Нова епоха (Ню ейдж) – символична или диаболична (първа част)

В усиленото търсене на указателни знаци по пътя през пустинята мнозина откриват, че се нуждаят от „религия“, но не могат да преглътнат много от онова, което организираната религия пробутва като религия. Това засилва популярността на най-различни култове и стимулира интереса към източната философия. Свидетелство за това е популярността на книги като „Даото на Пух“, „Прасчовото Дъ“, „Тибетска книга на мъртвите“ и дори „Индуист ли съм аз?“

Макар че интересът към източната философия не е от вчера, в последно време за популярността й допринася движението, известно като Нова епоха (Ню ейдж). Много хора се чувстват объркани от това движение и често ме питат дали го смятам за положително явление, или не. За да отговоря на този въпрос, нека поставя един друг: Новата епоха на интегритета ли служи, или на фрагментарността?

Аз имам две хобита. Събирам фройдистки гафове и вицове за електрически крушки. И двата ми любими вица за крушки са, разбира се, религиозни вицове. Първият гласи: “Колко хора от епископалната църква са нужни, за да се смени една електрическа крушка? Двама. Единият приготвя мартинито, а другият звъни на електротехника.“ Вторият е: “Колко дзен будисти са нужни, за да се смени една крушка? Двама. Един, който да смени крушката, и един, който да не я смени.“

Може и да ви звучи смешно, но това всъщност е израз на интегритет и много сбит начин за дефиниране на парадоксалното, което усвоих най-добре от дзен будизма. Поради тази причина настойчиво го препоръчвам, тъй като приемането на многобройните парадокси в живота е от същностно значение за психическото здраве.

Искам отново да подчертая колко важно е за мен парадоксалното мислене. Аз много приличам на професора по философия, когото един студент попитал:

– Професоре, говори се, че вярвате, че в сърцевината на всички истини се крие парадокс. Така ли е?

А професорът отвърнал:

– И да, и не.

И така, отговорът на въпроса дали движението Нова епоха е сила, служеща на интегритета или на фрагментарността, е: и да, и не.

Заговорът на Водолея

Много хора си задават въпроса дали движението Нова епоха въобще съществува. Може би названието му е малко неточно, защото нещата, в които вярват и от които се интересуват хората от това движение, са стари като света. Аз обаче мисля, че има автентично движение Нова епоха, доколкото през последните тридесет години все повече хора, значителна част от населението, се насочват към подобни вярвания и интереси.

Но като говоря за движение Нова епоха, аз нямам предвид, че то е по някакъв начин организирано. Много християнски фундаменталисти са го обявили за сатанински заговор, предназначен да подкопае християнската доктрина. Този начин на мислене е накарал Мерилин Фъргюсън, авторка на класическо съчинение по въпросите на Нова епоха, да нарече книгата си „Заговорът на Водолея“ – явно без да споделя това убеждение, разбира се. Тя убедително защитава тезата, че това не е никакъв заговор. Такова нещо не може да се измисли изкуствено. Като повечето значими интелектуални движения, Нова епоха възниква спонтанно в отговор на потребностите, тревогите и силите на времето си. Затова то може да се смята по-скоро за революционно, отколкото за еволюционно движение.

Като повечето революционни движения, Нова епоха е предимно движение на горния слой на средната класа. То няма особено значение за бедните или за работниците. Освен това то е международно движение, което не е ограничено само в рамките на САЩ или Северна Америка. В Германия и Англия то е не по-малко активно.

И накрая, най-важното от всичко е, че според мен Нова епоха е реакция срещу институционните грехове на западната цивилизация. Греховете обикновено са взаимосвързани и затова, дори ако аз ги разглеждам поотделно, не забравяйте, че между тях съществува връзка.

Моля ви също да не забравяте, че не всички институционни грехове са „западни“. Институционната сексуална дискриминация е много по-силна в източния, отколкото в западния свят. А освен всичко останало, Нова епоха е реакция против сексуалната дискриминация в икономиката, църквата и администрацията и поради това представлява движение в посока към феминизма.

„По-западен“ грях са духовната празнота, високомерието, нарцисизмът и богохулството на християнската църква. Следователно Нова епоха е движение за отдалечаване от западните и сближаване с източните религии, будизма, дзен, даоизма, индуизма или с религиите на американските индианци, или пък по-феминистките култове към Богинята майка и Уика. И тъй като организираната религия е много нетолерантна към всички вярвания, които се различават от нея, Нова епоха се опитва да обедини невероятна смесица от идеи, включително много езотерични представи, като се започне от астрологията и астралните проекции и се стигне до ефирното тяло. Списъкът е почти безкраен.

