Коментар по филма „Пасажери“

Филмът „Пасажери“ по сценарий на Джон Спейтс („Прометей”, „Doctor Strange”) разказва за космическо пътешествие на супер луксозен звезден кораб Авалон, в който пътуват 5000 пасажери в състояние на криогенен сън за 120 години, всички те бъдещи колонизатори на нова далечна планета – Колония Хоумстед II – Нов свят, ново начало, място за прогрес за всички тях. Вследствие на авария обаче двама от пътниците – Джим Престън, второкласен инженер от Колорадо (Крис Прат), и Аурора Лейн, писател ( Дженифър Лорънс) – се събуждат цели 90 години преди достигането на целта. Перспективата за двамата млади, които намират любовта един в друг, е да остареят и да умрат на луксозния космически кораб, докато не откриват, че корабът е в опасност и единствено от тях зависи спасението на останалите спящи пасажери.

Филмът поставя пред зрителите въпроса: Каква перспектива има човек, ако се събуди от своя житейски сън (във филма криогенен) и е в положение на „прецакан, напълно и абсурдно прецакан”, както казва Джим Престън, първият пътник, събудил се 90 години по-рано от крайната цел, на единствения си възможен събеседник – андроида Артър. Нещата се объркват, животът не протича, както си си го представял и планирал, и вместо да се събудиш на друга планета като колонизатор, планета пълна с хиляди нови възможности и добро бъдеще – образно казано, в света на своята мечта – ти се озоваваш в реалност, която ти открадва мечтания живот безвъзвратно?

Може би рано или късно всеки човек на тази планета се сблъсква с този проблем. Събужда се от своя сън в реалност, свят, в който действат сили на унищожение на мечтите. В работата те съсипват от стрес, хората те предават, атакуват те болести, самота? Всеки вижда, че действат сили, противни на човешките мечти!

Но защо хората се раждат с толкова красиви мечти, а попадат на толкова несъвършено място? Отговорът е: за да отпътуват от него и да направят доброволно този избор – нещо, което са направили всички тези 5000 колонизатори във филма, а именно да заселят нови планети, нови реалности. Но… не някъде на 120 земни години живот разстояние, а да открият тази планета Хоумстед-2 в дълбините на своето сърце сега, да започнат своето 80-годишно пътешествие из безкрая на своя вътрешен космос. Или както в много съвременни притчи днес посланието отново е – не търси богатството далеч от теб, то е вътре в теб. Ние всички живеем физически в един и същи свят, но всеки живее в реалността на своето сърце, на своя ум, на своята вяра за възможно и невъзможно, в рамките и границите, които си е сложил, в плен на своя характер, ум и копнежи.

Новата земя като идея е много стара: още древните свещени книги говорят, че това е обещание на Твореца – да даде на хората в това жестоко измерение една нова реалност на сърцето, където се отключват неговите потенциали, където има добри условия за живот, където се сбъдват мечти. Но твърде много сили – външни и вътрешни за човека – не дават достъп до тези светове: гордост, егоцентризъм, невежество, страхове, самосъжаления, безсилие, съмнения.

И във филма „Пасажери“ двамата единствени пътници се сблъскват с мрачната страна на характера на любимия човек, която може да разруши всяка любов, всяка надежда, и то в условията на пълна невъзможност да си намерят друг партньор или друг живот, като попаднали в капан. Пътят от любим до непоносим човек се оказва много кратък. Животът може да ти даде жребия и да бъдеш любим, и да бъдеш непоносим, но от делата и характера на всеки, а не от съдбата му зависи коя роля ще му пасне да бъде. Дори думата “съдба” съдържа в себе си думата за “съд”, а именно какъв съд ще бъдеш за душата си, с какво ще избереш да я изпълваш, а също и как съдиш, на практика определя в голяма степен съдбата ти. За да излезе от този капан, човек трябва да извади най-доброто, на което е способен, и да надскача непрекъснато себе си! Защото духовното спане и дрямка водят до бедност, до духовна пустота, до невежество.

Неприятните ситуации, които разрушават надеждите, не са сами по себе си все още зло. Злото се проявява в реакцията на човека – дали ще се откаже, дали ще се примири или ще преоткрие себе си, ще отвори път на светлото си Аз в дадена ситуация. Те показват на всеки човек какво на практика сърцето му обича и какъв избор иска да направи.

Мнозина твърдят, че няма правда, няма Господ, няма справедливи съдби – “цар далече, Бог високо”. Но ако човек уповава на гордостта си, на завистта си, ако се предаде на унижението си, на отчаянието си, ако го завладее копнежът за пари – това са все сили, които задействат и ще докарват още повече неприятности, които може да изглеждат несправедливи, но имат много общо със закона за сеенето и жъненето: “каквото си посееш, това ще пожънеш”. А за всеки, който уповава на светлото естество, простира се да издирва законите на любовта, се задействат други сили в живота му. Според упованието и разгръщането на всеки и реалностите са различни.

И във филма Джим Престън отключва най-доброто от себе си и като човек, и като инженер и променя съдбата си. По-същия начин и Аурора Лейн преодолява себе си, развивайки умението да прощава, да обича, да се поставя на мястото на другия. Може да звучи банално, но хората се стремят да се усъвършенстват във всякакви умения и способности, но не и в емпатия и състрадание, и в Любов, а те са ключовете за капана на разделението и отчаянието.

Филмът отваря темата и за самотата. Джим Престън прекарва една година и три седмици напълно сам в компанията на андроида Артър и след пълна изолация той пожелава смъртта… Човек, за който става ясно, че има смелостта и характера да спаси 5000 спящи пътници в напълно аварирал супермодерен космически кораб, преди това не може да спаси собствения си живот. Самотата лишава човека от силата му, тя е полезна за определено време, но за дълго се трансформира в път към обезсилване и бавна смърт. Дори съвременни изследвания на психолози показват, че родителите, които прекарват повече време със своите вече пораснали деца, живеят по-дълго, имат стимул за живот.

Какво да прави човек в ситуация на самота, в ситуацията на Джим Престън? Вероятно причините за самотата са много, но винаги любовта към себе си и към другите е сила, която отключва врати. Защото само любовта събужда любов. Отчаянието извиква от бездната още отчаяние. В любовта към себе си и към другите, към изначалното добро и светло естество е скрита силата на Живота, това е Светлината. И тъй като светлината се движи с най-голямата скорост, позната във физиката, човек, целейки се в любовта, превключва на възможно най-високата скорост на движение напред.

Сблъсъкът с метеорит, който причинява катаклизмите на кораба и нарушава реда, също е образ на същности в човека – мисли, думи, които удрят другите, начинът на възприемане на хората като че ти застават неправилно на пътя, вечното недоволство. Това разбива реда и комуникацията на твоя кораб и тогава всеки живот там е застрашен.

И в крайна сметка… човек може и е роден, за да сътвори тази нова земя, там, където е, да разцъфне като райска градина, да колонизира непознатите пустини в душата си. Въпрос на избор!

Автор: Керанка Бинева