Новогодишните късмети

Задава се Новата година. Нека си признаем, обикновено с трептящо сърце очакваме не само подаръците, а и баницата с късмети. Обичаят, почти единствен непоклатимо оцелял от новогодишните празнични традиции, ни вдъхва неволен респект и ни изпълва с надежда дори за немислимото. “Добър е Бог”, казваме си, “може пък и моят живот да се обърне”… За да се сбъдне една магия обаче, трябва да се изпълни правилно. А в последните години щедри на късметчета са не само кафенетата, а и купените баници, и томболите, и накрая обикновено изпращаме празника с “няколко пъти любов”, два-три “автомобила” и задължително “екскурзия в чужбина”. Тези късмети рядко се осъществяват. Защо, не работи ли вече обичаят? Работи, но ако се вгледаме в същността му. А тя далеч не е детска игра. В статията си за хляба етнологът Ася Василева пише: Прочутата българска пита с Къс-Мети* пази именно това убеждение на предците ни. Истинският късмет е да имаш “КЪС” от общия хляб, да си част от хляба на рода си… Затова точното действие (за нашите баби – и свещенодействие) е било всеки късмет да бъде в ЕДНА баница, разпределяна между роднините, между членовете на ЕДНА общност. Ето тук е причината късметите в баницата да не се повтарят, защото за преуспяване на цялото всеки от рода е трябвало да разпознава своя неповторим дял, или КЪС. В стария обичай грижата за стопанството е била голяма, затова и нивите, добитъкът и къщата са се падали на различни хора. Ако на някого се е падала и грижата по рожба, то на друг се е падало учението или пътуването като също така важни и полезни умения за общността. Не са липсвали и шеговити късмети. Където късметът се е залагал с дрянови клонки, клончето без пъпка е обозначавало “мързела”. Какъв по-добър начина да се обясни на децата, че да бъдеш мързелив сред българите е повод за подигравки и смях, а също и че мързелът в делата гарантира да останеш безплоден.

Късметите, залагани с дряново клонче, крият още една недпредвидена опасност – ако си твърде лаком, може да си изядеш късмета, а ако си невнимателен – да го разкъсаш. И тогава отново родът идва на помощ. По метода на изключването, чак след като чуеш дела на другите, накрая ще разбереш какво се е паднало и на тебе. Имало е и парче баница, отделяно за дома. Това означава, че един от късметите е бил общ. Вълнуващо е било, ако на цялата къща се падне пътуване, а най-радващото, ако се падне здравето. В областите, където са залагали на предмети, олицетворяващи определени качества, можем да намерим отглас в древната образна реч, “извикваща” определени събития. Така орехът е “мъдрост”, камъчето, както можем да се досетим, е “здраве”, дряновото клонче е “здраве и устойчивост”. Бялото копче означава “овцете” – причина за топлите ни дрехи, а зрънцата – “оранта”. Разбира се, листчето означава “учението”, а парченце ябълка – “споделена любов”. Мнозина и днес се опитват да спазват старата традиция и да я извършват с разбиране и вяра. И точно те споделят, че късметите им се сбъдват.

Весели празници!

_____________________________________________________________________________________________

*“мети” – на бохарски език (древнотракийски, описан в поредицата на д-р Стефан Гайд “Тракийското писмо декодирано”) означава “мисли”. Оттам “па-мети” – буквално “моите мисли”.

Източник: http://epis.bg/razni/novogodishnite-kasmeti/

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0