Всички знаем историята за Адам и Ева, за техните синове Каин и Авел и за първата човешка смърт, която е насилствена – братоубийството, извършено от по-големия брат в първото човешко семейство. Тази история е разказана в Битие – първата книга от Моисеевото Петокнижие. Там обаче тя е представена доста схематично. Почти нищо не се казва за това как се е стигнало до това деяние, какви са били мотивите за него, какви са били отношенията в семейството и по-специално между двамата братя. И което е може би най-същественото в случая – въобще не се споменават останалите членове на семейството.

Според общоприетата представа, изградена въз основа на книгата Битие, първото човешко семейство се е състояло от майка, баща и две деца – момчета, едното от които убива другото, а по-късно се ражда още едно дете – пак момче. Никъде в така представената история не се говори за деца от женски пол, а такива всъщност е имало. И сведения за това има в други древни текстове, които не са включени в каноничната Библия (което не значи, че Библията не е истина, но все пак Божието Слово е много повече от Библията, а и схематичната и твърде ориентирана към еврейския народ история, представена в Битие и другите книги на Петокнижието, не дава достатъчно пълна (да не кажем, че дава доста частична) картина за древността).

Човечеството произлиза от един мъж и една жена, създадени от Бога по Негов/Неин/Техен образ и подобие (казваме „Негов/Неин/Техен“, защото в Бог има мъжко и женско начало, както и единство, раждащо живота и проявяващо се като множественост; Бог е източникът и на мъжката, и на женската природа). Самото човечество и човешкото семейство е образ, съществуващ по първообраза на Бог и Божието семейство. Бог представлява Триединство – Баща, Майка и Дете (или Отец, Свети Дух и Божий Син) – това е Божието семейство и този изначален модел следват човешките семейства. А човечеството в лицето на Църквата е осиновената сестра на Божия Син, която е и Негова вечна Съпруга.

Първите хора, които се раждат на този свят, са плод на съединението между създадените от Бога мъж и жена, свързани в свещен брачен съюз въз основа на Божествената любов. Според древните текстове първият мъж и първата жена встъпват в брак пред Бога в присъствието на Божиите ангели и след като постят четирийсет дена, се съединяват в даденото им от Бог тайнство на Светото съединение, чрез което да имат деца. (От това става ясно, че бракът, представляващ свещен съюз между мъж и жена, е изначално даден на човечеството и има конкретно предназначение, а не се появява в даден момент от човешката история като резултат от някаква еволюция, нито е прищявка на религиозни фанатици, които искат да налагат произволни норми и ограничения на хората.)

Ясно е, че след като човечеството произлиза от едни общи родители и след като не съществува друг, паралелен човешки род, първите поколения идват на този свят в резултат на съединението (след бракосъчетание!!!) между братя и сестри, а после между братовчеди, между по-далечни роднини и т.н. И в това няма нищо срамно или нередно, защото това е бил естественият и единственият начин за умножаването на хората – както много други неща, то е било добро за своето време и не е представлявало кръвосмешение (когато, разбира се, се е извършвало съобразно определения от Бога ред); днес никои нормални хора не се женят за братята или сестрите си, или за близките си роднини, защото времената и условията са различни и сега това би било нещо зло. Но дори при първите хора тези отношения са били подчинени на определен порядък и не са били призволни – просто да се ожениш/омъжиш и съединиш с когото си поискаш или който ти харесва.

Според древните текстове, в които се съдържа представената тук история, Адам и Ева са имали общо пет деца. Най-напред са им се родили близнаци – момче и момиче на име Каин и Лулува. После им се е родила още една двойка близнаци – момче и момиче на име Авел и Аклиа (Аклемиа). Когато децата пораснали, Адам и Ева намерили за добре да ги съчетаят в брак един за друг – Каин за Аклиа, а Авел за Лулува. Този избор явно не бил произволен или случаен, а бил съобразен с определен ред, следващ промисъла на Бога, Който единствен знае кое е най-доброто за човеците. Каин обаче искал (или му било внушено по демоничен път, че иска) да се ожени за своята сестра близначка и това било използвано от Сатана, който започнал да го настройва срещу родителите му и брат му, като му казвал, че Адам и Ева го обичали по-малко от Авел и затова искали да му дадат за жена Авеловата „грозна сестра“, а на Авел искали да дадат Каиновата „красива сестра“. Сатана го подучил да убие брат си, за да има за себе си своята сестра близначка. Каин убил Авел и взел Лулува за жена без позволението на родителите им, които били толкова съсипани от скръб след убийството, че не били в състояние да му попречат.  След това той я отвел със себе си далеч от семейството. Каин и Лулува имали потомство, което впоследствие се размножило и сеело разврат и всякакво зло, но в крайна сметка било унищожено при потопа.

