Орфей въплътеният Храм на Божия Син, или Храмът на Въплътения Бог

(“Тракийският орфизъм – I, (За напреднали)”,Цветан Гайдарски)

– Превъзходни Авва, Кой е Орфей и какво е орфизмът?
– Това е като да попиташ Кой е Човекът и какво е Той. Колкото е непознаваем
сам Бог, Който е благоволил да се разкрие на своите си, толкова е Тайна и самият
Човек и само Бог го познава докрай. Орфей е един, но и много, както и Човекът е
Един, но ето, много човеци…

Орфей е най-голямата загадка на древността, но затова и най-важната отправна точка за всеки, търсещ тайните на мирозданието и творческия гений. Освен че е конкретна историческа личност, както го описва мнозинството антични автори, според древно тракийската традиция името е и назоваване на чин в царската жреческа йерархия на първичната цивилизация, произлизащ от първия Орфей, живял много преди написването на най-ранните гръцки митологични версии. Всъщност това е този легендарен мъдрец, който пръв е сключил писмен завет с Бога. Впоследствие това Име става царски свещенически титул, подобно на традицията при мистичния цар Мелхиседек, описан в Библията и в много други писмени извори и духовни традиции. На древно-тракийски (бохарски диалект) името Орфей означава Храм. Всъщност това назоваване датира от първите храмове на мегалитната цивилизация, когато за пръв път хората, овладявайки пространството, се стремят да го осветят и да го превърнат в подобие на своя вечен Дом, който са напуснали, във Врата небесна, в място на “слизане” и “възлизане” в измеренията на световете, на които човешкото същество се явява медиатор. Излезли от свещената Утроба, те се връщат отново в Нея, поканват Божественото Присъствие да възстанови сакралната функция на тялото и всичките изяви на творческия дух в човешкото същество. Това изкуство е от зората на времето, заченато при първото призоваване на същностите. Това знание е толкова първично, колкото и първото назоваване на имената на съществата в света, на същностите в човека и Божествената Йерархия, и води началото си от най-първото извикване на Името Божие, както е чуто от Божиите Уста. Затова традицията на Оракулите (Оракул в превод означава Уста Божия) е установена първо в древната родина на траките, където божествените учители и пророци пазят изначалната Истина и Светлина. Затова тракийският епос разказва за мистичните подвизи на Орфей, който само с Гласа си и Музиката си подчинява живата, а даже и неживата природа, която всъщност “слуша” и следва Думите на Божествената Реч, изричани и изпявани от поета. Традицията на орфическата херменевтика се е предавала от Уста на Уста и от Очи на Очи, за да стигне и до наши дни, съхранена във вътрешността на човеците, които са по “Божий Образ и Подобие…” (Посл. на Св. Ап. Павел до Римляни 8:29; Битие 1:27). Ако се върнем още по-назад във времето, както научаваме от орфическата традиция, древните са разбирали под “Орфей” именно “Храма” – неръкотворното обиталище на Бога, т.е. вселената – микро- имакрокосмоса в тяхното съвършено състояние, в каквото в първоначален вид са Адам и Едем /”райската градина”/, като светилища на Абсолюта.

Kivot-na-Orfeevia-zavet-300x291Именно такъв е пиктографският надпис върху свещения Кивот на Орфеевия Завет, намерен в Градешница, Врачанско, заедно с Първата Плоча на Орфеевия Завет. Ето и как изглежда този 7000-годишен артефакт, анализиран подробно в книгата на д-р Гайд “Тракийското Писмо Декодирано – 2”:

“Находката е от енеолита (халколита) и представлява модел на храм от “култура Градешница”, пищно гравиран с многократно повтарящи се пиктографи за “храм” и “обиталище”, идентични с тези от Старото царство на Древен Египет от хилядолетия по-късно!

