Тракийските хроники, книга Арих

/Глава 23/

19   А след тези събития, цар Родарих (Алцех) в Испания по-
моли (710 г.) племенника си Тервел за помощ срещу берберите-
араби, що прииждаха от Африка.

20   И хон Тервел подготвяше сборна войска, която да мине през
Македония и да присъедини помощ от Кубариха, за да му се
помогне.

21   И беше още получил от императора Юстиниан обещание за
кораби, на които да натовари бързите си отреди и да ги отпрати
по море до Иберия, срещу помощта, която Тервел се съгласи да
му окаже срещу разбунтувалия се узурпатор Филипик.

22   Но преди да достигне навреме помощта до Юстиниан, Фили-
пик успя да отцепи флотата на Императора, и като влезе в града,
го погуби.

23   И поради това, че разчиташе на флотата на Императора, Тер-
вел не успя да прати бързите си отряди на помощ на Родариха в
Иберия.

24    И когато през лятото на същата година (711 г.) войските му
бяха вече в Македония, на път за Родарих по суша, ето дойде зла
вест, че цар Родарих беше убит в битка с агаряните при река
Гуодолето в Испания и братята беси-гети бяха отблъснати от
агаряните (арабите) на север, чак в Иберия.

25   Месец по-късно дойдоха вестители от Испания при Тервела и
го помолиха да отвори втора бойна линия срещу агаряните
(арабите) при Егейското море, при Пропонтида и при Конс-
тантинопол,

26   защото се беше узнало, че агаряните се готвят да ударят хрис-
тияните едновременно от изток – през Егейския бряг и през
Боспора, и от запад – през Испания, и да унищожат християнс-
кото владичество завинаги.

27  А Тервел плака много за чичо си Родариха и за злата участ на
богарите в Испания и се закле в честния Кръст Христов, че ще
отмъсти на агаряните и няма да стъпят повече на никоя богарс-
ка земя.

28  И се готвеше за война в защита на Вярата Христова.

Глава 24

1   А след шест лета (717 г.), агаряните обсадиха великия град
Константинопол по море и по суша, така щото романите бяха
обречени на гладна смърт, а ако пробиеха стените на града – и на
сеч и поробление.

2   И бяха загубили надежда за избавление и не виждаха помощ от
нигде, но отправяха отчаяни молитви за помощ към Вишнаго
Бога, примирайки от ужас.

3   Тогава Ангел Господен застана насъне пред хон Тервела и му
рече: „Стани, препаши Меча Господен и поведи войнството на
Господа против враговете му, защото те дръзнаха да се поругаят
със Светия и ето дишат човекоубийство и погубление срещу це-
лия свят Христов.

4   А ето, че са пред Константиновите мощи и са се заклели да не
видят жена и не вкусят месо, докле не превърнат града му в прах
и пепел.

5   Божията десница, обаче, е с тебе и Аз ще ги предам до един в
ръката ти. Да не пожалиш нито един от тях, тъй както те не по-
жалиха братята ти в Испания.

6   Ако ти ги пожалиш днес, те ще завладеят целия свят – от изток
даже до запад, и тогава Господ не ще пожали теб и потомството
ти, но ще им бъдете роби.

7   Затова, стани и укрепи се, и бързай като орлите. И ето, Аз съм с
тебе, казва Господ, и победата давам на теб. Да не се смущава
сърцето ти, нито да се бои. Ето, рекох ти.”

8   И като стана от сън, Хонът извика воеводите си и като сподели
видението с тях, заповяда им да подготвят войските му, и потегли
на същия ден начело със свитата си на поход срещу агаряните.

 

tervel i arabite

 

 

 

 

 

 

9  И като ги срещна пред великия град Константинопол, ги пора-
зи с острото на меча Господен, така че побягнаха към морето, но
нямаше кой да им помогне и загиваха под ударите на богарските
отряди.

10    В този ден паднаха 50 000 агаряни, всичките военни мъже,
отбрани и калени в битка и безмилостни към всеки иноверец.

11   А Хонът, като беше пленил пет хиляди от бранниците им, ги
пощади и ги прати да се върнат и разкажат за позора си в родина-
та си.

12    И Бог се разгневи на Тервела, и ето – Божий човек, облечен
във вретище, дойде недалеч до шатъра му и седеше, и плачеше
ден и нощ.

13   И като го видя цар Тервел попита началника на свитата кой е
той и защо е във вретище и жалее, когато би трябвало да се радва
за победата над агаряните.

14    И повикаха човека и му заповядаха да отговори пред царя, а
той рече: „Плача и ридая не заради победа, а заради поражение.

15   Защото така казва Господ на хона: „Не дадох ли ти аз битката,
и не предадох ли враговете ти в ръката ти, и не се ли закле да не
ги пожалиш, но да ги изтребиш до крак?

16   Защо не изпълни обрека си докрай, и защо не се вслуша в съ-
вета ми? Защо пощади тези, които не пощадиха братята ти? Ти
по-великодушен от Бога ли можеш да бъдеш?

17   Или не мислиш за това, което техните синове, които ти днес
пощади, ще сторят на твоите чада?

18   Защото потомците на тези, които ти остави днес да живеят, ще
дойдат пак в тази земя, заедно с друг многоброен народ; и няма
да оставят царски корен от потомството й да живее, и ще поробят
земята ти и народа ти, и ще им бъдат мъчители.

19   Ето, как ти с това твое дело за пет дена на непокорство към
Господа Бога, носиш грях за пет века на робско покорство на
чедата си под игото на чедата на тези врагове Господни.

20    Не можеш да служиш на Бога донякъде, и не можеш да се
вслушваш в съветите му само до половината,

21   защото Бог знае това, което ти не знаеш и пред Бога бъдещите
неща са явни, както тези, които са явни пред лицето ти днес.

22      Понеже не ме послуша докрай, но се направи на по-
великодушен от самия Бог и не помисли за моите деца, които ще
страдат от агаряните, тъй и Аз няма да те послушам и няма да
има твой син, който да задържи трона ти и царството ти.”

23   А като чу тези думи, хон Тервел раздра дрехите си и свали
короната си, и посипа главата си с пепел, и сърцето му се разди-
раше от мъка и печал, че е нарушил Божия Завет чрез непослу-
шание, и че е обрекъл потомците си на страдания.

24  И като се молеше усърдно ден и нощ, и не яде царска храна и
не пи царско питие вече три луни, ето – ангел от Господа застана
пред лицето му на сън и му рече:

25   „Господ чу молбата ти и е видял разкаянието на сърцето ти, и
опрощава греха ти. Но не може да отмени пороблението на наро-
да ти, според както го е предрекъл.

26  Но заради великото си име, и заради обещанията към бащите и
Завета си с тях, Той е отложил времената на страдание и те няма
да се случат нито в дните на синовете ти, нито в дните на внуците
ти, но в едно по-далечно поколение, което ще повлече гнева Гос-
поден, поради закоравяването на техните сърца.

27  И ето, Господ също се е обещал, че след определените години
на онова голямо страдание, Той непременно ще посети отново
народа ти и ще прати избавител, който да ги избави от поробите-
лите им, и ще им покаже Славата на Името Си в последните ве-
кове.

28   А ти ще се прибереш при бащите си на добра възраст и ще
оставиш царството си в добри ръце. Не бой се прочее, Господ ти
е простил и е прибавил още години към живота ти. Ето, рекох
ти.”

29   А като стана от сън, хон Тервел свика съвета и им предаде
короната си, като облече монашеско расо и се оттегли в манас-
тирската обител да прекара там в служение Богу живота си.

st_tribellius_king

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0