Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода. И тоя, който видя, свидетелства за това и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. ~ Св. Евангелие според Св. Ап. Йоан

А ето го и свидетелството: разказът на тракиеца Лонгинус – римския стотник, пробол с копието си Христос на кръста и след преживяното физическо изцеление и духовна трансформация станал верен последовател на Исус, в Когото познал своя древен Бог – Бога на трако-българите Дион-Исус, почитан също като Туонх-Ра, Възкръсналото Слънце.

“Свети Лонгинус Тракиеца, известен още като Лонгинус „С-да-пе-зе” („Даващ-земя”) е роден в Сердика, Тракия, и се издига в ранг на висш римски военачалник. През 43 г. от новата ера влиза триумфално начело на римските легиони в гр. Камулодунум – най-стария град в Британия (днешния Колчестър, на около 70 км от Лондон), и скоро Рим окупира целия остров. В Колчестър се намира и гробът на Св. Лонгинус, който е почитан и до днес по католическия календар през месец март. Помес­тените тук Хроники на Лонгинус се съдържат в няколко преписа на латински език, които вероятно са направени по времето на неговата беатификация (т.е. обявяване за светец).” ~ Тракийските хроники

Книгата Лонгинус

(Хрониките на Лонгинус) – Corpus Apostolicum – Chronici
Longini id est Longinus

Глава 1

  1. Пиша тебе, сине мой, Теофиле, относно всичко що си копнял да знаеш и си ме питал от младостта си.
  2. Помни своя баща – божия раб Лонгинус, над когото Бог се сми­ли и го избави от смъртта, въпреки че заслужаваше вечна смърт,
  3. понеже прободе с копието си Началника на Живота и стана недостоен за живот.
  4. Аз, който бях откърмен с любов и знание в Мистериите на Слънцедатния Исус – Бога на отците ни и Слънцето на Тракия,
  5. аз Го не познах, когато беше на кръста – жертвен принос за нашите грехове,
  6. и като последен изверг на света Го прободох, считайки Го за нищожен роб, дръзнал да вдигне ръка против Цезаря.
  7. Аз – окаяникът бях всъщност нещастният роб на греха и на Рим, защото бях отдал живота си на една Империя на злото, при­насяйки й в жертва тялото и младостта си,
  8. раняван многократно и ослепен в дясното си око заради каузата на Император, който не беше Божий син, но в името на когото аз разпънах Този, който е Божият Син.
  9. И когато му се подигравах, като беше разпнат на кръста, Той мс ме намрази, нито погуби, каквото наказание заслужавах на мига,
  10. нито Кръвта Му ме прокле, когато потече от прободната Му рана от моето копие, но като напръска моето зло и сляпо око, Тя го изцели.
  11. Една капка от Неговата Кръв ми даде да прогледам не само с физическите си очи, но и с очите на душата си.
  12. Да, в този миг аз видях Слънцето и Вечния Дион на Тракия Бога на бащите ми пред себе си – на моя кръст,
  13. пронизан от моето копие, страдащ заради мен, носещ ми Жи вот и Изцеление.
  14. Да, това беше Божият Син, дошъл от Своето небе за мен. А аз бях Неговият убиец в името на Императора и в името на каузата на Империята на робите.
  15. Жалък аз слепец! Защо не бях Го познал от по-преди, та да воювам с меча си за Неговата кауза и да умра там, разпънат засд но с Него в славна смърт, водеща към вечния живот!
  16. А Той – Императорът над императорите, вместо да ме погуби, както би сторил на негово място Цезарят на Рим,
  17. ме прие като Свой собствен син по оръжие, и ми прости, и ме дари с чест и слава, каквито не подобаваха на мен, но само на един достоен, роден Нему син.