Горният артефакт представлява една керамична кутия (от изпечена глина), която много напомня едновременно на ковчег или саркофаг (но с много умалени размери!), и на модел на “къщичка” (дом или храм!). Върху нея се вижда пищна орнаментация, състояща се от повтарящи се пиктограми, най-фрапиращият измежду които е йероглифът …………., който има идентичен египетски аналог (от Старото царство) и означава “Храм” (“Дом” на Божеството). Което е най-интригуващо обаче, е произношението на думата “Храм” в бохарския (северно-египетски) диалект, което произношение е “Орфей” и затова може да се преведе едновременно и като името на праотеца на Тракия Орфей!… (стр. 117-118)

55654-image002Йероглифът, употребен в плочката от Градешница …… и означаващ “Боже, Който си в храма” (или “Храмът Божий) се състои съответно от йероглифа ….. – “Бог”, който се произнася “Нути”, и йероглифа ……. – “Храм”, който се произнася “Орфей”, и затова и тук може да се преведе едновременно и като името на праотеца Орфей! Именно това произношение е запазено и до днес в бохарския (северно-египетски коптски) диалект, който се употребява в литургията на Коптската Египетска Православна Църква! Използвайки в превода на плочката този артефакт, цялата фраза по-горе получава още един много вълнуващ преводен вариант, който звучи примерно така: “Боже на Орфей (или “Боже, Който си в Орфей”), бъди ми крепост и защита!” Тъй като оброчната плочка от Градешница е най-ранният древен документ, който представлява Завет с Божеството (около 5000 г.пр.н.е.) и името “Орфей” (“Храм”) е “подписано” върху нея, ние можем да направим следните няколко съдбовни изводи:

1. Легендарният патриарх на траките Орфей, който е световно известен (чрез по- късните класически антични автори) като основател на Дионисиевата религия и Орфическите мистерии, както и свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение (залегнали в основите на всички последващи религиозни традиции), най-вероятно е живял много преди времето на първите свидетелстващи за него гръцки извори и не е изключено това да е било непосредствено преди или около времето на написването на плочката от Градешница, върху която ясно личи неговото пиктографско име!!! Нещо повече – бидейки за древните траки това, което библейският Мойсей много по-късно става за еврейския народ, а именно Медиатор (Посредник) на Древния Завет между Бога и народа му (в нашия случай – Тракийския народ!), както и с всичко свързано с неговата религия и ХРАМА му, никак не е чудно, че името на Орфей се превръща също в нарицателно име, означаващо именно думата “Храм” в древния Тракийски език, както и в Северно- египетския (Бохарски) диалект, повлиян от него (виж гл. “Тракийският цар Тцер в Египет” в книга първа на Тракийското Писмо Декодирано)!

2. Горното означава също, че гръцките митове, споменаващи името му, са вероятно една много по-късна “корумпирана” (изопачена или най-малко крайно неточна) версия на неговата действителна биография или пък отражение на биографията на друг много по-късно живял негов потомък в Тракия, който е носил почетното и легендарно име на първия Орфей, подобно на многото юдеи, носещи името на легендарния първи Мойсей в по-късни епохи, та даже и до ден днешен!

3. Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява законов Договор, т.е Завет между Бога и човека (както показа подробният й анализ в книга първа на Тракийското Писмо Декодирано), и тъй като своеобразният подпис с пиктографското име на Тракийския Патриарх Орфей е гравиран върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет
между Бога и Тракийския народ, аналогично на Двете Плочи на Мойсеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Мойсей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет в лицето на Оброчната Плочка от Градешница да бъде считана и за Първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!… “ (стр. 44-45) (За повече подробности виж книга втора на Тракийското Писмо Декодирано.)

От това Първично Знание, предавано от уста на уста през поколенията като информация от “първа ръка” за Началото и Началата, се раждат по-късно митовете, космогониите и теогониите във вярванията на народите. Но според тракийската традиция в някакъв космически момент Храмът е бил осквернен, което съвпада с библейската версия за грехопадението. Според предреченото от оракулите на Тракия и възвестено от старозаветните пророци Божественият Логос идва в плът, за да възстанови този Храм, което както знаем е и основа на Христовата проповед и апостолското учение. Повторението на разрушаване /убийството/ на Този Храм
при Разпятието на Божия Син освен като чисто исторически факт има космически характер, скрито заявен на универсалния мистериен Език в Орфическото учение.

