Притча за закопаното съкровище

Живял някога в град Краков един благочестив и честен старец на име Изи. Няколко нощи подред той сънувал, че отива в Прага и стига до един мост над река. Сънувал, че на единия бряг на реката, под моста, имало кичесто дърво, че започва да копае дупка до това дърво и в нея открива съкровище, с което си осигурява благополучие и спокойствие за цял живот.

В началото Изи не обърнал внимание на съня. Но видял, че той се повтаря със седмици, решил, че това е знак и не бива да подминава тази вест, пратена му насън от Господ или откъдето и да било.

И така, доверявайки се на интуицията си, той натоварил мулето си за дълго пътуване и поел към Прага.

След шест дни старецът стигнал до Прага и започнал да търси моста над реката и околностите на града. Нямало много реки, нито много мостове, тъй че бързо открил мястото, което търсел. Всичко било както в съня му: реката, мостът и на единия бряг дървото, под което трябвало да копае.

Само едно нещо липсвало в съня му: мостът бил охраняван денонощно от един войник от царската гвардия.

Изи не посмял да копае, докато войникът бил там, затуй се разположил край моста и зачакал. На втората нощ войникът забелязал мъжа, който се бил настанил на брега, и тъй като му се сторил подозрителен, се приближил да го разпита.

Старецът не сметнал за нужно да го лъже. Затова му разказал, че е дошъл от далечен град, защото е сънувал, че в Прага, под един мост като този има заровено съкровище.

Войникът се разсмял.

– Да изминеш толкова път за тоя, дето духа – отвърнал му той. – От три години и аз сънувам всяка нощ, че в град Краков, под кухнята на един луд старец на име Изи, има закопано съкровище. Ха-ха-ха! Да не мисля, че трябва да ида в Краков, да намеря тоя Изи и да започна да копая под кухнята му? Ха-ха-ха!

Изи благодарил любезно на войника и се върнал у дома.

Вкъщи той изкопал дупка под кухнята и открил съкровището, което открай време било заровено там.

Хорхе Букай

Какъв е изводът? Съкровището на човека се намира под неговата кухня, в неговия дом, или образно казано – в него самия, а не вън от него – в други градове, на други места.
Всеки може да търси да спечели благата на този свят, но най-голямото благо е душата му.  Ако в нея се копае надълбоко, тя се превръща в най-голямото имане! Защото в дълбините на човешката душа е заровено най-голямото съкровище и откриването на себе си – на  Светлото Аз, Божественото Аз на човека е единственият източник на трайна насита и удовлетворение измежду многото му нужди и глад за засищане!

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0