Въпросът за злото

Християнската теология и движението Нова епоха радикално се разминават по въпроса за злото. Християнската доктрина твърди, че злото е реално. Източните религии не го смятат за реално. Според тях злото е илюзия или невярно знание, което наричат „майа“.

Не твърдя, че в това гледище няма нищо вярно. Аз не се съмнявам, че злото в мислите ни може да създава реално зло. Ако виждаме демоничното във всичко, с което не сме съгласни – както са склонни да правят религиозните хора, намиращи се във втория етап – вместо да постигнем изцеление, ще предизвикаме фрагментарност и враждебност. Но посредством движението Нова епоха се разпространи опростенческата представа, че ако успеем да променим мисленето си, ще разберем, че на света не съществува зло. То просто ще изчезне, ще се стопи в нищото. Действителността обаче е, че съществуват хора, на които им харесва да осакатяват, да измъчват и да смазват другите. Има хора, които жадуват за война, защото извличат печалба от нея. И ако мислите, че няма такива хора, можете да си навлечете сериозни неприятности. Защото рано или късно ще се сблъскате с реалното зло и няма да ви е толкова лесно да се справите с него, както пише в книгите на Нова епоха.

Онази от тях, която привлече най-много внимание и за която най-често ме питат, е „Курс по чудеса“. Това е много хубава книга, изпълнена с първокласна психиатрична мъдрост. Но тя отрича реалността на злото, твърди, че то е нереално, нещо като плод на въображението. Това не е много далеч от истината, защото злото наистина е пряко свързано с нереалното. Всъщност в книгата си „Хора на лъжата“ аз определих Сатаната като „реалния дух на нереалното“. И така, злото е тясно свързано с нереалното – т.е. лъжите и неистините. Но това не означава, че то самото не съществува.

Макар че книгата „Курс по чудеса“ претендира да бъде християнска, тя изопачава християнската доктрина. Тя не е цялата истина, а по-скоро полуистина и тъй като не решава проблема за злото, от нея отсъства голямата част от цялостната картина. В нея се разглежда само една от страните на „парадокса“ зло.

Отричането на  злото е толкова типична клопка, в която често попада движението Нова епоха, че с него е свързан единственият известен ми  виц за него. Естествено, разказа ми го лично една привърженичка на движението. И така, седят си долу в ада трима духовници – един католически свещеник, един равин и един проповедник от Нова епоха. Разговарят за това как са се озовали там и католическият свещеник си признава:

– Там, на земята, ми викаха пияния поп. Просто прекалено много си обичах пиячката и затова съм тук, в ада. Ами ти, равине, защо си тук?

Равинът отвръща:

– Трябва да си призная, че при мен беше същото със сандвичите с шунка. Просто не можех да им устоя.

После двамата се обръщат към проповедника от Нова епоха и го питат:

– Ами ти? Защо си тук, в ада?

А той им отвръща:

– Това не е никакъв ад и на мен изобщо не ми е топло.

 

Греховете на технологията

Подобен проблем се явява и с реакцията на Нова епоха срещу технологията. Тя отхвърля точността на науката. Както вече казахме, научният метод е само сбор от процедури и конвенции, създаден през вековете, с цел да се борим срещу човешката си склонност да се самозаблуждаваме и ние сме развили тези процедури в интерес на нещо по-висше от непосредствения ни мисловен и емоционален комфорт. И така научният метод е принципен, подчертано дисциплиниран начин на поведение, който представлява похвално търсене на истината.

Но в реакцията си срещу греховете на западната цивилизация Нова епоха е склонна да отхвърля научния метод. Това е още един пример за изхвърлянето на бебето заедно с водата от коритото. Проблемът с технологията не е в научния метод, а в начина по който науката се превръща в индустрия, а управлението – в технология.

Нова епоха със своята преувеличена реакция се характеризира с отсъствие на „научна“ задълбоченост в еднаква степен по отношение и на теологията, и на науката. Един мой приятел нарича Калифорния, средището на движението Нова епоха, Марсов хълм. Той намеква за казаното от свети Павел пред атиняните, когато отишъл да проповядва в Гърция. Павел често се държал рязко, но умеел и да ласкае. И така, когато стигнал на Марсов хълм, започнал речта си с думите, че атиняните са много религиозни хора, защото докато се изкачвал на хълма, видял статуите на много различни богове. А само много религиозен народ може да има толкова много различни богове.

Това отсъствие на прозорливост сред последователите на Нова епоха може да има много неблагоприятни последици. Добре би било калифорнийците да вземат пример от  жителите на щата Мисури, известен като щата „Айде бе“. Изразът „Аз съм от Мисури“ е станал синоним на здравословен и проницателен скептицизъм. Смятам, че преди да се впуснете в някакво приключение и особено преди духовно пътуване, трябва да се понаучите да различавате здравословното от опасното.

Голфът чудесно илюстрира тази поука. Голфът е приключение и поради това е забавен. Още по-забавен може да стане, ако рискувате и опитвате нови трикове, но идва момент, в който колкото повече разчитате на шанса, толкова по-лоша става играта ви. Понякога е нужно да се играе на сигурно.

Така например жалонът често се поставя на такова място на игрището, което да затрудни максимално играчите – стръмна скала от едната страна, пясък отпред и евентуално друга стръмна скала отзад. Професионалистът вероятно ще се опита направо да улучи жалона. Но само един на десет хиляди играчи е професионалист. А девет хиляди вероятно биха били достатъчно глупави да се целят направо в жалона. Според мен правилото на добрия играч е в такъв случай е не да се цели в  жалона, а да анализира положението и да действа според възможностите си. Такова е правилото, освен в редките случаи, когато имате чувството, че можете да го пренебрегнете. Тогава интуицията ви казва да опитате и точно това трябва да направите. Да поемете риска.

Същото се отнася и до духовния живот. Но Нова епоха насърчава хората винаги да се целят в жалона, да бъдат авантюристи, без да се замислят, и това им навлича беди. Ето защо някои твърдят хапливо, че издържаната изцяло в духа на Нова епоха автобиография на Шърли Маклейн „Да се качиш на клона“ би било по-уместно да се казва „Да се качиш на счупен клон“.

/Из “Изкуството да бъдеш бог – 2”, Морган Скот Пек/

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0