СПИН – естествена последица от погрешен начин на живот

Хората искат да вършат зло, без да понасят негативните последици от него. Това обаче е невъзможно. В духовния свят няма такова нещо като безопасен секс, там няма презервативи и противозачатъчни, духовете не ползват такива работи – с какъвто дух се съединяваш, неизменно зачеваш и раждаш плод от него, за добро или за лошо. В света се натрапва представата за безопасен секс, но това е заблуда – и във физическия свят, включително нашите тела, съществуват закони, чието нарушаване води до вреди, които не могат да бъдат избегнати, каквито и така наречени предпазни средства да ползваш. Най-ефикасното предпазно средство срещу злото е да не го вършиш, да не му даваш място, да не го допускаш до себе си и в себе си. Злоупотребата с тялото неизменно причинява болести. СПИН-ът е един от най-фрапиращите и показателни примери за това – той е естествена последица от погрешен начин на живот. Хората искат да намерят лекарство против него, но това няма как да стане, докато продължават да живеят погрешно. Единственият начин да бъде премахнат СПИН-ът е да бъде спрян развратът. Ако няма разврат, няма да има и СПИН, защото СПИН-ът е закономерна последица от разврата. (Говорим за СПИН-а като явление, а не че всеки, който се е заразил с тази болест, е вършил разврат – някой може да се е заразил по друг начин или да се е родил заразен от родителите си; а и това, че някой е болен от нещо, не значи непременно, че е извършил определени грехове, за които си плаща: има болести, които са за добро – било за да се научи човек на нещо полезно или по друга причина. Но причината за появата на СПИН-а в света е развратът. Както и причината за болестите и смъртта е грехът – а „грях“ означава „пропускам целта“.)

Презервативите не само, че не решават проблема със СПИН-а, а го задълбочават. Защото те насърчават разврата, създавайки илюзията, че можеш да вършиш зло, без да понасяш негативните последици от него. А да не говорим, че търговията с презервативи и други „предпазни“ средства е огромна индустрия, носеща колосални финансови печалби на тези, които се занимават с нея, представяйки се за уж много загрижени за хората и тяхното здраве. Презервативите, както и противозачатъчните имат и друга, не по-малко лоша страна – чрез тях човек изкуствено потиска своята естествена способност да създава живот. А сексът, или по-правилно казано – съединението между мъжа и жената, е даден именно за това – за създаване на живот, за сътворяване на нови светове. Ако някой не иска да има деца, да не прави секс. Все пак сексът не е спорт или начин за отслабване, нито някакво забавление, а е тайнство, в което се проявява любовта между мъж и жена, които са се съчетали в свещен съюз. Всяко друго практикуване на секса или негови подобия е злоупотреба – било прелюбодейство (т.е. изневяра към човека, на когото си се врекъл във вярност) или блудство (т.е. сексуални отношения между хора, които не са женени), или други извращения като оргии, хомосексуализъм, полово сношение с животни, самозадоволяване и т.н. А тази злоупотреба неизбежно води до увреждания – и на тялото, и на душата. И няма предпазни средства срещу тези негативни последици. Единственият път за избавление от тях е покаянието и промяната на погрешния начин на живот.

От медицинска гледна точка е установено, че основна роля за появата и разпространението на СПИН-а има хомосексуализмът. Това твърдение, разбира се, никак не се харесва на радетелите на насърчаването и разпространението на „нетрадиционната сексуална ориентация“, затова в иначе „свободните“ медии и „толерантното“ публично пространство се налага цензура върху подобни заявления. Но това е истината. Човешкото тяло е създадено за определени неща и не е създадено за други. Макар и тленно, то е свещено – има си конкретно предназначение и не е пригодено за извращения. Всяка злоупотреба с естествените му функции води до увреждания. А и хомосексуализмът няма нищо общо с любовта. Гейовете и лесбийките (и всякакви там транссексуални, бисексуални, третополови и други екземпляри на „човешката еволюция“) казват, че това било проява на любовта. Каква любов?! Любовта няма нищо общо с разврата. Това си е просто „секс“. Даже не е и секс като хората. Какъв секс може да има между двама „мъже“?! Освен анален!!! А между „жените“ положението е още по-трагично – те даже и това не могат да направят, без да си набавят съответните атрибути от някой секс магазин.

Тялото е така устроено, че неправомерните „интервенции“ в ануса и правото черво и попадането на сперма там, където не й е мястото, водят до потискане на имунната защита на приемника и създават условия за развиване на т.нар. синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Това важи не само за хомосексуализма, а и за ненормалните полови сношения между мъж и жена – когато се прави анален секс (било поради нежелание за забременяване или други извратени причини), имунната защита се потиска. Освен това при подобен стрес за вътрешните органи се отделят вещества, които задвижват процеси, водещи до имунна недостатъчност. Все повече медицински изследвания напоследък показват, че СПИН-ът не се причинява от вирус, а от нарушаване на нормалната обмяна на веществата в организма вследствие на погрешен начин на живот.