Именно това събитие при разпъването на Космически Логос – Христос – е намерило израз в следния артефакт от раните векове на християнството, когато се наблюдават и първите му синкретични връзки с Тракийския Орфизъм. Артефактът представлява своеобразен “медальон-печат” (амулет?), на който ясно е изобразено разпятието на Христос, но се четат и думите “Орфеос Баккикос”, т.е. “Орфей на Дионисус” (или “Орфей на Дион-Исус”, “Орфей на Слънцето Исус”, виж стр. 34-39 – анализ на името “Дион-Исус”).
Връзката с Христос е очевидна. Нали името “Орфей” означава “Храма” на Божеството. “Орфеос Баккикос (Дионисус)” (“Храмът на Слънцето Исус”) е именно ТЯЛОТО на Божия Син, което е разпнато на кръста. Нали сам Иисус казва на юдейските началници пред своите ученици:

“Разрушете Този Храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: “За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та ти за три дни ли ще го издигнеш?” Но Той говореше за храма на Тялото си. И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това, и повярваха на писаното и на словото, което Иисус беше говорил …” (Св. Ев. Йоан 2:19-22)



Над изобразеното разпятие ясно личи лунен сърп, в който е кодирано посланието, че както луната свети с отразената светлина на Слънцето, така и Божият Храм (Орфей) свети с отразената Божествена Светлина на Божественото Слънце Христос. В горния край на изображението дъгообразно са позиционирани седем звезди, представляващи ангелите на седемте църкви от Откровение на Св. Йоан – свещената пророческа книга на древните християни, особено почитана от богомилите.

Първородният грях на братоубийството (първата смърт в човешкия род – тази на Авел, убит от Каин, е насилствена – Битие 4:1-17) се повтаря при разпъването на Великия Безсмъртен Пастир и Божествен Праведник, умъртвен от юдейските първенци чрез ръцете на езичниците. Но като мистична традиция, хронологически много преди евангелския исторически факт в линейното време, пастирът иправедникът Орфей според мита бива разкъсан на отделни части. Това заедно с преданието за смъртта и възкресението на Бога – Дионис (на гръцки, а на тракийски – Дион-Исус), на когото Орфей се явява пророк, е пред-евангелско предзнаменование за Жертвата на Божия Агнец. В Египет е подобна историята за Озирис (на тракийски Усар-Исус), както е в Индия и учението за Пуруша – космическия човек, от чиито части е създаден светът, разкрито в по-късните версии на ведическата литература. Тази всегдашна пред космична жертва е преосъществена при първата евхаристия по време на Тайната вечеря, когато разчупвайки пасхалния хляб Иисус казва: “Това е Моето Тяло, Което за вас се дава…” (Св. Ев. Според Лука 22:19) Затова разбирайки дълбокия прочит на тези велики за човечеството космически събития, можем вече да проумеем наистина в дълбочина и печата изображение с разпънатия “Орфей на Иисус” (“Храм на Иисус”), който според тракийската орфическа херменевтика трябва да се тълкува по следния начин: Божественият Храм бе разпнат. (Именно защото Орфей освен лично име означава и Храм, Храмът). Това, както е добре известно сред орфическите християни – потомци на тракийската старозаветна вяра, очакваща въплъщението на Божествения Логос, не противоречи на новозаветното апостолско учение, нито е противопоставяне или сравняване на Орфей с Христос, но идеограмно представяне на идеята за Иисус като Неръкотворния Храм на Отец.

Според тракийските жреци значението на името Орфей е също така синоним на Първия човек – назоваване, разкриващо неговата същност на неръкотворен храм на Божествения Образ и Дъха на Живота, като преданието за слизането му в Хадес заради любимата Евридика е завоалиран разказ за първичното вкусване на смърт от човечеството, описаната и в други традиции съдба на първата човешка двойка (в Мойсеевата версия Адам и Ева). В това предание, на езика на знаменията е традирано пророчеството на тракийските прорицатели и оракули за победоносното слизане на Логоса в света на мъртвите, за да освободи човечеството от оковите на смъртта и да изведе множество пленници от дълбините на преизподнята. Историческото изпълнение на предсказаното космическо събитие намира своето вече интелектуално изпълнение в писанията на Христовите апостоли и трудовете
на светите отци.

