РЕЦЕПТА ЗА ТРАПЕЗАТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР

Стани Нине, господине,

стани да ни срещнеш,

че си идем добри гости,

добри гости, Коледари.

Сънен ли си, буден ли си,

ку си сънен събуди се,

ку си буден отвори ни!

Бог се кани да ти дойде,

мож ли Бога да посрещнеш?

Да посрещнеш да нагостиш?

И със Бога сбор Ангели,

добри гости Коледари?

Нека дойде, нека влезе,

да ми седне на трапеза,

Бъдна вечера, да вечера!

/из народна песен/

Подготовката за Бъдни вечер обикновено е едно голямо пазаруване. Домакинята по традиция брои гозбите и стриктно се придържа към постното им съдържание. Всички се радват на изобилието, светнало на трапезата и си пожелават: „Когато сме най-зле, тъй да сме!“.

Може би за времена на войни, бедствия и глад, да сложиш на трапезата си нещо, което си скрил и пазил за специалния ден, е приемливо. Едно такова желание е обяснимо, но ние все пак живеем в доста по-сити и охолни времена – предпоставка и възможност за поглед към трапезата от друг ракурс.

Бъдни вечер обичайно е съпътствана от множество ритуали, изпълнявани от най-възрастния до най-малкия в семейството. Естествено, това е трудно за изпълнение в един съвременен дом, защото нито битът, нито начинът ни на мислене е сходен с този на предците ни. В действителност единственото нещо, останало от обичая, което бихме могли да приложим, е трапезата. Вече сме споменавали, че в обреда тя представлява олтар с приноси, но сега ни се иска да й обърнем повече внимание.

Нека тръгнем от древността, където безспорно са поставени началата на всеки фолклорен ритуал. Един от първите, писали за изграждането на олтар или жертвеник, е цар Ситалк, посочван като автор на книгата „Космогонията на първия човек“, поместена в сборника с исторически летописи „Тракийските хроники“, чиито съставители и редактори са д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски, където на стр. 95 четем:

„После взеха камъни и ги поставиха във формата на олтар… и я положиха на олтара като принос пред Бога.“

Друг всеизвестен и драматичен момент в историята на човечеството, свъразан с олтар и принос, е описан в книгата „Битие“ от Библията. Авраам е готов да пожертва дори своя син Исак, получен по обещание в старините му, но Бог, виждайки вярата му, не го изпитва докрай и му изпраща жертвен агнец – преобраз на Христос. Случката е описана в глава 22, стих 9:

„И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог, и направи там Авраам олтар…“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Олтарите присъстват от зората на човечеството в храмове, по светилищни могили, в домове. Човек не може да застане пред Божията святост без принос, особено ако търси да получи прошка и благословение, а не да си навлече проклетия.

Олтар означава жертвеник – свято, отделено само за Бога място, където единствено приносът може да бъде приет.

Лексикалното значение на думата за принос-жертва, използвана в по-древните езици, би ни помогнало да вникнем и в значението и на битийно ниво.

Една от думите за принос на латински е libatio, означаваща конкретен принос, а именно изливане на вино, мед, зехтин като възлияние пред Бога, както именно се прави върху хляба и върху бъдника. В една друга, още по-древна писменост – йероглифната, в една от комбинациите от знаци, означаващи олтар, се използват следните символи:

­

 

 

 

 

 

 

Позата „коленичил с длани, опрени на земята“, като идеограм означава „обръщение“, „покаяние“ и „метанойа“, тоест, полагайки приноси на олтара човек задейства процеси, оказващи влияние и трансформиращи самия него.

За същия принос  на древногръцки е използвана думата „спонде“, която означава „всичко, което разрешава противоречията и ликвидира враждебността“. Старогръцката дума „σπονδή“ е и дума, употребявана за „мирен договор“.

Това означава, че във взаимоотношенията на помирение между приносителя на дарове – човек, и ответната страна – Бог, са приведени в действие определени процеси,  не само към момента на принасянето, но и в бъдещето – дотогава, докато се изпълни всичко в завета, сключен между двете страни.

Само че, за разлика от човешките договори, договорите с Бога или с лукавия имат вечни последствия. И не е нужно да бъдат подписвани, нито човек е в позиция да договаря условия. По-скоро му е дадено да прецени добре каква позиция да заеме, докато все още има възможност да направи това… Ето, предстоящият празник е една такава възможност.

Не са ли знаменателни времената, в които живеем? От една страна, сме ограничени да приложим цялата пищност на коледната обредност, присъща на нашия етнос, но от друга, имаме шанс да осъществим празника в неговата изначална същност. Без излишно суетене и разсейване в подробности, с ясна прицелна точка. На Бъдни вечер, преди да седне на трапезата, стопанинът първо изрича молитва, застава на прага на дома и кани Бог да седне с него на трапезата, и чак тогава сяда и той. Това показва недвусмислено трапезата като олтар, където от едната страна е застанал човека, а от другата стои Бог. Тогава ние с какво бихме застанали? С какво искаме да ликвидираме враждебността? Човек е враг на Бога, когато постъпва против Неговите заповеди. Но как да се помирим с Него? Защо да не принесем първо с една простичка молитва своето сърдечно покаяние на трапезата–олтар, пък тогава да се наситим с ястията? Те са образ на всичко родено от земята, но не е ли по-важно пред Бога земята, която сме самите ние, какво ражда?! Нека се помолим Господ да ни прости прегрешенията и да ни даде воля, мъдрост и разум да започнем всичко отначало! Да завърти колелото на живота ни отново, да ни помогне през новата година да бъдем по-добри! Мъдреците са казали в древността относно Бога: „Жертви и приноси не са Ти угодни. Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.“ Няма принос, който да бъде приет, колкото и изряден да е той, ако принасящият го на олтара, не го направи с такова сърдечно отношение. Дали именно това особено състояние на сърцето не осъществява „магията на Коледа“?

Автори: Десислава и Пламен Иванови

Ателие за традиции и фолклор ЕПОДЕ

 

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0