Хомосексуалистите и другите извратени хора претендират, че са различни и че по този начин изразяват своята различност. Но всъщност е точно обратното – те подчертават своята еднаквост. Искат да съчетават еднакви неща – мъже с мъже, жени с жени, обратно на естествения и нормален порядък в природата, при който могат да се съчетават само противоположностите – мъжко и женско. Опитват се да правят невъзможното – все едно да сглобяваш пъзел от еднакви части, които няма как да се захванат една за друга.

Мислят си, че се забавляват и им е готино, а всъщност не разбират, че са жертва на демоните, които се гаврят с тях и техните тела, тъй като самите демони нямат собствени тела и използват телата на други същества – най-вече хора и животни, за да материализират своите желания. А най-голямото им желание е да унижават венеца на Божието творение – човека, като го яхнат и си правят каквото искат с него. Хората, които се поддават на тази манипулация, се заблуждават, че са свободни, без да си дават сметка, че всъщност са постоянно изнасилвани от демони. Да, демоните се гаврят с вас и ви изнасилват – групово, грубо, безжалостно, до последната капка живот, която могат да изстискат от вас, а накрая ви изхвърлят като парцали – и вие наистина сте вече парцали, които не стават за нищо. Жалко!

За всеки, който обича живота и иска да бъде жив, има надежда – покаяние, прошка и поправление. И това не важи само за гейовете, лесбийките, транссексуалните, бисексуалните, а и за развратниците, прелюбодейците, блудниците, мастурбаторите, както и за всички хора – всички сме грешници в една или друга степен и никой човек не може да хвърли камък срещу друг човек, за да го осъжда и наказва за каквото и да било. Можем само да си прощаваме и да се стремим да се променяме към по-добро – към изначалното Добро, от което сме изпаднали заради греха, заради това, че сме пропуснали целта.

Сега нека да разгледаме по-задълбочено въпроса за СПИН-а от медицинска гледна точка и как той може да бъде лекуван чрез промяна на погрешния начин на живот – а това започва с промяна на разбирането ни за живота и за природата на т.нар. болести.

НОВИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СПИН

СПИН като нарушение на обмяната на веществата

В тази глава бих искал да Ви съобщя за моите собствени дългогодишни изследвания върху физиологическите основи на СПИН и на връзката между СПИН и нарушенията в обмяната на веществата, които може да възникнат от тежък емоционален и физически стрес. Аз мисля, че СПИН не е предизвикан от вирус. При него се касае за нарушение на обмяната на веществата, предизвикано от нездравословен начин на живот. СПИН може да възникне също така и при силно недохранване в бедните, измъчени от глад общества. Знам, че с тези мои възгледи се обръщам срещу всеобщото убеждение, наложило се чрез едностранчивото му представяне от медиите, където СПИН се разглежда като социален проблем. Но един ангажиран учен трябва да прецени и изследва един проблем от всичките му аспекти. Едва сега започваме да разбираме какво може би представлява СПИН. Но знаем, че той не е болест, предизвикана от вирус! В края на тази глава представям всичко, което се прави в областта на СПИН-изследванията. Ще Ви покажа също, че съм въвлечен в центъра на спора. В настоящия момент точното разбиране на СПИН става възможно само, ако го разглеждаме през призмата на едно предизвикано от стреса нарушение. Не можем да затваряме очи пред новите информации само защото сме прегърнали идеята, че тази болест се предизвиква от група вируси, които се обозначават с названието HIV (Human Immunodeficiency Virus — англ.: вирус на имунната недостатъчност при човека). (В България е прието названието СПИН — синдром на придобитата имунна недостатъчност. — б. пр.) От известно време е научно доказано и признато, че при болните от СПИН съединенията на аминокиселините в организма отчетливо се отклоняват от нормалните съединения. Най-често те показват драстична липса на метионин, цистин и цистеин — три особено важни аминокиселини. Освен това видимо е повишено нивото на аргининовата и глутаминовата киселини. Това състояние на драстично неравновесие на аминокиселините изглежда продължава известно време, преди пациентът наистина да се разболее. При пациенти с клинично доказан СПИН този модел на съединяване на аминокиселините е преобладаващ. В раздела за триптофана бе обърнато внимание, че съединенията на аминокисеалините в организма може да се изменят и че някои липсват, когато се използват повече от останалите. При серия опити ИЛ-6 и други подобни вещества (ТНФ — туморен некрозен фактор) бяха поставени в клетъчна култура, чиито клетки можеха да произвеждат вируса и следователно се образуваха частици от тип СПИН. Когато преди поставянето на ИЛ-6 или ТНФ в същата клетъчна култура се поставяше цистеин, не възникваха никакви СПИН-частици. Следователно има непосредствена взаимна зависимост между създаването на СПИН-частиците и съдържанието на аминокиселини в клетката, която създава вируса. Оттук може да се направи заключението, че СПИН-пациентите са жертви на неравнопоставеност при съединяването на аминокиселините в техните организми. Ако можеха да въведат ред в обмяната на белтъчините, те биха имали шанса да оживеят и техният организъм би могъл да окаже достатъчна съпротива и на останалите остри инфекции. И накрая, за да образува антитела против другите микроби, организмът се нуждае от най-важните аминокиселини в съответното съотношение. За нещастие, болните от СПИН обръщат внимание само на вируса и пренебрегват физиологическото неравновесие. Освен това те, за съжаление, не знаят какво второстепенно значение има интрелевкин-6 за отделянето на кортизон и за образуването на интерлевкин-1. Тези и други подобни вещества се произвеждат, за да мобилизират важни градивни вещества за борба със стреса и за отстраняване на възможните щети, предизвикани от определени стресови фактори. Те трябва да разградят белтъчините в мускулите до основните аминокиселини, за да може последните да достигнат в черния дроб. При тежки увреждания, предизвикани от стреса, организмът се стреми да мобилизира най-важните градивни вещества — тялото практически се изхранва от себе си.

