Към дълбините на човешката душа от дълбока древност хората са проявявали огромен интерес. Тe са описвани и изследвани от психологията като областта на несъзнаваното, а във фолклора ни  като една приказна долна земя, в която човек слиза, за да покори и победи  мрачните кътчета на душата си – безводие, пустини, змейове, магии; и да се върне в горната земя обновен.  Там е пълно с мистични преживявания, чрез които жадната за  живот душа първо пуска дълбоки корени, за да израсте от тях голямо дърво подслоняващо небесни птици,  устояващо на бури и ветрове, носещо в себе си изобилен живот. Споделяме с вас едно мистично музикално пътешествие в дълбините на човешката душа.

“Дълбоко”

“Капките падаха в душата му, дълбоко в най-тъмните места, където светлината не достигаше. Пътят им беше дълъг и преминаваха през различни измерения. Във всяко от тях приемаха различни форми – светкавици, камъни… Накрая се превърнаха на мечове, които бяха толкова остри, че душата му започна да кърви. Но болката беше малка в сравнение с тази, която измъчваше собственото му сърце.

Скоростта на капките започна да расте. В резултат на това, повърхността върху която падаха започна да се чупи като стъкло и кръвта потече като река. Тя толкова се разпростря, че достигна и до други, по-тъмни и болни места, които отдавна беше изоставил. Колкото и да бе странно, в кръвта му имаше светлина, която ги осветляваше и лекуваше. Но от това, силата му съвсем се стопи.

И когато беше изгубил всяка надежда, повърхността се разби изцяло. От там неочаквано избухна освободена светлина. Тя беше толкова нежна и чиста, че му даде нов вид сила. И тогава капките се превърнаха в пера, които падайки, го галеха нежно. Погледна нагоре и видя, че те идваха от небето, което се оглеждаше в неговата душа, като в огледало.

Това беше най-скъпоценният дъжд в живота му!”

Автор: Симона Георгиева