СЕДЕМ ГОЛЕМИ ЗАБЛУДИ ЗА ЖИВОТА, В КОИТО НИ ПОТАПЯТ КИНОТО И ТВ СЕРИАЛИТЕ,  ОТНЕМАЙКИ НИ ОТ ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ

1.Филми като Спайдърмен, Батман, Железният човек и много други ти внушават, че човекът може да бъде много силен, да се бори за каузи и да спасява мисии и хора САМ. Но в реалния живот нещата не стоят по този начин. За да си наистина силен, имаш нужда от среда, от общност, да си част от армия, от нещо много по-голямо от теб. Тази амбиция да си сам и велик извиква по-скоро един от най-големите владетели на мрака и бездната – гордостта, отколкото победата. Истинските воини, които са призвани на победа, винаги са войници, част от армия. И тяхната сила зависи от посветеността им, покорството им и верността им към общата мисия и своя капитан. Във великите армии войниците пазят живота си един на друг и са като ангели пазители всеки за своя брат по оръжие. Битката между доброто и злото е битка между армии. Неслучайно Архангел Михаил предвожда армия от ангели. В реалния живот никой не може да победи сам, защото застава срещу армии от демони и властелини на мрака, които са коварни, преоблечени в ангелски дрехи, и няма нито огледало, нито коректив, нито защитата на своя брат-воин, нито източник за подновяване на силите и вдъхновението, когато мракът стане твърде гъст и непрогледен.

2.Убеждават те, че голямата цел на живота е да бъдеш на първо място щастлив, което ще рече –  най-вече влюбен, красив и богат.

Всичко друго е без значение. Но не показват колко дълго можеш да ги съхраниш тези т.нар. успехи, ако това ти е великата цел на живота? Защото страстта да притежаваш и имаш е неутолима, тя е като бездна. Щом задоволиш една страст, веднага се отваря нова и в тези цели няма насита, няма почивка, няма покой. Истинското щастие винаги е резулат от друга по-голяма цел, а не самоцел. А по-голямата цел, в която вече има насита и радост, е да изградиш себе си като Личност, да откриеш своите Сили, дарби, творчески потенциал. Животът е толкова голям ДАР от Твореца, който вдъхва от Своя Дъх, че си отговорен пред своят Творец да се запиташ за големите цели на своя живот – какво Животът иска от мен, не само какво аз искам от Живота. Защото както ти е даден даром Дара на живота, така всеки човек е отговорен и да Дава и той Живот – да раздава от живота си, от енергията си, от талантите си, от себе си. Тогава става истински творец, благороден творец и небесните сили и войнства воюват за неговия успех и благоденствие – и в любовта, и в щастието, и в радостта. И животът му няма да бъде сапунен сериал от изневери, смяна на партньори и едно вечно и безкрайно търсене на любимия човек, както мнозина известни личности днес казват, вече дори на 60 години – аз още не съм намерил човека, който да ме накара да живея, и продължават и продължават да търсят само външно! Същият вариант е много разпространен и при жените – да намерят мъжа, който е богат, красив, умен и добър и ще им поднесе целия свят. И много жени не приемат по-малко от това и са вечно недоволни и нещастни. Тази лъжа или отнема способността да обичаш някой по-малко от това и обрича хората на самота, или ги прави недоволни от човека до себе си и ражда реалности от типа – че жените или плачат за мъж, или плачат от мъж!  Но животът иска ти да поднасяш на хората от своя свят, ти да лекуваш болести, ти да сътворяваш светове, защото дори и да получиш своя принц, какво ще му дадеш, защото ако нямаш какво, много бързо ще го отегчиш и ще повтаряш в хор как всички са неверни? Желанието за консумация е дух, който разделя, вгорчава живота и е източник на непрестанно разочарование и болка. За всичко, което искаш да имаш, трябва да се трудиш върху себе си, защото раздаването събира, а консумирането всява раздори!

3.Злото се представя като свръхчудовища от други планети, същества с рога, демони в недрата под земята, мутанти – маймуни, динозаври и т.н., които  се пробуждат и нападат хората, като голямата задача е те да бъдат убити и хората спасени.