dionysus_on_crossНо изобразеното разпятие върху печата, разгледан по-горе, има и още едно духовно значение за новозаветните орфически християни. Посвещаващият се на Бога се съобразява с Христос и съучаствайки чрез Мистериите на Кръщението в Неговата смърт и възкресение, “става” Орфей /храм, обиталище/, в когото живее и чрез когото се проявява Иисус. Това хвърля светлина върху “процеса” на хероизация или мистерията на “обожанието” – подражаване и последование на Светия Бог. Почитането на херосите, по-късно вече като християнски светци, е следствие на поклонението на народа пред обитаващия в тях Божествен Логос (Бога Слово). От там е християнската традиция черквите да носят имената на светии, които според орфическото предание и отвъд света на смъртните остават неръкотворни храмове на Христос. Най-вероятно медальонът печат /амулет/ изобразява духовната инициация и трансформация на своя притежател и е бил собственост именно на такъв посветен орфически християнин.

Орфей - раннохристиянски стенопис - Catacomb of Domitilla

 

Погрешното сведение от гръцките антични автори за един единствен Орфей се крие в действителното съществуване по всяко време на еднолично представителство на различни исторически личности, което представителство чрез преминаващо в приемника “помазание”, извършва подвизи, обединени накрая в митологичния и мистериен изказ на героиката в обобщения съвкупен образ, “живеещ” в народната памет, останал неподвластен на времето и пространството. В действителност това име се е носело и предавало като чин през поколенията от пазителите на тракийската жреческо-царска династия. Събитието от циклично-митологичното време на небинарното мислене на древните се е преповтаряло в линейното време като мистерийно посвещение, за да се “….победи смъртта със смърт…” И ако това се изпълнява на Христовата Голгота един път завинаги, то в предновозаветната тракийска традиция това се е извършвало многократно – символично, или по-правилно е да се каже – мистерийно. Разкъсването на отделни части на Орфеевото тяло (което се практикува символично със статуите на владетелите при царските посвещения и погребения, както добре е известно на читателската аудитория, следяща археологическите открития в тракологията) съответства не само на фрагментацията на елементите и духовната смърт на първия човек (загубването на първоначалната сакрална връзка с Божественото, която осигурява вечен живот), но показва пътя на възстановяване на Единството чрез съ-образяване с Дион-Исус – Бога на Възкресението и Живота, и преобразяване на посветения чрез приемане на Божествения Логос и Неговите ейдоси, което на символичен, образен език, е така добре изявено в тайнството на кръщението и мистериите на Християнската Литургия и Евхаристия. Мистичният език, описващ смъртта и възкресението на Дион-Исус в орфическата традиция, ни разкрива Същия – “…Агнеца, заклан от създание мира…” (Откр. на Св. Ап. Йоан 13:8), Логоса, отдаващ се като жертва за възникването на света: “…В началото беше Словото (Логос – гръцки), … Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало…” (Св. Ев. според Йоан 1:1,3); “…защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак за го взема.” (Св. Ев. според Йоан 10:17,18).

Затова мистерийните драми в Древна Тракия са били не музейно или концертно изкуство, нито театро в съвременния смисъл на думата, но разкриване на вълнуващи, реални и деятелни космически събития, с каквито е пълен скритият живот, който е отвъд завесата на повърхностното съществуване. Всъщност всички днес знаем, че и музиката и изобразителните изкуства, и театралните форми в началото са били там – вътре, в пълния с чудеса и мистерии Храм (Орфей). Тук се е раждала от съзерцаването на звездното небе Божествена Красота, от Светлината на житейската пиеса, писана от вечния Драматург, извирала музиката на багрите и цветовете, тук се е играл танцът на екстаза от възкресението. Участващите са били не просто артисти, а обиталища, съсъди, съработници на Божествения Разум и стихиите Му.

Храмът за посветения тракиец е онази Работилница, Утроба на всяко възвишено чувство и творчество, където ставаме сътворци заедно с Бога, “раждаме” творчески плод от Неговите логоси и ейдоси. Затова Светилището е нашият истински Дом, където намираме покой всред Вечното ни семейство. В покоищата на Този, Който е Алфа и Омега, началото и краят на всичко в нас и света, се завръщаме при Бащата на всяка извечна истина в нас и чрез нас, на всяка прекрасна творба, родена под Слънцето на нашето същество.

Източник: “Тракийският орфизъм – I (За напреднали)”, Цветан Гайдарски

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0