Противоестественото желание на Каин да има за жена Лулува (което довело до кръвосмешение, a оттам и до извращение на човешката природа у поколението му) обаче не било единственият и дори най-важен фактор, изиграл роля за братоубийството. То било само върхът на айсберга от зло, което Каин таял в себе си и което се проявявало в цялостното му поведение и отношението към ближните му и към Бога. Все пак това зло не било непобедимо, нито пътят към погибелта бил необратим, защото Бог многократно давал на Каин възможност да се отвърне от мрака, който отравял душата му и го теглел все по-надълбоко в покварата, и дори да се покае за извършения грях, когато той бил вече сторен. Но Каин не се възполвал от Божията милост и стигнал до край в злото, което окончателно го унищожило – него и всичко, произлязло от него.

А ето и историята, разказана в древните текстове, известни като Книги на Адам и Ева, които са част от т.нар. Загубени книги на Библията и забравени книги на Едем.

/Из Втора книга на Адам и Ева/

А децата започнаха да заякват и да израстват; но Каин беше коравосърдечен и господстваше над по-малкия си брат.

И често, когато баща му правеше принос, той оставаше отзад и не отиваше с тях да направи принос.

А колкото до Авел, той имаше меко сърце и се подчиняваше на баща си и майка си, които често караше да правят принос, защото обичаше това; и се молеше и постеше много.

Тогава към Авел дойде това знамение. Когато идваше в Пещерата на съкровищата и видя златните пръчици, тамяна и ливана, той попита за тях родителите си Адам и Ева и им каза: „Как намерихте тези неща?“

Тогава Адам му разказа всичко, което им се беше случило. И Авел беше силно развълнуван от това, което му каза баща му.

Баща му Адам му разказа също за делата на Бог и за градината; и след това той остана зад баща си цялата тази нощ в Пещерата на съкровищата.

А през нощта, докато той се молеше, Сатана му се яви в образа на човек, който му каза: „Ти често подтикваш баща си да прави принос, да пости и да се моли, затова ще те убия и ще направя така, че да бъдеш изтребен от този свят.“

Но колкото до Авел, той се помоли на Бог и изпъди Сатана далеч от себе си; и не повярва на думите на дявола. После, през деня, му се яви ангел Божий, който му каза: „Не спирай нито да постиш, нито да се молиш, нито да принасяш жертва на своя Бог. Защото, виж, Господ приема твоята молитва. Не се страхувай от образа, който ти се яви през нощта и който те прокле за смърт.“ И ангелът си тръгна от него.

Тогава, през деня, Авел дойде при Адам и Ева и им каза за видението, което беше видял. Но когато го чуха, те доста се наскърбиха заради това, обаче не му казаха нищо; само го утешиха.

Но колкото до коравосърдечния Каин, Сатана дойде при него нощем, показа му се и му каза: „Тъй като Адам и Ева обичат брат ти Авел много повече, отколкото обичат теб, и искат да го свържат в брак с твоята красива сестра, защото го обичат, а теб искат да свържат в брак с неговата грозна сестра, защото те мразят, затова сега те съветвам, когато направят това, да убиеш брат си; тогава сестра ти ще остане за теб; а неговата сестра ще бъде отхвърлена.

И Сатана си тръгна от него. Но Злият остана стаен в сърцето на Каин, който много пъти търсеше да убие брат си.