new_age_peaceНова епоха е реакция и срещу греховете на науката, или поне превърнатата в технология наука, и тези грехове са много реални. Съвременната наука ни е довела до нещо като свръхспециализираност, която от своя страна е довела до технологично дехуманизиране. Всеки, който е бил в болница и е изпитал на гърба си най-добрите постижения на съвременната медицинска технология, сигурно е усетил нещо от това дехуманизиране  в името на „грижата“ или „лечението“. По този начин, под формата на  реакция срещу технологията, Нова епоха се отдалечава от западната медицина, отново в полза на източната, насочва се към неща като акупунктура, чакри, лечителски ритуали на коренното американско население, шаманизъм. Отдалечавайки се от специализираността на западната медицина и технология, това движение проправя пътя на чудесната холистична медицина и на здравето, поддържано чрез  физически упражнения. То се връща към билколечението, към грижата за болния в дома. А движението за създаване на манастири – убежища за умиращи хора – може да се смята за едно от най-полезните му съпътстващи явления.

И накрая, Нова епоха е реакция против греховете на капитализма, на империализма и експлоатацията на природата и хората. Също ужасяващо реални грехове. Това е движение за отдалечаване от експлоатацията, в посока към пацифизма, към толерантността към многообразието, към екологичното съзнание и равновесието с природата.

Ако трябва да характеризираме Нова епоха с една дума, това е нейната откритост за нови идеи и нови подходи към нещата. Всичко това е чудесно. Проблемът – единственият проблем, що се отнася до мен, но пък той е голям – е в това, което психиатрите наричат пресилена реакция. За съжаление, когато реагира срещу нещо лошо, човек често е готов да отиде в другата крайност и да си навлече също толкова неприятности, колкото и в предишното положение. Това е като да изскочиш от тигана в огъня, или пък, както често се казва, да изхвърлиш и бебето заедно с водата от коритото.

Нека ви дам още един пример от собствения си опит за това какво означава пресилена реакция. Баща ми беше съдия и имаше навика от време на време да се впуска в съдийски тиради. Доста често той съвсем неуместно охулваше някой хотелски администратор или някой нещастен келнер. Спомням си как, дванайсетинагодишен, стоях в ресторанта или хотела и не можех да си намеря място от смущение, докато баща ми произнасяше петнадесет-двадесетминутната си филипика заради дребното прегрешение на някой нещастник. Спомням си как се кълнях пред себе си, че когато порасна, никога няма да се държа по такъв глупашки начин като баща си.

Затова когато пораснах, никога не давах израз на гнева си пред хората. Но с течение на годините вдигнах кръвно и познати започнаха да ми казват, че съм студен, изолиран и безчувствен. В крайна сметка, след като се подложих на терапия, разбрах, че съм изхвърлил бебето заедно с водата – в реакцията си срещу неуместния гняв на баща ми на публични места. Всъщност това, от което трябваше да се освободя, не беше открито изразения гняв, а само неуместният открито изразен гняв. Понякога е правилно и нужно да изразиш открито гнева си. Но аз бях отишъл далеч в другата крайност и ми трябваха доста усилия да се науча отново как правилно да проявявам гнева си пред хората. Едва тогава престанаха да ме възприемат като отчужден  и кръвното ми налягане започна да се нормализира.

За съжаление, Нова епоха също отива в крайности. Така например, в реакцията си срещу мъжката склонност към дискриминация, движението е създало особен радикален феминизъм, който е не само отявлено неприятен и притесняващ, но и вулгарен, и невъзпитан, и понякога дори глупав. Говорил съм пред публика, състояща се предимно от радикални феминистки, и наистина не беше лесно, макар че винаги полагах доста усилия да използвам несексистки език и да се обявя ясно против сексизма, т.е. сексуалната дискриминация.

Ето още един пример. В реакцията си срещу юдейско-християнската традиция Нова епоха създава голямо духовно объркване. Във всеки голям град в Съединените щати ще намерите по една или повече организации, които аз наричам духовни супермаркети. Те предлагат разнообразни програми практически за всичко – от суфи танци до И-Дзин и Дионисиеви празници. Там ще видите всичко, освен юдейство и християнство. Някои хора се чувстват объркани от тази смесица, а други я използват като оправдание да избягат от отговорност.

Няколко години след публикуването на „Изкуството да бъдеш бог“ при мен дойде един мъж от типа на застаряващите хипита. Беше в началото на четиридесетте, имаше брада, дълга коса и раница на гърба и беше дошъл на автостоп до моя дом в Кънектикът. Каза, че има нужда от духовно напътствие. Безделничеше и не беше съвсем наясно какво иска да прави. Обмисляше възможността да отиде в някакъв дзен манастир във Върмонт. От друга страна, допадаше му някаква комуна на привържениците на Нова епоха в Орегон. Но пък имаше и някакъв глас, който му казваше: “Трябва да обърнеш малко внимание на християнството“, а той не беше го правил, откакто беше избягал от католическата вяра на родителите си при първата възникнала възможност, още на шестнадесетгодишна възраст. Както и да е, как според мен би трябвало да постъпи?

