За радостта и скръбта

Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.

Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ? И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост. Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.

Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не, скръбта е по-велика.”

Но аз ви казвам, че двете са неделими.

Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си. Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие. Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

За брака

Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.

Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.

Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.

Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате.

И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.

Бъдете влюбени, но не с любов окови – а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.

Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал; давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.

Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.

Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.

Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

За децата

Вашите деца не са ваши чада.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

 

Джубран Халил Джубран

 

 

 

 

 

 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0