НАДЕЖДА В БЕЗНАДЕЖДНОСТТА

Заразата се носеше във въздуха. 
Отвсякъде миришеше на страх. 
А хората във своите си светове
опитваха се всеки сам да си изкупи грях. 
Цени различни разгласяваха се силно
в пазара от изгубени души. 
И колкото и смело да търгуваха
сърцата им все трупаха лъжи...
Те влизаха във цялото им същество - 
задръстваха, повреждаха го без пощада.
Но болката не беше още силна 
и хората приеха я с наслада.
Три дни по-късно вече беше виден
огромен черен облак върху тях - 
те давеха се в опити да вдишат, лъжите не им даваха.
Заля ги втората вълна от страх!
Ресурсите за търг изчерпваха се бързо
и всеки знаеше, че търговията лишена е от смисъл...
Във паниката всеки се затвори сам. 
Лъжи от страх достигаха до всяка мисъл.

В една далечна стая двама 
прегърнати седят, говорят си със поглед само. 
Той диша тежко, тя се притеснява,
притисната до неговото рамо. 
Не се опитват да продават и купуват,
през ум не им е минало дори. 
Усещат - времето е ценно - 
фитилът на живота си гори.
Той кашля, тя сгушва се по-силно. 
Отронва се по бузата сълза.
Какво ще прави ако краят му е близо?
Тя мисли: “Животът бих си дала, за да го спася...”
Тя искрено се моли за живота му
и нека и той сам не се предава...
Тя вярва, чака чудото, усеща,
че вярата с любов е силна. Тя на нея се надява. 

Автор: Илиана Йотова