– Ами – започнах аз – трябва да ми разкажете повече за себе си, за да мога да изразя някакво мнение.

И той ми разказа, че се е женил два пъти. Имал две деца от първия и едно от втория си брак. Децата от първия брак не бил виждал повече от дванадесет години, а детето от втория – от шест.Когато попитах защо, каза ми:

– По време на разводите имаше много разправии и си помислих, че за децата наистина ще е по-добре аз да изчезна. Както и да е, какво да правя с това духовно търсене?

В отговор на това аз му разказах, че съм станал християнин след написването на „Изкуството да бъдеш бог“ и че съм решил така донякъде защото постепенно съм повярвал в смисъла на християнската доктрина. Обясних, че в центъра на тази доктрина се намира странната идея за жертвата. Не мисля, че трябва мазохистично да се жертваме наляво и надясно. Но макар още да не знам какво означава да си християнин, „то означава най-малкото, когато се взема някакво решение, да не се отхвърля алтернатива само защото тя изисква жертва“.

При тези ми думи човекът буквално започна да се гърчи и аз си помислих, че ще направи епилептичен пристъп. Попитах го какво му е, а той ми отвърна:

– Това, което правите с мен, е духовна хирургия.

И аз трябваше да кажа:

– Съжалявам, ако боли.

Той заяви, че това било добре за него. Поиска да дойде отново и уговорихме час. Но два дни по-късно ми се обади да отмени уговорката. Предполагам, че вместо да се опита да възстанови отношенията си с децата си, е избрал комуната на привържениците на Нова епоха в Орегон.

Неистинският грях

Аз смятам, че християнската доктрина като цяло се доближава до действителността повече от другите велики религии, макар да вярвам също, че в някои случаи другите се оказват по-близо до нея. Във всеки случай, в християнската доктрина има много ценни елементи, които не бива да се отхвърлят. Мисля, че Нова епоха реагира не против този грях, против който би трябвало да реагира. Грешката на християнството не е в доктрината, а в практикуването й – в неуспеха да се съчетае поведението с теологията. Както се изразява Дж. К. Честертън, най-големият проблем на християнството не е, че е изпитано и обявено за недостатъчно добро, а в това, че едва ли въобще е било изпитвано.

Движението Нова епоха обаче реагира не само против християнското поведение, но и против християнската теология, която всъщност отсъства от това, което се смята за християнско поведение. По този начин привържениците на движението често изхвърлят от коритото и бебето заедно с водата. Разбира се, не всички сред тях отхвърлят християнството. Някои го изповядват, но в съчетаването му с източните религии нерядко се получават несполучливи хибриди.

Отдръпвайки се от юдейско-християнската теология към източните религии, привържениците на Нова епоха като че ли са склонни да обявят тези религии за път към по-голям духовен напредък. Във всяка религия хората, които се намират на втория етап, твърдят, че тяхната вяра е единствената истинска вяра и в действителност в нашите семинари по изграждане на човешки общности ние си патим поне толкова от фундаменталистите – привърженици на Нова епоха, колкото и от традиционните фундаменталисти. Макар че като цяло движението Нова епоха се характеризира с откритост към новите идеи, много от фундаменталистите в него не са по-добри от подобните им християни. Сред тях има хора, които аз наричам фундаменталисти-билкари – те настояват не само винаги да се сервира билков чай, но и всички присъстващи да пият от него.

Това не би могло да се нарече толерантност. От друга страна, в движението има хора, които са толерантни до крайност, в резултат на което се получава недопустим индивидуализъм. В един от семинарите ни по изграждане на общности проучвахме един кандидат за водещ на следващ семинар, който каза: „В една общност е допустимо всичко.“ Трябваше да му обясняваме, че не всичко е допустимо в общността. В нея нямат място хора, които смятат, че е допустимо да удрят или да обиждат другите или да преследват свои скрити цели.

Тази прекомерна толерантност се проявява и в реалната неспособност на много „либерали“ да работят заедно. Преди двамата с Лили да основем Фондацията за насърчаване на живота в общност, отначало обмисляхме създаването на фондация, която да обедини петстотинте различни, борещи се за мир организации в тази страна. Но постепенно стана ясно, че всяка фондация с подобна цел би се превърнала просто в петстотин и първата организация за мир. Тъй като дори тези организации още не са се научили как да работят заедно, ние в крайна сметка решихме, че на първо място се налага да посветим времето и парите си на проблемите на общността.

/Из “Изкуството да бъдеш бог – 2”, Морган Скот Пек/

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0