„В началото бе Словото…”

Интервю по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост – 24-ти май – с учителя по български език и литература Добринка Тодорова за Радио Стара Загора, 24.05.2014г.

Какво е да си човек на словото днес във века на заливащата ни отвсякъде информация?

В древносттта словото е било неотделимо от музиката и се е творяло, за да възпява. То е било магическо средство за общуване със сакралния /свещения/ свят. Съществували са забрани /табу/ за произнасяне на определени думи, които имат призоваваща сила и способност. Между дума и действие е имало знак за равенство. Озвучената мисъл не се разтваря в пространството, а отива и изпълнява в реалността това, за което е изпратена. И днес се случва това. И днес има Думи на Сила, способни да творят  нова действителност. А във века на заливащата ни  отвсякъде информация човекът на словото трябва да плува ловко сред море от думи, които ту откриват, ту скриват мисли и чувства, защото думите могат и двете.

Призвание ли е да си учител и защо?

Без  съмнение, учителят не е просто информатор, а  посредник между света на съвременните ученици и света на книгата. Той гради мостовете между тях, за да ги свърже, за да се състои срещата. И когато не се разминат, а се срещнат и аз разбера за  състояла се  връзка  между тях, това искрено ме радва. Рабрах, че учителят не бива да пробутва учениците през вратата на своя предмет, а да я отваря пред очите им. Айнщайн е казвал, че главата на ученика не е кофа, която да напълниш, а факел, който да запалиш. Напълно съм съгласна с думите му. А в по-широк смисъл учителството е предване на дух, не само на знания и умения.

Как открихте, че да бъдете човек на словото е Вашата мисия?

2От малка съм се впечатлявала от хората, които владеят силата на думите, усещала съм, че словото не е само средство за комуникация, а нещо много, много повече от това. За мене е било винаги особено интересно какво стои зад, около, между думите. Тези пространства са наситени с много повече смисъл дори от самите думи, които са дрехата на мисълта  и могат както да я открият, така и да я скрият. Въздухът и атмосферата между, около и зад редовете са пулсът на думите, техният истински живот. Чувствала съм, че има мъртви, лепкави, тъмни слова, които те задушават и потискат, както има и живи, окриляващи слова, които те повдигат и изправят. Думи, които строят, и думи, които рушат. Думи, които събират, и думи, които разделят.  Какво ли не могат думите?

Много съм се чудила защо хората, които говорят един език, не могат да се разберат адекватно … Нали и двете страни знаят какво значение стои зад думите, с които си служат?! Защо общуването много често се получава като игра на счупен телефон. Думите пристигат до адресата си изкривени, преиначени, съвсем други от отправените. Има едно чудесно стихотворение „Далечини“ на съвременния български поет Роман Кисьов, в което присъства този общочовешки  проблем на взаимното нерaзабиране в словесното общуване на хора, говорещи един език. Ще ви прочета няколко реда от него:

1.4Толкова отдалечени сме един от друг
че когато аз казвам „ангел“ –
празното пространство помежду ни
поглъща звуците
и ти дочуваш „гел“…
когато казвам думата „пророк“ –
ти дочуваш само „рок“…
и когато аз изричам думата „парад“-
при теб достига „ад“…
думата „безкрай“ за теб
превръща се в „край“…

Голяма тайна е заключена в този парадокс. Тайната на различните езици на душите. В дадена дума всеки влага понятията от своя свят и от това се получаат дори съдбовни разминавания. Както се казва: „Аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?“ Огромните разстояния между отделните светове на нашите души изкривяват думите ни до неузнаваемост.

Какво представлява словото и колко то е важно за човешкото съществование?

Словото е Хляб, храна – насъщна, ежедневна за всеки един, независимо дали човек го осъзнава или не. Словото е памет – то съхранява и предава човешкия опит. Без него цивилизацията ще се разпадне. Словото е оръжие, меч, който разделя истина от лъжа, действително от илюзорно, значимо от нищожно. Нашият народ е казал в тази връзка: „Думата нож не  е, но като нож се забива.“; „Езикът кости няма, но кости троши.“; „Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя.“ От деца знаем неумолимата истинност на тези пословици. Словото е власт, контрол – над себе си, над другите, над събитията. Човекът е единственото словесно същество от всички живи твари на земята. Само то има членоразделна реч. Според древните концепции сътворителните елементи в човека са окото, устата и ръката. Определението за човешкия вид от най-стари времена е „говорещо същество“ за разлика от животинския свят. Както гледа човек, така говори, а после следват и делата на ръцете му. Тази верига е животоопределяща за всеки човек без изключение. Тя е духовен закон, който действа неумолимо, както физичните закони са неотменими, независимо дали ги знаем или не, дали ги признаваме или отричаме – налага се да се съобразяваме с тях категорично. zday_man_created_god-t3Истинската първопричина на проблемите и успехите ни е именно речта – тя не е просто съвкупност от думи, а низ от образи, виденията на нашите дефиниции за всяко нещо – видимо и невидимо. А нашият свят пряко зависи от нашите дефиниции, които определят нашия светоглед. Органът на речта – езикът, се определя като кормилото на живота според апостол Яков: „Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. Ето ние туряме юзда в устата на конете, за ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето и корабите, ако и да са толкова големи  и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кормилце се насочват накъдето кормчията желае; тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето малък огън, а колкава гора запаля (..) езикът никой човек не може да го укроти, той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.“

Словото е светлина, посока, път – по него може да се върви, както ап. Петър е тръгнал да върви по водата, повикан от Исус.

