш, винаги се задейства, независимо дали го осъзнаваме или не. Аналогично, това какво изобразяваме и съответно как другите възприемат нас на тази база, определя въздействието ни спрямо тях и действията им спрямо нас. Дълбочината (проницателността), широчината (многоизмерността) и височината (изходната перспектива) на погледа ни, на възприятието ни за света, събитията и нас самите, или по-друг начин казано – на измеренията, в които умеем да виждаме, определят и мащаба на нашeто разгръщане като творчески личности, и качеството на творческия ни потенциал. По същия начин, дълбочината, широчината и височината на разбирането ни за това какво изобразяваме, за да ни видят по определен начин околните, определят силата ни да извикваме конкретни промени в живота си.
slovo-za-naroda

Както виждаме, духовните учения издирват онзи поглед, който „вижда” в невидимото, а именно трансцендентния поглед, раждащ идеи, концепции и произтичащи от тях дела, които да отразяват Първообраза от свещената невидима реалност в измеренията на човешкия живот. Погледът ни определя и творческия заряд. Трансцендентният поглед помага да видим възможности там, където за другите те остават скрити; да съзрем, вкусим и преживеем потенциали, още докато са в зародиш; да разпознаем ценното сред малоценното, онова, което съдържа перспектива в морето на лишени от бъдеще, макар и примамливи за момента възможности, да намерим липсващото и отделим излишното. Най-ценното на способностите, които такъв поглед отключва, е че ефектът е цялостен и „транс-персонален”, т.е. носителят му става независим от моментните емоционални състояния, наследства, вътрешни желания или субективни представи за хубаво и лошо, приятно и неприятно, желано и нежелателно, и така придобива проникновение за истинското добро и зло, за ценно и малоценно. Счита се, че окото, което вижда по този начин, носи над-личностна Божествена мъдрост и проницателност, т.е. такъв човек вижда през погледа на Божественото око.
eye-of-God-nebula

Аналогично на архетипното възприятие за Окото, образът-символ на Устата, като живототворящ елемент, е устойчиво разпознаваем през различни времена и духовни парадигми, като свидетел за механизма на сътворението чрез изричане.
Как чрез устата творим в живота си? Езикът ни е колело на мисълта, а мисълта е мощен двигател на трайни промени в нас. Едва ли се нуждае от коментар наблюдението, че хората, които се оплакват постоянно, много трудно излизат от неприятните ситуации, които често се задълбочават и обратно. Смисълът на думите и начина на изричане влияе и на околните, и на това как ни възприемат. В процеса на споделяне идеите, които сами по себе си са невидимо родени образи, кристализират и се оформят. Това е и пътят за разгръщане и реализация – идеята придобива повече плътност и творецът започва да „вижда” начини тя да стане реалност. Словото ни може да отключва потенциали в нас и в околните. Запаленото (отключено да твори през измеренията) слово може да раздвижи огромни маси хора. a2По този начин, устата се явява трансцендиращ елемент чрез способността да „извика” в съществуване от невидимо във видимо. В зависимост от „качеството” на словото, което изговаряме, ние може да свържем различни невидими реалности с нашето битие и поради това овладяването и целенасоченото използване на този инструмент е така съществено.
Двата сътворителни феномена на наблюдаването и изговарянето могат да се съединяват в мисълта на човека чрез процесите, разпознавани в зависимост от културната среда, като съзерцание, метитация или молитва. Именно това е било според древните учения и мощен начин за сътворяване.
В пълноценния процес на творчество, човешкото същество самó става среда на Вдъхновението и изминава един пълен цикъл на „зачеване”, „износване” и „раждане”. То зачева идеи от невидимите първообрази, до които има достъп и ги износва – намира конкретни въплъщения или начини тези идеи да оживеят както във вътрешните измерения на душата му, така и в света около него. Човекът реализира видяното с вътрешния си взор, като в действителност трансформира възприетото с невидимите сетива в проявления, които могат да бъдат разпознати и обети от сетивността на ежедневието.
творческите-начала-окото

За посветените през вековете, пътят на въплъщението, на превръщането на Алфа-словото (словото, скрито в невидимите измерения като първообраз и източник на битието) в живота на човек в Омега-слово (видимото, материализирано слово), винаги е минавал през способността човек да види собствения си живот през Окото на Всесилата-Творец и да чуе Първичното Слово, изречено за него (истинското си име), както и да се потопи във вярата, че това изречено за него първично слово реално оживява в естеството, мисията, таланта и уникалната му същност. А вярата еманира в живот, според обещанието на Изреченото Слово. Вярата е също виждане и изобразяване в живота на онова, което дори и преди да се яви в пълнота, все още недостъпно за ежедневните ни сетива, човек прегръща и с надежда активно търси коя е следващата крачка – въпреки всички видими пречки върви към следващото откровение по пътя на оживяване на онова, което е изречено невидимо, а вече е реално преживяно с вътрешните му естества.
hand-hieroglyph Инструмент по този път на вяра, който единствен води до въплъщение на „видяното”, е и третият творчески елемент в човека – Ръката като образ на делата на човек, на способността му да изобрази, да се посвети днес на онова, което очаква утре да стане реалност, подчинявайки с воля делата си на тази очаквана действителност. Това е простичко казаното „да направиш от нищо (видимо) – нещо”, като средството за това е силата на В-Дух-нов-ението, чрез която човекът-творец, освободен от стереотипи, външни схващания и словеса на невъзможност, надминава ограниченията на собствената си същност и променя състоянието на света, според онова, което е видял, чул и изрекъл, и на което с вяра е посветил делата си.
За този способ свидетелстват и онези, най-вдъхновени творчески личности, изградили чрез делата на вдъхновението си цивилизацията ни, такава каквато е днес.

Андре-Мари Ампер преди около 2 века пише в писмо към свой ученик:

“Продължавай да изследваш обектите в този видим свят – като учен ти си длъжен да правиш това – но ги изследвай само с едното си око; нека другото ти око да бъде непрестанно насочено към Вечната светлина! Слушай учените, но ги слушай само с едното си ухо! Нека другото да бъде винаги готово да долавя нежните тонове идващи от устата на твоя Небесен приятел! Пиши с едната ръка, а с другата се хвани здраво за одеждите на Бога, както едно дете се държи за дрехата на баща си!”.


И днес е актуален въпросът как да извикаме вдъхновението (В-Дух-нов-ението) в живота си, за да трансформира погледа и думите ни, и да изпълва нашите дела
(„ръка”), така че тези елементи от сетивни или реагиращи, да се превърнат в активни – творящи, трансцендентни и вдъхновени, или иначе казано Божествени – по образа на Всемогъщия Творец (т.е. да оживотвори нашите „око” и „уста”, така че те да познаят скритите в невидимото словеса от Логоса и „ръката” ни да ги въплъти). Така, ставайки сътворци, придобиваме способността да отключваме мистерията на собствения ни живот и живота около нас, на микро-космоса (Адам) и макрокосмоса (Едем) и да го управляваме достойно, като благо-родни.

Из “Йероглифите на вдъхновението говорят от Тракия”, Тодор Йотов, Боряна Рачева-Йотова

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0