Но когато Адам видя, че по-големият брат мразеше по-малкия, той се постара да смекчи сърцата им и каза на Каин: „Синко, вземи от плодовете на твоята сеитба и направи принос на Бог, така че Той да ти прости твоето нечестие и твоя грях.“

Той каза и на Авел: „Вземи от твоята сеитба и направи принос, и го донеси на Бог, така че Той да прости нечестието ти и греха ти.“

Тогава Авел послуша гласа на баща си и взе от сеитбата си и направи добър принос, и каза на баща си Адам: „Ела с мен, за да ми покажеш как да го принеса.“

И те отидоха – Адам и Ева с него – и му показаха как да принесе дара си на олтара. След това се изправиха и се помолиха Бог да приеме приноса на Авел.

Тогава Бог погледна Авел и прие приноса му. И Бог беше по-доволен от Авел, отколкото от приноса му заради неговото добро сърце и чисто тяло. В него нямаше следа от лукавство.

Тогава те слязоха от олтара и отидоха в пещерата, която обитаваха. Но поради радостта си от направения принос Авел го повтори три пъти в седмицата по примера на баща си Адам.

А колкото до Каин, той не се зарадва на приноса; но след като баща му доста се ядоса, той принесе дара си веднъж; и когато го принесе, окото му беше върху приноса, който направи, и взе за принос най-малката от овцете си, и окото му отново беше върху нея.

Затова Бог не прие приноса му, защото сърцето му беше пълно с мисли за убийство.

И всички те живееха така заедно в пещерата, в която беше раждала Ева, докато Каин стана на петнайсет години, а Авел – на дванайсет години.

Тогава Адам каза на Ева: „Виж, децата пораснаха; трябва да помислим да им намерим съпруги.“

Тогава Ева отвърна: „Как можем да направим това?“

Тогава Адам й каза: „Ще свържем сестрата на Авел в брак с Каин, а сестрата на Каин – с Авел.“

Тогава Ева каза на Адам: „Не харесвам Каин, защото е коравосърдечен; но нека да почакат, докато не направим принос на Господ от тяхно име.“

И Адам не каза нищо повече.

Междувременно Сатана дойде при Каин в образа на човек от полето и му каза: „Виж, Адам и Ева се съветваха помежду си за женитбата на вас двамата; и се разбраха да омъжат сестрата на Авел за теб, а твоята сестра – за него. Но ако не те обичах, нямаше да ти кажа това нещо. Все пак, ако приемеш съвета ми и ме послушаш, ще ти донеса на сватбения ти ден красиви одежди, злато и сребро в изобилие и моите сродници (сватове) ще те съпровождат.

Тогава Каин каза зарадван: „Къде са твоите сродници (сватове)?“

А Сатана отвърна: „Моите сродници (сватове) са в градина на север, където някога исках да заведа баща ти Адам; но той не прие предложението ми. Обаче ти, ако приемеш думите ми и дойдеш с мен след сватбата си, ще си починеш от несгодите, в които си; и ще си починеш и ще бъдеш по-добре от баща си Адам.“

При тези думи на Сатана Каин отвори ушите си и прие благосклонно речта му.

И не остана на полето, а отиде при майка си Ева и я би и руга, и й каза: „Защо се готвите да вземете сестра ми и да я омъжите за брат ми? Аз мъртъв ли съм?“

Майка му обаче го успокои и го прати на полето, където той беше преди това.

После, когато Адам дойде, тя му разказа какво е направил Каин.

Но Адам се наскърби и замълча, и не каза нито дума.

Тогава на сутринта Адам каза на сина си Каин: „Вземи от овцете си такива, които са млади и добри, и ги принеси на твоя Бог; а аз ще говоря с брат ти да направи на Бог принос от жито.“

Те и двамата послушаха баща си Адам и взеха приносите си, и ги принесоха на планината до олтара.

Но Каин се държа надменно с брат си и го изблъска от олтара, и не му даде да принесе дара си на олтара; но принесе своя на него с горделиво сърце, пълно с лукавство и измама.

А колкото до Авел, той натрупа камъни, които бяха наблизо под ръка, и върху тях принесе дара си със смирено сърце, в което нямаше лукавство.

Тогава Каин стоеше до олтара, на който беше принесъл дара си, и извика към Бог да приеме приноса му; но Бог не го прие от него; нито слезе божествен огън да погълне приноса му.