Хората дори не подозират колко близо са демоните до тях, защото те са на първо място в техните мисли – в тяхната непростителност, в тяхната завист, в огорчението, в тази страст да имаш и да имаш повече и повече, да угаждаш на хората или да се унижаваш, само и само да получиш нечие благоволение. Хората са лъгани относно същността и формата, под която идва злото, и не могат да го разпознаят, то си е намерило убежище под формата на човещинка, слабости, то е наименувано с твоето собствено име. Тези образи на злото като могъщи и погубващи животни мутанти са природата и естеството на злото, не неговата форма. Също така злото не може да бъде изличено, като убиеш човек, животно или направиш революция, както става по филмите. Защото то е дух, който непрестанно търси свои нови  приемници и последователи. Ако беше толкова лесно и просто, досега да беше изчезнало.

Много пъти човек е жертва точно на собствените си демони, които нарича свои особености  на характера – “Аз съм  си такъв – трябва да ме приемеш такъв, какъвто съм!”,  и точно чрез това привлича демоните и тяхното разрушително действие в живота си, без да  вижда взаимовръзката. Хората  имат склонност да отглеждат болката си и усещането, че са жертва, онеправдани, неоценени, непрекъснато да преживяват дълбоко нараняване и плач от другите хора, чувство за изоставеност от Бога. Тези мисли са съпроводени от убеждението, че причината за проблемите е вън от човека, и хората са склонни да виждат злото като външно за тях. Обаче въпросът е точно тогава да обявиш война на този дух на самосъжаление, защото гарваните ходят при мършата! Демоните атакуват при миризмата на мърша и човек трябва да се пребори да отреже от себе си онова, което води до гнилота и да призове Живота с неговите ангели! Защото обичта към светлината и Живота се проявява не само чрез любов към всичко благо и добро, което ти дава, а любов и чувствителност към светлината в твоя вътрешен свят, развиване на чувствителност за разпознаване на тъмни същности вътре в човешката сърцевина! Неслучайно Христос казва – който победи, ще получи ново име; това е  битка на същности и имена, с които човек да се назовава. И всеки, който си казва – “Аз съм си такъв”, в действителност не се бори за ново име и за победа, а е ленив духом. Още по-лошият вариант е, когато човек е в тежка  ситуация, да се смята за много добър и много разбиращ. Защото и  настина да си много добър и свестен, ако смяташ, че няма какво повече да се желае от теб, няма как да получиш нови същности и имена и да навлезеш в нови победоносни етапи в живота си.

В този свят освен демони съществуват и ангели. И те не са дечица с крила, а са сили, престоли и власти, които държат всемира, които служат на човека и му проправят път, ако закопнее за ново име! Думите божествени са формули и щом е писано в свещеното слово – “На този, който победи, ще дам ново име” – означава, че именно копнежът за ново име е пряко свързан с победата!

Самото представяне на злото като мощни същества мутанти по филми и предавания, а на добрите ангели като дечица с крилца, сее усещане за надмощие на злото и обреченост на доброто. Но за Бог е казано, че никой не е виждал лицето Му, тъй като не може да устои – защото Той е като Огън пояждащ, затова в това измерение, в което живеем, Той е Невидим, Скрит. И на неговия огън никоя сила не може да устои. Дори и демоните по-скоро изпълняват постановените от Всевишния закони и съдби над човеците, защото битките с демони са Божий Промисъл и Воля за хората – да се научат  да побеждават злото и да развиват в себе си божествен ум и да усъвършенстват своите сетива!

4.Карат те да приемеш за нормално и част от живота – изневерите, домашното насилие, скандалите, лъжите, като гледаш по филмите, че всички живеят по този начин и това е животът.

НЕ бъди наивен! Животът е това, което повярваш, че може да бъде. А това е животът на лениви и посредствени хора, които не мислят и не търсят, не знаят защо са на тази земя, нито от къде идват, нито на къде отиват. Живеят за мига, който бързо отлита, но искат всички да са като тях, защото още от древността е писано – роденият по плът ще гони да убие родения по дух – да му убие вярата, надеждата, да му отнеме бъдещето и един много по-истински живот.