Глава 2

  1. И така, вече дванадесет години след този заветен ден от моя живот, аз пиша за теб, сине мой, тези тайни Божии,
  2. та когато пораснеш и възмъжееш, да ги прочетеш и да си при­помниш и разбереш всичко, което съм ти говорил като дете.
  3. А това са великите тайни, които сам този Божий Син откри с милостта Си на мен – тайни, които са за избраните синове и дъ­щери Божии.
  4. Ето, аз обиколих целия Божий свят и всичките му материци с армиите на Рим, и влизах като победител в много чудни и славни земи,
  5. но днес ти пиша относно една друга земя, по-славна от всички тях – славната земя на онзи Материк на Божия Син, който ще се открие скоро на целия свят,
  6. за да могат достойните измежду синовете и дъщерите човешки да влизат там и излизат оттам, и живеят там, докато го заселят съвсем и завинаги, както всички други материци на света.
  7. Този Материк е онази Мечтана Земя, която в древността Божи­ите мъже и жени населявали още преди да посетят сегашния из­вестен нам свят и преди да решат да се заселят изцяло в него.
  8. И докато бил още близо до другите днес познати ни места, все още пътували избраници между него и настоящия земен свят.
  9. Тогава дошъл старовременният Потоп и отделил световете на материците едни от други, като земните води отделили земните материци, както се разделят островите,
  10. а небесните скрили надалеч Първия Материк, така щото бил изгубен за света съвсем.
  11. Някои мъдреци казвали, че той се е вдигнал на небето, защото поради вината си, хората били паднали завинаги от Първия Едем.
  12. Така ли било, иначе ли било, помни ли някой, знае ли някой (Бог знае!), пише обаче, някъде, че през много лета и в далечни и близки времена,
  13. мнозина пътници попадали отново на този Остров (материк), неизвестно как, и неизвестно защо, през неизвестни преходи, морета, въздух, води и земи,
  14. и написали тайни слова, които да бъдат разбрани само от дос­тойни и посветени люде, в които разказали за земите на Острова (материка), който видели, за градовете му, за чудесата му и за други велики тайни от това, което преживели там.
  15. С времето, времената и половината време, водите на Потопа се оттегляли на етапи, и хората от „стария свят” започнали отново да откриват другите материци на „новия свят” – света на Романа,
  16. и като подсигурили с времето редовен морски и сухоземен път до тях, римляните започнали постепенно да ги колонизират и заселват.
  17. Богатствата и чудните блага на тези нови земи трябвало да направят хората по-богати, по-свободни и по-щастливи.
  18. Но, уви, понеже Бог давал своите блага на всички хора заедно, както на добрите, така и на злите, много скоро злите ограбили добрите от техния дял от богатствата, свободата и щастието,
  19. защото предпочели не да следват Бога и Неговия закон на Мъдростта и Любовта, изявен от Божия Син и Всемогъщо Твор­ческо Слово – Слънцето Иисус,
  20. но да следват похотите на неправедния закон на поробването и удоволстването в подчиняването и унижаването на ближния си, чрез насилие и закони, служещи на насилието.
  21. Затова Бог се заклел в праведното Си Име, че когато се оттег­лят още повече водите, даже небесните води, и се приближи онзи Материк, на паралелната земя, като Остров, в който царува Правдата,
  22. в него ще могат да влязат и се заселят само Достойните, Пра­ведните и Избраните, които са практикували Любовта, Мъдрост­та и Божественото Добро, сиреч тези, които са приели сам Божия Син на Правдата за свой Бог, Цар и Господар.
  23. Това научих, когато станах и аз от Христовите следовници, и това приех сам от устата на Неговите праведници.
  24. Това бяха писали и множество Божии мъже и светци в Светите Книги още от древността, че водите на голямата река Ефрат, коя­то дели световете, постепенно ще пресъхнат,
  25. и тогава Градът Божий, който слиза от небето, заедно с целия Материк на Паралелната (или „Близначната”) Друга Земя, ще бъде открит
  26. и отново населен със земни жители измежду достойните, за­щото със смъртта и възкресението на Божия Син, преградата между световете била разкъсана завинаги, както завесата на Бо­жия Храм в земния град Йерусалим.