Но той продължи да стои до олтара, сърдит и гневен, гледайки към брат си Авел, за да види дали Бог ще приеме приноса му или не.

А Авел се помоли на Бог да приеме приноса му. Тогава слезе божествен огън и погълна приноса му. И Бог помириса благоуханието от приноса му; защото Авел Го обичаше и Му се радваше.

И понеже Бог беше доволен от него, му прати светъл ангел в образа на човек, който беше участвал в приноса му, защото Той беше помирисал благоуханието на приноса му, и те утешиха Авел и укрепиха сърцето му.

Но Каин гледаше всичко, което се случи по време на приноса на брат му, и беше ядосан от това.

Тогава той отвори устата си и хулеше Бог, защото Той не беше приел неговия принос.

Но Бог каза на Каин: „Защо лицето ти е тъжно? Бъди праведен, за да приема приноса ти. Не се сърди на Мен, а на себе си.“

А Бог каза това на Каин, за да го смъмри и защото беше отвратен от него и приноса му.

А Каин слезе от олтара с променено и печално изражение и отиде при баща си и майка си и им разказа всичко, което му се беше случило. И Адам доста се наскърби за това, че Бог не беше приел приноса на Каин.

Но Авел слезе радостен и с весело сърце и разказа на баща си и майка си как Бог беше приел приноса му. И те се зарадваха на това и целунаха лицето му.

А Авел каза на баща си: „Понеже Каин ме изблъска от олтара и не ми позволи да принеса дара си на него, аз направих свой олтар и принесох дара си на него.“

Но когато чу това, Адам доста се натъжи, защото това беше олтарът, който той изгради най-напред и на който беше принесъл своите дарове.

Колкото до Каин, той беше толкова мрачен и ядосан, че отиде на полето, където Сатана дойде при него и му каза: „След като брат ти Авел намери убежище при баща ти Адам, защото ти го изблъска от олтара, те целунаха лицето му и му се зарадваха много повече, отколкото на теб.“

Когато чу тези думи на Сатана, Каин се изпълни с гняв; и не позволи на никого да разбере това. Но чакаше сгоден момент да убие брат си.

Тогава го доведе в пещерата и му каза: „О, братко, околността е толкова красива и в нея има такива красиви и приятни дървета, и е очарователно да я гледаш! Но братко, ти никога не си бил дори ден на полето, за да му се порадваш. Днес, братко мой, много ми се иска да дойдеш с мен на полето, за да се порадваш и да благословиш нашите поля и нашите стада, защото ти си праведен и аз много те обичам, о, братко мой! Но ти си се отчуждил от мен.“

Тогава Авел се съгласи да отиде с брат си Каин на полето.

Но преди да отидат, Каин каза на Авел: „Почакай ме да отида и да взема тояга заради дивите зверове.“

Тогава Авел застана да почака, без да подозира каквото и да било. А Каин, който беше по-големият, отиде и взе тояга, и излезе.

И те тръгнаха по пътя – Каин и брат му Авел; Каин му говореше и го утешаваше, за да го накара да забрави всичко.

И така те вървяха, докато дойдоха до усамотено място, където нямаше овце; тогава Авел каза на Каин: „Виж, братко, ние сме уморени от ходене; и не виждаме никое от дърветата, нито от плодовете, нито от зеленината, нито от овцете, нито от което и да било от нещата, за които ми каза ти. Къде са тези твои овце, които ти ми каза да благословя?“

Тогава Каин му каза: „Ела, сега ще видиш много красиви неща. Но върви пред мен, докато аз дойда до теб.“

Тогава Авел тръгна напред, а Каин остана зад него.

И Авел вървеше, без да подозира каквото и да било, без лукавство; без да предполага, че брат му може да го убие.

Тогава Каин, когато дойде до него, го утеши, като му говореше, и вървеше малко зад него; после забърза и го удари с тоягата, удар след удар, докато го зашемети.

Но когато Авел падна на земята, виждайки, че брат му иска да го убие, той каза на Каин: „О, братко мой, имай милост към мен. В името на гърдите, от които сме сукали, не ме удряй! В името на утробата, която ни е износила и от която сме излезли на този свят, не ме удряй до смърт с тази тояга! Ако ще ме убиваш, вземи един от тези големи камъни и ме убий направо.“

Тогава коравосърдечният и жесток убиец Каин взе голям камък и удари брат си с него по главата, докато мозъкът му изтече и той лежеше в кръвта си пред него.