5.Филми като Младият Папа описват църквата като място, отдавна напуснато от Бога, а  религията като една голяма манипулация.

Думата “религия” идва от латинското religare, което значи “свързвам отново”. Целта на религията е възстановяване на връзката между Твореца и творението, между Бащата и неговите синове и дъщери, отделени от Него в този свят на пустиня и заблуди. Както липсата на душевна близост с физическия баща води до големи травми в живота на децата, така и липсата на близост и връзка с Бащата-Творец на човешките душата води до травми и болести, депресии относно смисъла на живота и всички изпитания. Хората остават без истински Водач, който да им разкрива зло и добро, който да ги води към живи води, остават на някакво дълбоко ниво сираци. А водач им стават техните страсти, режисьори на сериали и сили, които са противници на живота.

В свещените текстове пише, че винаги е имало избран остатък верни на Бога, който не се е поклонил на образа на звяра, но този верен остатък много пъти не е по върховете на институциите, а в определени институции може и изобщо да го няма. Зависи от качеството на хората. Но църквата  представлява събора на праведните, тя  е сграда от живи камъни.  По времето на Христос Неговото учение в Израел е било обявено за секта, а самият Той не се възцарява както всички са очаквали – да стане цар и представител на властта. Властта никога не е била представител на Божието учение, ако и да го обявява за официална религия. Живата църква е била гонена, хулена, убивана с думи и Христос е оставил заръката  – по делата им ще ги познаете, не по думите и претенциите, които имат общностите от вярващи, а по плодовете. Но верен остатък винаги е имало и винаги ще има, а който търси, ще намери!

6.  Крадци, обирджии и лъжци с висок интелект се представят за ДОБРИ! Дори и лошите са добри.

Например филмът Туристът представа героя на Джони Деп, който е ограбил с милиони всички хора и институции, където е бил – банки, мафиоти, полиция и разузнаване, всички без изключение, единствено за лично обогатяване; сменил  е самоличността си  и се опитва да си върне жената на живота, за да има всички благини на този земен живот – именно този човек  е описан като невероятен и недостижим по интелект хитрец и добряк, а полицаите, които се възмущават от кражбите му – като глупаци. Кой всъщност е глупакът? Глупакът е този, който вярва, че може да лъже и краде, и да благоденства, без да вижда, че ще си навлече проклетия за себе си и рода си! Хитрецът винаги си намира майстора – друг по-голям хитрец, който да го надхитри и ограби и него! Всеки жъне това, което сее!

7. Казват ти да бъдеш позитивен и всичко ще бъде наред – Don’t worry, be happy! Надъхват те, че дори и да си болен, дори и да умираш – най-важното е да запазиш своя силен дух и своето чувство за хумор почти до края, да можеш да си веселяк при всякакви обстоятелства, да приемеш съдбата, такава каквато е, с гордо изправени гърди, да си силен на ударите на живота и да издържиш със своя позитивизъм, всичко по-различно от това е за слабаци!

Истината обаче е, че човек трябва да се цели да бъде виждащ – едно по-дълбоко ниво от това да си позитивен: да разбираш защо идват определени съдби, какви духовни причини са ги задействали, какво да промениш в себе си, за да ти се случват различни неща. Да познаваш болестите на душата си и да търсиш лекарство, поправление, а не да вървиш гордо напред, защото може да се окаже, че не си движен от силен дух, а от голям инат. Още от древността е писано, че Силата е в немощта, когато човек разкрие немощите си, признае ги и намери своето поправление. Неслучайно в много народни предания и приказки всички търсят лекарство, жива вода, спасение – силата е да  разбереш, че си призван да търсиш истинско лекарство и имаш нужда от спасение, а не да се тупаш по гърдите пред какви неустоими удари на съдбата устояваш и вървиш напред, дори да си целият облян в кръв и рани. Защото древните свещени текстове казват за такива, че Творецът Бог вика и протяга ръка към тях, за да ги изцели , но те не пожелаха да отидат при потоците живи води.

Автор: К. Могиларска