Един ранен боксьор или някой пациент, жертва на нещастен случай, са зависими от този физиологичен процес, чрез който се отстраняват ненужните и жизненонеспособните тъкани, поправя се и се възстановява раненото място. Ако са необходими по-големи реконструкции, влизат в действие ИЛ-6 и еквивалента ТНФ. Те разлагат ДНК или РНК на повредените или умрели клетки, така че възникват фрагменти, които трябва да бъдат отстранени. Някои от тези ДНК- или РНК-частици се обозначават с названието ХИВ-частици — и това е основанието да съществуват няколко вида ХИВ. Друго нещастно обстоятелство е, че съединенията на аминокиселините при СПИН са почти същите, както при вазопресина. Една ваксина, която би могла да спре действието на СПИН, най-вероятни би спряла и действието на вазопресина. Изглежда това е причината да не бъде открита още действена ваксина против СПИН. Много съдбоносна е и разпространената представа, че всеки човек, които при теста е бил определен за ХИВ-позитивен, скоро ще умре от СПИН — когато дори самият страх от неизлечимата болест може да доведе до смъртта му.

Не бива обаче да подхождаме емоционално към тази тема и да се придържаме стриктно към научните знания за човешкото тяло. Просто трябва да осъзнаем един съвсем обикновен факт: тъканите във вагината, около ануса и в червата са предназначени за различни цели. Вярно е, че при всички тях съществува еднаква сензорна система, която чрез един единствен централен механизъм регистрира болката и удоволствието, но по структурата си тези тъкани изобщо не могат да бъдат сравнявани. Вагината е покрита с дебела, многослоеста лигавица, която наистина направо абсорбира сперматозоидите, но издържа на триене и използване на сила. Дори се отделя слуз, способстваща триенето, за да противостои на външни сили. Освен това семенната течност притежава химически качества, които повишават дебелината и съпротивителната сила на стените на влагалището и на кожата на пениса, която също е покрита с тази течност. Семенната течност, която се отделя заедно със сперматозоидите, има сложен състав. Тя съдържа химическо вещество, наречено трансглутаминаза (ТГА). При определени обстоятелства ТГА свързва някои белтъчини с други такива. Тя принуждава някои клетки да умират по особен начин — те се сбръчкват, но не се разтварят. ТГА удебелява стените на вагината, за да бъде готова за нормално сексуално сношение между мъжа и жената. Това свойство на семенната течност при въвеждане в правото черво води до промяна на способността на стените на правото черво да абсорбират водата: затова се появява СПИН и диария. Семенната течност съдържа също белтъчини, които силно потискат имунната защита. Това потискане на имунната защита улеснява пътя на сперматозоидите до матката и до яйцепроводите за оплождане на женското яйце. За тялото милионите сперматозоиди, които проникват в матката, са чужди вещества. Стените на матката и яйцепроводите биха реагирали много бурно, ако сперматозоидите не бяха защитени от това свойство на белтъчините в семенната течност. За да може да оживеят сперматозоидите, а по-късно и зародишът, които отделят антитела, различни от тези на тъканите на майката, имунната защита на майката трябва да бъде потисната за деветмесечния период на бременността. Вероятно това се извършва от вещество в спермата. Това потискащо имунната защита свойство на спермата прави възможно оцеляването на сперматозоидите и зародиша по време на бременността и до раждането на детето. Интересен е фактът, че в последната трета на бременността съотношението Т4:Т8 (клетките на имунната система, които поддържат или премахват защитната реакция) често е обратно.