Глава 3

  1. Затова ти пиша и аз, скъпи Теофиле, защото обещанието Божие е за теб и твоето потомство на праведните, колкото на брой ще да приведе в Своята земя Господарят на Божия Град, даже на този Йерус, който слиза сред човеците на Славата Му.
  2. А както знаеш вече от свещените писания, Паралелната Земя, тази – Другата, на езика на твоите мъдри деди се нарича от неза­помнени времена „Тера-ке-я”, (т.е. „Земя-друга”, „паралелна”, „двойник”) и именно
  3. в земята на древна Тра-кия беше пазен за най-дълго благовре- мие отворен Пътят към Първия Материк на Теракея.
  4. Затова истинно е и Писанието, що казва: „В Тракия са корените на Теракея, в тях са входовете към Божия Град на Слънцето на Правдата.
  5. В Тракия посветените слизат и възлизат в Материка на Безс­мъртните и Блажените, защото Тракия и Теракея в началото бяха едно”.
  6. И ето, известявам ти с радост, че в наши дни Божият Син Хрис­тос извърши великото Спасение за избраните от целия човешки род,
  7. и поради това ангелът, пазещ Едем, е оттеглил огнения си меч .
  8. Чрез Слънцето-Бог-Слово Иисус, който е Христос и чрез Него­вото Изкупление на Адамовия род, вече дойде времето, когато при глас на Архангел и ангелски тръби,
  9. портите на града ще се отварят и затварят отново и отново в Тракия за всички избрани,
  10. и Теракея – Материкът на Блажените се е приближил до тази земя, и има Път, подсигурен за избраните, които вече започнаха да идват в него и да го заселват.
  11. На тях сам Бог Всемогъщий е дал Обещанието и Надеждата за Нов Свят в него – Свят на Правда, Мир и Любов, за всички, които се намерят Достойни от Агнето.
  12. А дните на Рим и Империята на Цезаря са преброени, защото в тях се намери всичкото зло от създанието на света, и въздаянието Божие ще ги посети в определения от Бога – Ден на Великия Му гняв.
  13. Затова, и аз бях подбуден от Господа и намерих за необходи­мо, да ти пиша всичко, което ми е позволено от Господа
  14. за Материка на Теракея и славния Божий град в земята му, които са предопределени за всички избрани от Човешката Раса.
  15. Това е новият Ноев Ковчег, в който сам Господ Бог ще грабне и спаси всички Свои верни избрани. Блажени предопределените от Духа, още от преди създанието на света, да влязат в Светия Божий Град и Вечната му Слава. Амин.