Езикът, писмеността са съкровища. В древността познаването и рабирането им се е считало за най-голямо богатство, защото те сочат пътя към безсмъртието. Затова безсмъртните думи са се записвали със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент. Височайша почит, нали!

Словото е говоримо и образно. Не само изговореното с устата е слово, но и всичко около нас – езикът на жестовете, на тялото, на движенията, ние самите сме изречено слово, изрисуван йероглиф от плът и кръв. Честно казано, аз вярвам, че човек е повече това, което изобразява, отколкото това, което изразява.

А какво да кажем за зловещата сила на словото в ръцете на тираните, манипулаторите, фанатиците! Тръпки ме побиват, като си помисля. Има достатъчно примери в историята и днес. Но нека не говорим в тези светли дни за тях.

Много ми допада една интересна притча за Сократ и трите сита. Може би мнозина я знаят, само ще я припомня, защото тя е в пряка връзка с темата ни.

sita

Един човек отишъл при Сократ и му казал:
– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?
– Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
– Трите сита ли? – зачудил се човекът.
– Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита“. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
– Не, просто чух другите да говорят…
– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
– Ами не, напротив!
– Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
– Хм… Всъщност – не особено.
– Тогава – заключил Сократ – ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?”

Без коментар, както се казва в такива случаи. Изводите всеки може сам да си ги направи.

С какво може да обогатите слушателите освен обичайните неща, които чуваме в този ден?

kiwota s trite plochkiИма наистина нещо, което може да е все още странно за много уши, но през 2006 г. излязоха на бял свят революционни  открития, които промениха наше­то разбиране за корените на човешката цивилизация на земята, за най- старата писменост на света, и всички тези новости са свързани с името на нашата родина и на нашия народ. Ще попитате как?  Ами, българите като наследници на траките (генетичните изследвания го доказаха) се оказваме наследници и на тяхната високоразвита цивилизация.  В своята поредица „Тракийското писмо декодирано“ откривателят на тракийската писменост д-р Стефан Гайд разкрива чрез своя метод на разчитане на артефакти, открити по българските земи, че предците ни траките не са били диви варвари и винопийци, а са имали писменост още от петото хилядолетие преди новата ера, литературна традиция, напълно възприета и съхранена в основните религиозно-философски текстове на Древен Египет, откъдето се разпространява хилядолетия по-късно и в целия античен свят. Ето какво можем да прочетем в тази невероятна поредица  „Тракийското писмо декодирано”:

„Траките са имали писменост преди египтяните и шумерите и се оказват първият етнос, който е имал писменост в история­та. Нещо повече, най-древното писмо на траките е било пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава, че всеки друг народ е можел да го приеме от тях, независимо какъв език и ди­алект е говорел, защото при това писмо се изписват идеите, а не произношението на думите. Това означава, че всички, които са въз­приели тракийското пиктографско писмо, са можели вече чрез пи­сане да се разбират с траките и помежду си, дори когато езиците им са били толкова различни, че не биха могли да се разбират чрез говорна реч (разговор). Следователно първоначалното въведено от траките пиктографско писмо вероятно е служело като универсален световен език (поне за посветените елити) в онази епоха.“

За мен например беше огромна сензация да прочета, че в своя първичен и оригинален вид световноизвестната „Египетска книга на мъртвите“ е сборник от религиозни текстове  с древнотракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в своите многобройни варианти, известни като Пирамидни текстове. Винаги съм искала да разбера  какво са искали да ни завещаят хората в зората на времената, кое са считали за наистина важно, за да го запишат на камък, глина, по глинени и златни съдове, по украшения, оръжия,  гробници. С прочитането на тази поредица получих удовлетворителни отговори на отколешни мои въпроси. Тракийските плочки от Караново, Градешница, Точиларе, Тартария  съдържат най-старите записани версии, намерени досега, на отделни глави от „Книгата на мъртвите“. Ако искате и вие да разберете за какво пише в тези свещени текстове, ще ви кажа само, че главната им тема е пътят към безсмъртието, вратите между световете. Това е вълнувало умовете на хората в зората на времето.

Vratata-mejdu-Svetovete-e-shiroko-Otvorena

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0