Спермата не се абсорбира в женската вагина, тя тече през нея в зависимост от положението й. Правото черво обаче е облицовано със съвсем тънък слой фини клетки. Там спермата се задържа и може да упражни своето извънредно силно физиологическо въздействие. Веществата в спермата заобикалят защитната имунна система на приемника и я обезсилват, така както някой самолет избягва радарната система на противника, за да се освободи от бомбения си товар. По този начин спермата е в състояние да обезсили имунната система на приемника, когато нейните вещества попаднат в него. Затова и при болните от СПИН хомосексуалисти също се наблюдава обратно съотношение на Т4:Т8 (т.е. броят на потискащите имунната система Т8-тромбоцити се увеличава). Ако спермата често попада в мъжкото или женското право черво, потискането на имунната реакция е неизбежно — не от някакъв вирус, а поради особените химически качества на спермата. Жени, които често допускат анално сношение, поради страх от забременяване, трябва да знаят, че спермата потиска собствената им имунна защита.

Трябва да добавим още, че стените на правото черво не понасят особено добре натиска, който се упражнява върху тях при сексуалните манипулации в ректума (правото черво — б.пр.). Тези сексуални действия стават възможни поради едно единствено обстоятелство: правото черво няма рецептори за болка, чрез които да регистрира вътрешните увреждания, ако например не бъде засегната коремната ципа. Коремната ципа (перитонеум) е тънкият външен защитен слой на храносмилателния тракт, който притежава достатъчно нервни влакна, за да може да регистрира болката. Той образува единство, което въпреки това е достатъчно свободно, за да могат различните сегменти на храносмилателния апарат да се плъзгат един над друг — за да се нагаждат към храносмилателната каша, която протича през червата. Правото черво не е покрито напълно с коремна ципа като останалите части на храносмилателния тракт. По този начин вътрешните стени на правото черво (ректума) могат да бъдат повредени от тласъците или прекалено разтегнати или манипулирани с юмрук или ръка, без уврежданията да бъдат регистрирани, какъвто би бил случая при кожата, когато повредите биха предизвикали сигнал за тревога. Правото черво е последната част от една анатомическа структура, чиято дейност се извършва при пълна тишина. Това обаче не означава, че уврежданията не се отбелязват физиологически, не означава също и че физиологическите стъпки за отстраняване на локалните увреждания трябва да бъдат по-малко енергични.

В рамките на възстановителната дейност се отделят химическите агенти ТНФ, ИЛ-1, ИЛ-6 и други, за да започнат действие по отстраняване на кризата. Ако увреждането е такова, че при него наличните бактерии постоянно се разпространяват и усилват действието си, производството на тези вещества се повишава. (Изследвания на болни от СПИН показаха, че те имат в кръвта си по-високо съдържание на ИЛ-6 и ТНФ). По-високото съдържание на ИЛ-6 води до разрушаване на клетките на задстомашната жлеза, крито произвеждат инсулин (както беше обяснено в главата за диабета). Затова може така лесно да бъде обяснено защо при напреднал стадий на СПИН се появява диабет.

Тези вещества могат да бъдат сравнени с екип спасители, които след земетресение са пристигнали на мястото на бедствието. Една група отстранява развалините, друга донася храна за оживелите, които не могат да бъдат евакуирани; трети възстановяват снабдяването с ток, вода и телефонните връзки. В някой от градовете това се извършва ежедневно и всички хора и машини са заети с това.

В организма протичат подобни процеси и веществата, които осигуряват протичането на необходимите функции, са хормоните и подчинената им система от ензими. Принципът е един и същ. Всяка клетка има свой собствен живот и трябва да оцелее на своето място, след като се възстанови. Само умрелите или непоправимо повредени клетки трябва да бъдат раздробени и отстранени.

Ако при ректални манипулации се стигне до по-голямо напрежение от обикновеното, тези вещества започват с възстановяването. Но е нужен определен период от време, за да се върне началното състояние и да се възстановят тъканите. Ако тези наранявания се повторят и то върху тъкан, която вече е била отслабена, тези вещества трябва да действат още по-активно. Може да се стигне дотам тези хормони и подчинените им ензими да започнат да работят непрекъснато и тяхното наличие в кръвта да може да бъде измерено. Значението на тяхното засилено присъствие, а именно поправката на невъзможното за регистриране увреждане на правото черво не се разбира и причините за тяхната активност остават необяснени. Така не се отчита един от аспектите на тяхната функция и те се приемат за първоначалния фактор за физиологическите трусове, обозначавани от общественото мнение с понятието СПИН.