И Каин не се разкая за това, което беше направил.

Но земята, когато кръвта на праведния Авел падна върху нея, се разтресе и погълна кръвта му, и щеше да унищожи Каин заради това.

А кръвта на Авел извика тайнствено към Бог да отмъсти за него на убиеца му.

Тогава Каин веднага започна да копае земята, за да положи в нея брат си; защото трепереше от страха, който го връхлетя, когато видя земята да се тресе заради него.

Тогава той хвърли брат си в ямата, която беше направил, и го покри с пръст. Но земята не го прие; а веднага го изхвърли.

Каин отново изкопа земята и скри брат си в нея; но земята пак сама го изхвърли; така земята три пъти сама изхвърли тялото на Авел.

Калната земя го изхвърли първия път, защото той не беше първото творение; втория път го изхвърли и не го прие, защото той беше праведен и добър, и беше убит без причина; а третия път го изхвърли и не го прие, за да може да остане пред брат му свидетел срещу него.

И така земята се присмя на Каин, докато Божието Слово дойде към него относно брат му.

Тогава Бог беше разгневен и много недоволен от смъртта на Авел; и Той прогърмя от небето и пред Него излязоха светкавици, и Словото на Господ Бог дойде от небето към Каин, и му каза: „Къде е брат ти Авел?“

Тогава Каин отвърна с горделиво сърце и груб глас: „Как, о, Боже? Да не съм пазач на брат си?“

Тогава Бог каза на Каин: „Проклета да е земята, която погълна кръвта на брат ти Авел; а ти трепери и се треси; и това ще ти бъде знак, че който те намери, ще те убие.“

Но Каин заплака, защото Бог му каза тези думи; и Каин Му каза: „О, Боже, който ме намери, ще ме убие и аз ще бъде изтрит от лицето на земята.“

Тогава Бог каза на Каин: „Който те намери, няма да те убие“; защото преди това Бог казваше на Каин: „Аз ще наложа седем наказания на този, който убие Каин.“ А колкото до думите на Бог към Каин „Къде е брат ти?“, Бог ги каза от милост към него в опит да го накара да се покае.

Защото ако Каин се беше покаял тогава и беше казал „О, Боже, прости ми греха ми и убийството на моя брат“, тогава Бог щеше да му прости греха му.

А колкото до казаното от Бог на Каин „Проклета да е земята, която погълна кръвта на брат ти“, това също беше Божия милост към Каин. Понеже Бог не прокле него, а земята; въпреки че не земята беше убила Авел и извършила нечестие.

Защото беше справедливо проклятието да падне върху убиеца; но в милостта си Бог така нагласи своите мисли, че никой да не узнае за това и да се отвърне от Каин.

И Той му каза: „Къде е брат ти?“ На което той отговори и каза: „Не знам.“ Тогава Създателят му каза: „Трепери и бъди потресен.“

Тогава Каин се разтрепера и се ужаси; и чрез този знак Бог го изложи пред цялото творение като убиеца на брат си. Бог го направи да трепери и да се ужаси също и за да може да види мира, в който беше първоначално, а и за да види треперенето и ужаса, които го връхлетяха впоследствие; за да може да се смири пред Бога и да се покае за греха си, и да потърси мира, на който се радваше първоначално.

А с изречените от Бог думи „Аз ще наложа седем наказания на този, който убие Каин“, Бог не търсеше да убие Каин с меч, а искаше да направи така, че той да умре от пост, молитва и плач съгласно строго правило, докато не дойде времето да бъде избавен от греха си.

А седемте наказания са седемте поколения, през които Бог чакаше Каин заради убийството на брат му.

Но колкото до Каин, откакто уби брат си, той не можеше да намери покой на което и да е място; а се върна при Адам и Ева треперещ, ужасен и омърсен с кръв….

(The Second Book of Adam and Eve, The Lost Books of the Bible and the Forgotten Books of Eden)

Коментар и превод: Илиян Могиларски