По времето на Христос хората били много религиозни. Археологическите находки от преди 2000 години, от различни места по целия свят, показват, че тогава имало различни храмове, статуи, амулети и всякакви други предмети, свързани с религиозно поклонение на множество богове.

Днес като че ли не е така. Малко хора са религиозни, повечето не вярват, а още по-малко се покланят на какъвто и да било бог. Но дали е така?

Има ли днес човек, който да не боготвори парите? Едно време хората търсели от Бога прехрана, щастие, здраве, закрила. Днес парите осигуряват всичко това на тоя, който ги има. Е, чудно ли е тогава, че хората посвещават толкова голяма част от времето си, труда си, ума си, а често и сърцето си на целта: „ДА ИМАМ ПАРИ!“? И определено вярват в силата на парите и уповават на тях – отношение, което се дължи само на Бога. Тогава парите на практика не са ли им бог?

А когато човек се разболее, не тича ли веднага към аптеката? Или към болницата, ако е по-сериозно? Хората днес не вярват ли в медицината? Ние смятаме, че тя е толкова напреднала, че често я натоварваме със свръх-очаквания. За нас и тя е бог, може би не върховният бог, но богът на здравето, към който ниe се обръщаме и комуто активно започваме да служим, когато имаме нужда от неговата помощ.

Освен това определено почитаме и богa на войната. Хората по целия свят активно се интересуват от това кой е по-силен: Русия или САЩ, Франция или Германия, кой какви оръжия има и боготворят силните управници, водещи ги към икономически просперитет, дори когато той почива на военна сила и издевателство над други народи.

А този начин на мислене не го ли прилагаме и в личния си живот? Не е ли силата и там наш бог? Например силата на парите, комбинирана с корупция, за да донесе още пари или да осигури предимство в съда и да се изопачи правдата, с цел ние да излезем прави? Или силата на служебното положение, за да се наложим над другите? Или дори силата на собствения ни ум, но впрегната за това да надхитрим по-глупавия, за да се възползваме от него, с други думи „да го прецакаме“?

При по-първичните хора, както при животните, това може да бъде и физическата им сила или пък техният сексапил (особено при някои жени). Да, става дума за този бог, който те прави силен да побеждаваш, но не злото чрез доброто, като Христос, а налагайки своята си воля и интереси над другите!

А нима не вярваме в науката и технологиите? Та те са основата на нашата цивилизация, на днешния модерен свят. И какво лошо има в това, ще попитате? Няма лошо, но няма и добро. Науката и технологиите сами по себе си са безлични и не вършат ни добро, ни зло. Но те стават добри или зли в зависимост от употребата им.

Може би например е чудесно, че има изкуствени торове, хербициди и пестициди, изобретени по научен път. Но тяхното производство и употреба трябва да са също толкова научни, а не според желанието за печалба от тези, които съответно ги произвеждат и употребяват, оправдавайки се с това, че населението на земята се е увеличило и иначе не може да се изхрани, когато в същото време се изхвърлят тонове храна всеки ден и хиляди хектари плодородна земя пустеят.  Дори неукият човек вижда, че поради замърсяването на природата вследствие на войните, промишлеността, транспорта, т.нар. „интензивно земеделие“ и съвременния бит на хората с всяка изминала година изчезват все повече видове, а останалите все повече намаляват. Водите, почвата и въздухът стават все по-мръсни (като логично следствие от човешката дейност, продиктувана от все по-омърсеното съзнание на хората), полезните изкопаеми намаляват, бивайки трансформирани в нови и нови замърсители. Желязото се превръща в ръжда; въглищата – в азотни и серни окиси и прах; нефтът – в отпадни въглеводороди и пластмаси…

„Първобитните“ и „слабо развити“, „религиозни“ хора, живели в продължение на хилядолетия преди нас в равновесие с природата, са ни оставили в наследство чиста земя със закопани в нея златни съкровища, а ние – „силно развитите интелекти“ ще оставим в наследство на децата си една земя, изсмукана от всичко ценно и пълна с отпадъци – едно бунище! Това ли ни учи богът на науката и технологиите, пред който се прекланяме? Това ли ни завещаха Нютон, Паскал, Айнщайн, Менделеев?

Не се заблуждавайте. Науката без морал е като самолет без пилот, който ни носи единствено към по-бързо самоунищожение. А моралът без вяра в истинния Бог е само една празна дума. Никой никога не е видял Бога, но единородният Божий Син, който е в недрата на Отца, Той Го изяви.Този, който от любов към хората стана човек и отиде на кръста, за да победи вместо тях злото чрез доброто.

Ако осъзнаваме, че вместо в Него сме започнали да вярваме в други богове, които по своята същност не са нещо по-различно от идолите, в които вярваха хората по времето на Човешкия Син, то крайно време е да се замислим за последствията и то не заради някой друг, а заради самите себе си.

Защото ще дойде ден и вече е дошъл, когато всички тези идоли ще ни изоставят и няма да ни помогнат с нищо. Нито парите, нито медицината, нито силата или интелекта ни, нито пък науката ще ни избавят от гибелта, към която вървим в личен и обществен план. 

Чували сте, че Христос е бил разпънат на днешния ден близо до Йерусалим?

Не, Той беше разпънат в града, който духовно се нарича Содом и Гомор, в който и днес ние с вас живеем. А ние какво казваме: „Осанна!“ или „Разпни Го!“?

Автор: Пламен Иванов