При лабораторни изследвания беше установено, че цистеинът пречи на отделянето на ХИВ в засегнатите клетки. Други опити показаха, че при болните от СПИН липсват цистеин и неговият предшественик цистин. При два лесни за разбиране експерименти беше ясно показано, че тази болест се развива в резултат на нарушения в обмяната на веществата. Ако клетките, които са достатъчно изродени, за да произвеждат ХИВ, получат цистеин, те коригират своята анормалност и не произвеждат повече ХИВ. Това, което е необходимо да знаем днес, е как при болните от СПИН може да се стигне до тази липса на цистеин. Сега трябва да започнем да изследваме този феномен, а не да вървим при изследването на СПИН към задънена улица, като се оставяме в плен на убеждението, че при него се касае за болест, причинявана от вирус.

По мое мнение тестът за ХИВ-позитивност показва само, че в увредената клетка има фрагмент от ДНК или РНК — което говори за разрушаване на клетъчното ядро. Това увреждане може да бъде предизвикано и от други фактори, един от които може да бъде липсата на цистеин или цинк, специално при хора от слаборазвитите, бедни страни. Възможно е също тук да се проявява резултатът от едно трайно и засилващо се увреждане на правото черво, което води до дълготрайно натоварване на собствените резерви от белтъчни на тялото. Тестът сам по себе си не е точен индикатор за наличието на вещество, което причинява болестта.

Самият ХИВ-вирус възниква в резултат на силното увреждане на запаса от съединения на аминокиселините в тялото. Опустошителното неравновесие в запаса от аминокиселини умъртвява болните, а не ХИВ-вирусите.

След това изказване у много хора, които досега са вярвали, че СПИН се разпространява чрез кръвта, ще възникнат редица въпроси. Вярно е, че кръвта може да съдържа свободни ХИВ-частици; но тази кръв съдържа и други хормони и трансмитери, като някои от тях дори не се познават добре. Не може да се приеме, че СПИН се предизвиква от ХИВ-вирусите, преди да ни е напълно известно физиологическото въздействие на останалите многобройни съставки на кръвната плазма.

В поредица много важни експерименти учените Бродиш и Лимангроув доказаха, че стресираните вътрешни органи произвеждат един локален хормон, чието въздействие е силно и трайно. Това води до освобождаването на големи количества кортизон. Локалният хормон може да се предаде с кръвта от едно животно на друго. Там той се задържа известно време и води до отделянето на кортизон. Този кортизон предизвиква на определени места в организма разпадане на някои клетъчни ядра и появата на ДНК-фрагменти, които много приличат на ХИВ-частиците. Тук също става дума за нарушение в обмяната на веществата, дори и тестовете ясно да са показали, че има образуване на ХИВ-частици.

Трябва да знаем, че всички градивни биологични процеси в телесните клетки се извършват в течности; отделни частички може да отплуват, ако не се задържат от някаква закотвяща ги система. Много важно е да се разбере фактът, че много от общностите на цистеина образуват заедно подобен вид закотвяща верига. На определени точки на някои молекули цистеин има закрепени „кукички” от цинк, които крепят ДНК-веригите и пречат на отплуването на сегменти от тях. Това много напомня на въже за простиране с щипки за съхнене на прането. Структурата, формата и функциите на рецепторите за сексуалните хормони при мъжете и жените в голяма степен зависят от наличието на тези „щипки” от цинк и цистеин. Затова липсата на цистеин в организма на болните от СПИН може да има много по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед. Възможно ли е загубата на господстващото положение на пола при мъжете и жените първоначално да се предизвиква от изменения в запаса от аминокиселини, от относителната липса на цистеин и възможно от липсата на цинк като първопричина? Аз считам това за напълно възможно.

Ако „мислите” с главата си, а не със сърцето, трябва да си зададете няколко въпроса. Ако началният и най-голям проблем при СПИН-а е погрешната смес от аминокиселини в организма, която отива толкова далеч, че да повлиява на естествените атрибути на съответния пол, тогава за в бъдеще може да бъде попречено на появата на СПИН! Логичната първа крачка би било коригирането на физиологичното неравновесие и свързаното с това обяснение на вредното влияние на хомосексуалните практики. Ако в организма липсва необходимата за възникване на поколение смес от аминокиселини, това оказва влияние на сексуалните хормони и на техните рецептори. Може да предположим, че функциите им се парализират и това драстично променя естественото развитие на човека.

