Митовете – човешка измислица или скрито съкровище?

От Иоана Хубанова – Първа част

Широко разпространенo тълкуванието на митовете като плод на човешкия ум, опитващ се да си обясни заобикалящия го свят или пък просто като истории с поучително съдържание. Този, който гледа така на митовете обаче заключва за себе си скритите тайни в тях относно сътворението и същността на човека. Така му остава да се смее на древните за наивните им „предположения” относно екзистенциалните въпроси. Горделивостта ослепява очите за тайните на митовете. Онази горделивост, която твърди, че човекът е „измислил” вярата, защото просто е имал нужда в нещо да вярва или че е започнал да твори, защото – ей така – му е дошло отнякъде, в крайна сметка не дава никакви отговори. Наистина всеки човек има стремеж в себе си да разбере откъде e и защо се е появил на този свят, кой изобщо e и накъде отива. Само дето твърдението, че митовете са просто човешки съчинения, иззема от тях възможността да дадат отговорите на тези въпроси. И човекът отново остава изгубен – без да знае кои са истинските му корени и поради това, без да знае какъв е пътят, по който да поеме, за да бъде истински щастлив.
spirtual-transformation2Смята се, че хората са създали митовете, защото в много митологии светът е сътворен от тяло на бог, което е като човешкото, както и заради приликата между образа на човека и божеството. Освен това в някои митове се разказват истории, които в последствие от тълкувателите са свързвани с природните явления, принципи и други събития, изпълващи човешкия свят и живот. Но изводът е, че човекът е измислил всички образи в митовете по свое подобие и подобие на ежедневието си, не води до никаква истина.. Не човекът е измислил историите по свой „образ и подобие” – неговата същност и неговият живот са плод на образите, които са в митовете. С погледа, който вижда само в материалния свят не може да се разбере, че не митовете са следствие от природните явления, а природните явления съществуват заради онези истини, скрити надълбоко в митовете. Не материалното предхожда духовното, а точно обратното. Една на пръв поглед проста промяна в погледа може да трансформира изцяло начина на мислене. Защото „Както гледа човек, такъв е той…”.
митът за сътворението
Но кои са тези скрити тайни? Далеч не твърдя, че на митовете трябва да се гледа буквално и с наивност, защото някои от тях наистина са примесени с много лъжи и човешки измислици. Но именно затова съкровището е „скрито” – защото нещата не са очевидни. Въпреки разнообразието в различните митологии, те са сходни в основата си. Именно в тази основа и главните образи на митологиите личи, че те произлизат от Едно, Което е било преди всички тях. Поради тази причина също е абсурдно да се твърди, че хората сами са си измислили своите митологии.. Защо тогава има толкова много прилики в митологиите, разпръснати из света? Всъщност истината не е нещо външно и далечно – тя се крие във всеки човек. Истината за сътворението и живота, за човешкото същество и неговата същност; изначалните образи на доброто и злото, на героя и чудовището, са дълбоко заложени във всеки един от нас от Създателя. И затова не е случайно, че в митовете има повторения и прилики – защото истината е една и тя е както в човека, така и в света около него. И затова е вярно, че, съчинявайки митове, хората са ги „изваждали” и от себе си. Чрез ВъОБРАЖението си са давали ОБРАЗ на онези истини, закодирани в истинската същност на човека, които те са осъзнавали и които са невидими за плътското око. Това обаче далеч не означава, че са ги измисляли от само себе си.
water-light-rays-blue-natureОще митовете за самото начало – за сътворението на света, правят силно впечатление. Водещ елемент за сътворението е водата – то започва с нея. Изначалните води присъстват в митологиите на Древен Египет, Шумер, Скандинавия, Япония, Индия и дори на Австралия… Водите съдържат в себе си зародиша на живота (например в образа на яйце, хълм или малко суша, извадена от дъното на океана). Този живот се явява и произлиза от тях под една или друга форма, изграждайки света. Но за какво всъщност говори това слово на образите (защото думата „мит” означава „изговорено слово”, а много по-късно започва да се употребява като „измислица”)? Същият образ откриваме и в Стария завет, където в началото на сътворението „земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.” Отново води! Само че това не е единственото описание на сътворението в Библията – такова има и в Евагнелието от Иоана. Неговата версия не противоречи на тази от Битие, а напротив – допълва я. Всъщност в Евангелието от Иоан можем да видим на какво са образ изначалните води:

„В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.” – Евангелие според Иоан

сътворениетоВ началото е Словото! В Него е животът! Водата Е образът на Словото – тя е в началото, в нея е животът, който също така е приел образ – например този на яйце или парче земя. В този пасаж от Евангелието е показано и какво е скритото значение на образа на Водата! Но защо това е толкова важно? Кой е Словото? Защото Словото не е просто някакво абстрактно понятие, зад никой светъл образ не стои просто Идеята за висшето добро или Някаква си висша сила, енергия… Нещо, дето го има, ама никой не го знае какво е…Словото, чрез Което е станало всичко, чрез Което има живот, в Което е Светлината – това Слово е личност, Която има своето Име! Ясно е казано – Бог е Словото, и Словото е у Него. А кой е едно с Бог?

„..който е видял Мене, видял е Отца..Аз съм в Отца, и Отец е в Мене..” – Евангелие според Иоан, гл. 14, думи на Исус

Исус е Богът Слово – Той е Личността, чийто образ са водите във всеки мит за Сътворението!
В Космогонията на Първия човек от тракийския цар Ситарих, която също описва Създанието на света, откриваме още едно свидетелство за същата истина.

„В началото нямаше каквото и да е нещо. Имаше само Един. И нямаше нищо, което този Един да имаше, освен Всичкото в Себе Си. Защото Той беше всичкото.” – Тракийските хроники

Наистина е от изключително значение това, че Сътворителната Сила не е нещо неопределено, далечно от нас, с което да няма как да общуваме.. Защото човекът не може да бъде обичан от „енергията”, нито може да обича в истинския смисъл на думата една идея, както и не може да намери утеха от „висшата сила”, блуждаеща някъде из Космоса, нито отговорите за съществуването си от „Майката Природа”. Той е дълбоко свързан в същността си със своя Създател, Който е Майка на природата, Източник на животворната енергия, на всяка превъзходна сила, Който самият е Доброто. Началото е личност – Бог Исус и от Него е създадено цялото творение.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0