Глава 4

  1. А ето как стана така, че Господ избра мен за Свой вестител на това велико Свое дело в дните, когато се отвориха отново порти­те на Града Му.
  2. Ето, че бях твърде млад, когато приех Христа за свой Спасител, в онзи заветен ден, когато Го срещнах на кръста и Го познах и бях изцелен.
  3. Той издъхна и когато издъхна, земята се разтресе в ужас и ця­лата природа изтръпна и притъмня. А аз го прободох!
  4. Тогава събралото се пред кръста множество се разбяга и тежък едър дъжд заудря веднага земята.
  5. Войниците останаха на пост на лобното място, защото нямаха друг избор и проклинаха лошото време.
  6. До кръста стоеше един праведник, който беше измежду Него­вите ученици, който като видя, че окото ми изцеля от пръсналата от раните Му Кръв,
  7. бързо взе чаша и я сложи под прободната рана, та да събере в нея от стичащата се Божествена течност. Казваше се Йосиф.
  8. Той предаде пълната Чаша на друг ученик на име Йоан и той, заедно с няколко ридаещи жени забърза веднага в посока към града.
  9. Аз бях стъписан и съкрушен по сърце. Хванах се за дрехата на Йосиф и го помолих да ми разкаже повече за този Праведник на кръста, защото бях прогледал поради Неговата Кръв.
  10. Йосиф ми каза къде живее в града Ариматея и ме покани да отида в дома му, когато пожелая, защото още бях на поста си с моите войници и не можех да го напусна докле не бъда сменен.
  11. Помоли ме да вземе тялото на Праведника, за да Го погребе преди настъпването на вечерта.
  12. Веднага пратих войник до града и поисках чрез него разреше­ние от Консула, с оглед на настъпващите свети празници, да се свали тялото и предаде на близките Му, като удостоверих смърт­та Му.
  13. Получих разрешението и хората на Йосиф свалиха тялото от кръста и го понесоха към семейната му гробница. С това бях ос­вободен от поста си и се завърнах в града.
  14. Дни наред не можех да спя. Имах треска и бях много болен. Дадоха ми отпуск да се излекувам.
  15. Излекувах се, когато отидох в Ариматея при този човек Йо­сиф. Беше на седмия ден от онази скръбна нощ, когато разпънаха Иисус.
  16. Йосиф ме посрещна е голяма радост в дома си и веднага ми каза, че Иисус е доказал, че наистина е Божий Син,
  17. защото на третия ден след смъртта Си на кръста, е възкръснал. В очите му имаше такава силна вяра и убеждение в този факт, че беше трудно да изразя каквото и да е съмнение.
  18. Пък и аз вече виждах със сляпото си преди око, което никой лекар не би могъл да изцели.
  19. Сам аз бях познал в Иисус на кръста моя древен Бог – Бога на отците ми, и нямах намерение да се съмнявам в нещо, което пот­върждаваше моето собствено чудо.
  20. Всички в дома на Йосиф бяха толкова възбудени и въодуше­вени, и разказваха как са срещнали Иисус отново жив и са разго­варяли е Него, че
  21. докато човек беше сред тях, не можеше да се съмнява ни най- малко, че нещо неповторимо и божествено се беше случило със всички тях.
  22. За мен, в онзи момент, това беше достатъчно доказателство за Възкресението на Иисус.
  23. Тогава ме запознаха е две сестри на име Мария и Марта, и техния брат Лазар.
  24. Те гостуваха на Йосиф вече няколко дни и му помагаха да посреща и изпраща множеството идващи и отиващи си следовни­ци на Иисус, които идваха при Йосиф да се уверят сами и чуят от устата на свидетели за неговото Възкресение.
  25. Най-силно впечатление ми направи Лазар, защото беше човек на възраст, с достолепен вид, човек от класа и човек, който умее­ше добре да изразява мислите си.
  26. Беше много внимателен и сърдечен събеседник, и от дума на дума се сближихме.
  27. Естествено, разпитвах го да ми каже нещо повече за Иисус, и ето какво ми разказа той.

Глава 5

  1. Предавам ти думите му точно и вярно, така както би ти ги пов­торил самият той, защото разказът му така ме впечатли, че го помня дума по дума, така както ми го каза той, и го виждам пред себе си ясно и днес, все едно, че говори пред очите ми:
  2. „Лонгине, всички братя и сестри ме познават и знаят, че бях мъртъв, и оживях, защото Божият син Иисус ме възкреси.
  3. Но не всички знаят, но на теб днес ще кажа за Божия слава, и за славата на Божия Син, който възкръсна и победи завинаги смърт­та, че аз – Лазар – не мога да вкуся повече смърт до века.
  4. Защото е дадено на всеки човек да умре само веднъж, а след това съд – Съда Божий.
  5. Човекът, който ме върна към живота, се казва Иисус Помазаника, казвам човекът, защото Го мислех и аз за човек.
  6. Но не беше човек, а само изглеждаше като човек и всички Го мислехме в началото за човек.
  7. Но когато ме възкреси, разбрах, че е Синът на Живия Бог, сам Бог от Бога и Самият Живот.”
  8. Исках да попитам Лазар защо беше толкова сигурен, че не може вече да умре. Но той не говореше като човек, който би спорил за това, нито като човек, който просто разговаря с мен някакъв обикновен разговор.
  9. Той говореше своя вдъхновен монолог, като един, който въз­вестява Послание от Бога, като един, който подобно на Адепт в древните Мистерии изпълняваше своето въплъщение, като няка­къв митически герой.
  10. Той проповядваше и аз бях неговото ново паство, неговата вярна публика от слушатели, и затова не исках и не можех да го прекъсвам, защото ми се струваше, че може да прекъсна
  11. неговото повествование, водено от Светъл Дух, и така да про­пусна нещо много съществено, което този Дух искаше да ми отк­рие.
  12. Затова замълчах и продължих да слушам, а Лазар продължи своята необикновена изповед: …..

Из Тракийските хроники