В понятието СПИН са обединени много различни болести и моите колеги оказват мечешка услуга на човечеството, като го оставят да си мисли, че СПИН е единствената болест, причинена от латентен вирус. Те бягат от истината и така си осигуряват повече пари за своите изследвания, продават повече тестове и насърчават продажбата на отровни химикали, които разрушават още по-бързо здравето на лекуваните.

Важен въпрос, който може да бъде зададен, е въпросът доколко СПИН стимулира употребата на морфин и наркотици. Вероятно може да бъде намерен отговор, ако си спомним за химическото въздействие на тези вещества върху физиологията на организма. Морфиноподобните вещества въздействат върху нервната система, на която изпращат сигнали чрез хормона серотонин. Морфиноподобните вещества могат да променят обмяната на веществата в организма. Ендорфинините (естествените морфини на тялото) не само потискат усещането за болка и предизвикват еуфорично настроение, те променят и прага на чувството за глад. Употребяващите морфин и хероин губят апетита си и не се хранят пълноценно. Те разрушават собствения си организъм.

Освен това зависимите от дрогата се намират под силен стрес или по причини, които са ги накарали първоначално да посегнат към дрогата, или поради трудностите за редовното си снабдяване с наркотици. Във всеки случай при тях се задейства стресовата физиология и поради изменената обмяна на веществата тялото не получава повече това, от което се нуждае. Чрез употребата на морфин и хероин се потискат чувствата на глад и жажда, така че тялото започва да се саморазяжда. В страни, където хората пушат опиум, много от тях накрая умират от инфекции на белите дробове и точно затова днес за това обвиняват вируса на СПИН и многократното използване на спринцовките. Прави впечатление и разликата в периода от времето между откриването на вируса на СПИН и появата на клиничните симптоми на потискане на имунната система. Мога да Ви уверя, че неравнопоставената тежест на аминокиселините през този период действа много по-смъртоносно, отколкото „вирусът на СПИН”. В началото организмът произвежда антитела против този вирус. След известно време обаче това производство вече не е достатъчно и не действа. Трябва да си спомним също, че съединяването на аминокиселините за производството на антитела е жизненоважно.

Особено ужасно е въздействието на СПИН върху децата на ХИВ-позитивните майки. При това трябва да бъде ясно, че майките, при които липсват определени аминокиселини, не са в състояние да осигуряват необходимите за нормалното развитие на детето аминокиселини. Ако при майката липсват дори нищожни количества от метионин, цистин, цистеин, триптофан и други подобни вещества, те не са достатъчни и за бебето; по този начин детето става податливо към нарушения в ДНК в процеса на развитие на клетките, особено при развитието си по време на периода на кърмене.

Развитие на изследванията на СПИН

През 1992 г., когато излезе тази книга, изследователите на СПИН от Европа и Америка се събраха в Холандия, за да поставят началото на едно протестно движение срещу наложилото се мнение за СПИН като болест, причинявана от вирус. Както може да се прочете в Лондонския „Сънди таймс” от 26 април 1992 г., към един от най-известните членове на това движение принадлежат френският професор Люк Монтание и проф. Дюсберг от Америка.

Проф. Люк Монтание от „Институт Пастьор” е истинският откривател на вируса, който по-късно беше наречен с името „ХИВ”. Този френски изследовател изолира гореспоменатия вирус, за който се счита, че възпира действието на имунната система. Той изпраща проби от вируса на Роберт Гало в Америка, който също се опитва да изолира вируса на СПИН от човешкото тяло и да го определя чрез тест. Д-р Гало прави постъпки за патентоване на своя тест. Френското правителство завежда съдебно дело и иска признаването на Франция за първооткривател на вируса. След редица обяснения двете страни стигат до споразумение да делят част от печалбата от продажбата на теста. Останалата част на средствата от продажбата да служи за финансиране на по-нататъшните изследвания на СПИН. Французите обаче не се успокояват и налагат по-нататъшни проверки с упрек за научна непочтеност. След обстойно разследване днес вече е изяснено, че д-р Гало е използвал първоначално френската проба за създаване на своя тест.

Но изглежда проф. Монтание се е отказал от първоначалните си възгледи и сега твърди, че вирусът на СПИН не стои на първо място. От едно вестникарско интервю може да заключим, че днес професорът не изключва възможността да има и други причини за възникването на СПИН. Той признава, че може да съществува СПИН и без да бъде доказано наличието на ХИВ. Професорът трябва да се е натъкнал на убедителни аргументи, за да не счита вече ХИВ като единствената причина за всички болести, които се обозначават с наименованието СПИН. В мисленето на проф. Монтание се извършва драстична промяна.

