ЗЛИЯТ ВЕЛИКАН И ТРИТЕ ДЕВОЙКИ

Имало едно време… Знаете ли, че и в българските народни приказки имаме една Алиса? Тя може да влиза през портали в други светове, а също да се смалява според случая. Но в приказката има и много интересни ключове, особено за човек, който е запознат със Свещените писания.
И така… Имало едно време дядо и баба. Твърде възрастни, уморени и отрудени родители на три мили дъщерички. Но жената починала и дядото сам останал да се грижи за момичетата. Не можел той да ги изхрани и голяма мъка била всеки ден на сърцето му. Когато отишъл в гората да им набере поне диви круши, седнал на един камък и казал: Ох!
Изпод камъка изскочил зъл дух, престорен в приказката на грозен и груб човек. Неговото име било Ох. Той постепенно придумал дядото да му прати за отглеждане една по една всичките си дъщери. Дядото се отървавал от грижите, а демонът го лъжел, че момичетата са на добро място, дори едната уж „се омъжила за добър човек”, но всъщност…
Тук почва хорърът, пред който доста от съвременните филми бледнеят. Но определено за жестокостта в приказката има своите причини, които ще видим по-нататък.
Ох всъщност е човекоядец. Той пробва всяко от момичетата – дали освен да му сготви, ще яде с него човешко? Която не яде, също бива заклана и принудително сготвена … от следващата си witch-girl-big-cat-fantasy-wallpaper-768x432сестра!Отървава се само последното момиче. То носело в пазвата си своето котенце. На трапезата тайно дало на него човешкото месо, а човекоядецът помислил, че тя го е изяла и я приел, за да му прислужва. След това девойката го приспала и като видяла в складовете с ножове и човешки останки… неговата истинска зверска същност, избягала през една врата.
Има един много светъл пример в християнската история, който е и духовен: майката София (чието име значи “Божествена премъдрост”) и трите й дъщери: Вяра, Надежда и Любов. Дядото загубил майката на момичетата. Нямало я вече Божията премъдрост в живота му! И той се предал на демона, който наричаме “самосъжаление”, или психолозите го наричат “психика на потърпевшия”. Само да охне, този демон поискал от дядото да предаде принципите, които му пречат в битието. Може и без Вяра. Хайде да дам друг да се грижи и за Надеждата ми… А защо се отървала Любовта? Защото тя винаги носи и някой друг в сърцето си. Човекоядецът дори помислил, че тя “слага месцето в сърцето си”.
Дори в най-голямото самосъжаление и страдание любовта има обект на чувствата си и това я спасило. Тя приспала и демона с грижата си, докато го пощела, и му взела ключовете.
alice-in-wonderland-cat-fantasy-girl-Favim_com-407242Излизайки през вратата, младата девойка видяла “заключена чаршия”, където хората, или може би магазините им, били затворени от Ох. Те я помолили никога повече да не отключва дома, в който затворила човекоядеца. Тя обещала това, а те й се отблагодарили, като я облекли със златни дрехи и скъпи украшения. А един майстор от чаршията … й направил фенер, в който да живее. Влязла тя във фенера и той засветил на цялата улица!
Така и човек, който пребъдва в Божествената любов, е светилник за ходещите в Божия път и за търгуващите с добри неща. Защото животът ни винаги е обмен и търговията сама по себе си е била нещо жизненонеобходимо и добро през вековете. Имало е много честни търговци, а думата им е тежала като златото.
562640Разбира се, скоро слугите на царя взели (купили) чудния фенер за царския дом. Отначало той светел в готварските помещения, но момичето нощем излизало и пресолявало манджите на готвачките. Затова царят го взел в стаята си. Девойката нощем излизала и ядяла от храната му. Накрая той я помолил да не излиза тайно, а да му стане другар. Кой знае какво е щяло да стане с царя след техните беседи и това пребиваване в светлината, но лоши хора подбудили годеницата му, та разбрала за момичето и изгаряйки от ревност, я изпъдила, като преди това й извадила очите (!).
Любовта, безпомощна без очи, тръгнала по пътищата. Защото всъщност силата на любовта е в очите й. С тях е виждала вероятно в сърцето на царския син и така му е светела…
Срещнал я старец, който точно като Христос я излекувал: залепил извадените й очи с кал и плюнка и я пратил на чешмата да се умие. Това е един от образите на ново-творението, което Бог (Библията го нарича ”Старият по дни”) извършва с човека, който е срещнал Христос. Момичето получило отново очи, а както ще видим по-натам – и особени дарби.
Една старица я прибрала да й бъде като дъщеря. Така заръчал старецът на Любовта – да тръгне след първия срещнат. Така и ако не подбираме “кого да обичаме”, защото всеки има нужда да бъде обичан, може да срещнем благословията и закрилата си.
za janaЦарят не разбрал защо момичето е изчезнало, но установил, че без нея фенерът не свети. Скоро той разпределил конете от конюшнята му да бъдат хранени по семействата в царството. Обеднял ли царят без мъдростта на Светлината? Можем само да гадаем… Най-дръгливата кранта, пред умиране, се паднала на бабичката. Но момичето така я гледало, че конят станал най-красивият ат. При това, където стъпнела тя, растяла гъста, хубава трева. Конят я пасял, оздравявал и заяквал. Царските слуги едва го познали, когато дошли да го приберат …
Не винаги царският син в приказките е “любимият на сърцето ни човек”, макар че на повърхността има и такова значение. Царският син може би е отново душата ни, която някога е загубила вярата, надеждата и любовта … и сега има шанс отново да я разпознае и приеме в живота си.
Ето че скоро освен благословията върху коня момичето пратило и пръстен на царя, скрит в храната, с която бабата отишла да го лекува от болестта му.
2d7371fa796d173f4cd5a98bca1b0837След обедняването душата ни става и болна без Любовта и Тя праща знак къде да бъде намерена. Тя е скрита в най-невзрачната къща, завита като хляб, който втасва: там я е скрила бабата! Но царят отива дори в тази бедна къща и разпознава своята любима.
След това, разбирайки от нея какво е претърпяла, наказва с жестока смърт предишната си годеница. Тази същност, или среда, която е извадила очите на Любовта, трябва да умре!
И… царският син се оженил за “момиченцето”. Интересно, че така е наричана девойката в цялата приказка. Сякаш детската същност на любовта никога не изчезва: не изчезват нейното покорство, вяра и прошка.
Но кое е интересното? Злодеят Ох не бил убит. Само Любовта твърдо обещала: да не отключва никога повече на Ох.
Дано и ние издържим в това изпитание и след всички житейски премеждия да венчаем душата си за Любовта.

Автор: Павлина Папазова

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0