Проф. Дюсберг, който изследва строежа на вируса — докато други продължават да вярват в болестотворните му свойства — оповести, че вирусът не би могъл да предизвика СПИН. Имаше много спорове, но той не успя да убеди маститите изследователи на вируса на СПИН в Америка и Европа. Той не можа да даде научно обяснение на причините за възникването на обединяваните под наименованието СПИН болести. Той само каза, че болестта СПИН не се причинява само от един вирус. Учените продължаваха да търсят правдоподобни научни доказателства за решаването на проблема. Изявлението, че СПИН не е болест, причинявана от вирус, не им беше достатъчно. Научни доказателства, сочещи в друга посока, биха подкрепили изявленията на професора.

На 25 септември 1989 г. аз писах на д-р Манфред Айген, един известен изследовател на ДНК от Макс Планк институт в Германия. В защита на професор Дюсбeрг аз му изпратих две мои статии, в които излагах своите възгледи, които бяха отпечатани в специално издание на „Фондация за простота в медицината” по въпросите на СПИН. Д-р Айген беше публикувал репортаж за дискусиите между привържениците на теорията за СПИН-вируса и проф. Дюсберг в списание „Naturwissenschaften” (нем. „Естествени науки” — б.пр.). Изглеждаше така, като че ли д-р Айген не беше убеден във възгледите на проф. Дюсберг и застъпваше позициите на противниците му. Няколко месеца по-късно получих писмо от д-р Айген, което ми показа, че той междувременно признава, че съществува друго приемливо и научно обосновано мнение относно причините за възникване на СПИН. През 1992 г. по-активно започнаха да се разпространяват алтернативните гледни точки относно болестта СПИН, начело на която отново бяха професорите Монтание и Дюсберг.

През 1989 г. изпратих на тези изследователи екземпляр от сп. “Science In Medicine Simplified” (SMS) (англ.: „Научното в опростената медицина” — б.пр.), издание на Foundation for the Simple in Medicine (англ.: Фондация за простота в медицината – б.пр.), посветен на темата СПИН; обичайно е фондацията да запознава с резултатите от своите изследвания най-добрите изследователи. Това издание относно СПИН беше изпратено също на медицинските библиотеки в университетите, занимаващи се с изследвания на СПИН. Отделните статии в него даваха научни обяснения, чието резюме изложих в предидущите раздели на тази книга.

През 1989 г. изложих моите научни резултати относно невротрансмитера хистамин пред третата световна конференция по инфекциите, а през 1990 г. ги публикувах. В тях обяснявах потискането на имунната защита чрез редица химически агенти, освобождаващи се в човешкото тяло в резултат на стреса. В тази статия, която намери широко разпространение, описах някои аспекти на СПИН от гледна точка на предизвиканите в имунната система нарушения от тежък стрес; по този начин се обявих против съществуващото мнение, че СПИН се предизвиква от една единствена частица, от един вирус.

Специалното издание относно СПИН от 1989 г. и изданието на CMC от 1990 г. бяха разпратени в много екземпляри. Двете издания бяха изпратени и на проф. Филипе Лазар, директор на INSERM във Франция. INSERM (Institut National de Sante et de la Recherche Medicall — Национален институт по здравеопазване и научни изследвания) е противоположност на NIH (National Institute of Health) (англ. Национален здравен институт — б.пр.) в Америка. Бяхме го помолили да предостави информацията от тези две списания и на останалите учени от ИНСЕРМ, които проявяват интерес към нея.

Изследванията ми бяха вече в ход, когато беше публикувана нова информация относно голямото значение на цистеинa при производството на някои ДНК-материали. За мен стана напълно ясно, че СПИН е нарушение на обмяната на веществата и че ДНК/РНК-фрагментите, които се считат за различни видове вируси на СПИН, са само резултат от липсата на цистеин в организма. Много по-детайлно, отколкото в този раздел, въпросът е разяснен в най-новата ми статия „AIDS: The Dead-End of Virus Etiologiy” (нем.”АIDS: Die Sackgasse der viralen Enstehundsgeschichte”) (англ. „СПИН: Краят на вирусната етиология” и нем.: „Задънената улица на вирусната етиология” — б.пр.), която беше публикувана през 1991 г. в едно от изданията на CMC и беше изпратена на редица други изследователи на СПИН. Всеки истински учен е длъжен да споделя новопридобитата си информация с онези, които правят изследвания в същата област, дори преди да има публикации по тази тема в научните списания. Но и получателите на тези съобщения трябва да вярват на автора им.

Едно заглавие във френския вестник „Монд” от 9 август 1991 г. предизвика ожесточен спор между Бруно Дурио, френският министър на здравеопазването, и проф. Алберт Герман, президент на Националната академия по фармация на Франция. Министърът поиска уволнението на професора. Последният беше изразил в свои речи мнението, че СПИН е резултат от определен начин на живот, което предизвика остри реакции в различни социални групи. Така той предизвика върху себе си гнева на министъра, който поиска уволнението му. Най-добрият метод да подложиш някое експлозивно мнение на обществена дискусия е като го използваш като възпламенител в някой нарастващ спор.

Писах на Бруно Дурио, френския министър на здравеопазването, като му изложих своите виждания за възникването на СПИН и му изпратих статията си „СПИН: Краят на вирусната етиология”.

Надявам се, че свободното разпространение на резултатите от моите изследвания за СПИН ще накарат останалите хора да се замислят. Те трябва да размислят доколко тази болест е резултат от анормална физиология, възникваща като резултат от стреса във връзка с определен начин на живот и въз основа на тежко недохранване в някои онеправдани общества. Румънските деца, за които се говори в редица програми по телевизията, се заразяват от СПИН не поради заразяване на кръвта им, а много повече при тях СПИН се развива в резултат на недохранване.

Друг момент, който подлежи на дискусия, е значимостта на теста за СПИН, като индикатор за развиваща се болест. Макар че всички са принудени да вярват в това, по мое мнение това е погрешно представяне на една съвсем друга действителност. Този тест показва единствено, че организмът е влязъл в съприкосновение с този антиген и че е регистрирана неговата структура. Освен това тестът означава, че организмът е запаметил в своята банка данни за съществуването на тези частици/вируси, за да създаде механизъм за защита против тези чужди тела, при което не винаги трябва да се касае за частица, пристигнала отвън, а може би за частица, която самото тяло не трябва да произвежда — един вид качествен контрол върху производството на ДНК. И накрая този тест е индикатор за нарушение в баланса на аминокиселините, а не признак за наличието на свободен смъртоносен вирус в организма. Има редица участници в експерименти, които първоначално са били ХИВ-позитивни, а после са станали ХИВ-негативни, за да можем да игнорираме тези случаи.

При лабораторни експерименти беше добавен цистеин в определена култура, в която бяха поставени клетки за производството на вируси, които по-късно престанаха да произвеждат вируси. Не става дума само за околна среда, в която има достатъчно цистеин. Този тест съвсем ясно доведе до заключението, че СПИН-тестът показва само наличието на неравновесие при аминокиселините в организма. При това не бива да се забравя, че отсъствието дори само на една аминокиселина може да доведе до изменение в процентното съотношение на останалите аминокиселини и да наруши равновесието.

Тези нови възгледи относно СПИН бяха представени на читателите на тази книга, за да се убедят, че изследването на обмяната на веществата предлага много повече задоволителни резултати за решаването на този проблем. При жени, чието либидо (сексуално влечение – б.пр.) постепенно намалява и на които, подобно на мъжете, опадва косата, могат да се вземат т.нар. профилактични мерки против това още в много по-ранен стадий.

Намаляването на мускулната маса лесно може да бъде спряно, ако ежедневно пием достатъчно вода и при храненето внимаваме за получаване на достатъчно пълноценни протеини. Както виждате, пиенето на вода и добавката на малко сол прекратява намаляването на обема на мускулите в резултат от обезводняването. Без познаване на причините тези оплаквания биха били обозначени като мускулна дистрофия (отслабване на мускулите).

Засилената ежедневна тренировка и телесна активност са причина организмът да изпълнява физиологическа програма, при която мускулите увеличават своята маса, вместо да разграждат своите съставни части, аминокиселините, които така могат да изхранват останалите части от тялото. Човешкият организъм е устроен така, че да се защищава от всички възможни видове инфекции. Той бързо надживява по време на развитието си нападащите го вируси на различните шарки — сипаница, морбили, лещенка и др. Обикновено на организма са нужни девет дни, за да изгради действена защита и срещу най-бързодействащите вируси. А когато тялото надживее тези вируси, то е много по-сигурно в себе си, че ще може да противодейства и на бавнодействащите вируси.

Само трябва да разберем как да укрепваме нашия организъм и как можем да задържаме развитието на процеси, които го правят лесна плячка за нападение.

Помислете си само: ако при камилата съществува една точка на гърба, при която само една допълнителна сламка в товара е достатъчна, за да пречупи гръбнака й, то при човека също би трябвало да съществува точка, при която претоварването от неправилния начин на живот да довежда до телесна катастрофа. Въпросът е само: Ще броим ли и по-нататък само сламките или ще обърнем внимание на собствените си структурни и физиологични граници? Ще отделяме ли внимание да не претоварваме прекалено много своето тяло или безгрижно и лекомислено ще продължим да обвиняваме един неефективен и бавнодействащ вирус за болестите, които спохождат някои членове на нашето общество?

/Из “Тялото жадува за вода”, д-р Ф. Батманжелидж/

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0