Нека Силата бъде с теб

Нов поглед върху Междузвездни войни

След 10 години затишие и близо 40 години от появата си сагата на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ отново се появи на небосвода, напомняйки на всички свои фенове за епичната битка на своите герои и техните потомци, достигайки нови рекорди в света на киното. Новите “Междузвездни войни” станаха филмът, събрал най-бързо над 1 милиард долара приходи само за 12 дни, а също така филмът с  най-големи приходи по Коледа – 49,3 милиона долара. “Междузвездни войни: Силата се пробужда” е на второ място в бокс офиса за един уикенд със 150 милиона долара. При това статистиката изключва Китай, където филмът  е планиран да  излезе на екран  на 09.01.2016.

Огромен интерес с огромни приходи. В интервю на Джордж Лукас във вестник „Таймс“ от 1999 г., когато излиза епизодът „Невидима заплаха“,  той споделя, че много хора днес за загубили интереса си към религията и това е тъжно. Според Лукас вярата дава усещане за стабилност  и ако спрат да вярват, хората губят много. С филмите си от „Междузвездни войни“ той се стреми да промени тази тенденция на апатия спрямо вярата. По мнение на Лукас хората се нуждаят от вяра. В търсене на този път към вярата Лукас изгражда в своите филми мотиви от много световни религии – будизъм, даоизъм, зороастризъм, стоицизъм, манихейство, християнство.  Уникалната смесица от религии е  поставена в света на фантазията или по-скоро в света на изпълнените копнежи на човека за технически прогрес и простор – хората не живеят само на една планета Земя, а живеят в т.нар. Далечна галактика, населяващи много звездни системи и планети, съжителстват си с изключително разнообразни раси и същества, там хиперкосмическите полети са нещо обичайно, небето е пренаселено от летящи машини и пътни артерии, роботите и дроидите вече са част от бита на хората и са стигнали до ниво на приятелство, клонирането функционира в пълна сила, приложени са и откритията на Тесла за електронния лъч и  енергийния щит, както и новото супер оръжие – смъртоносен електронен лъч от заредени частици за поразяване на вражески обекти. Star-Wars-Millenium-Falcon-RenderЕдна уникална комбинация от свръхтехнологии и мащаби, за които днес можем само да мечтаем и всичко това преди дълги дълги години в една далечна галактика.  Почти всички ограничения, които изпитваме сега, са преодолени там, в тази фантастична галактика, с изключение обаче на едно – битката между доброто и злото. И наистина, Лукас успява да събуди интереса към духовното и вярата на мнозина във време, когато християнството е загубило своята привлекателност за младото поколение, обществената нагласа е, че то не се свързва с прогреса и технологиите, а със средновековието и потисничеството над душата.

Думата религия обаче означава възстановяване на връзката между човека и Бога, живата връзка творец-творение. Ако трябва да правим сравнителен анализ измежду всички религии и начина,  по който човек се свързва с Бога, единствено християнството предлага най-истинската и дълбока връзка между божеството и човека – а то е връзка на син и баща, връзка на синовничество. Във всички останали случаи или божеството е безлично – то е Силата, която обгръща света в будизма, или Ахура Мазда в зороастризма, който е много добър и се свързва със света чрез определени 7 на брой качества, или множество богове в сложна небесна йерархия в даоизма и т.н Във всички други религии тази връзка на синовничество липсва и оттам идва и драмата на героите в „Междузвeздни войни“ и техните падения. Там, където липсва връзката на любовта между син и баща – творец-творение, липсва любовта към човешкото същество и оттам произтича неговата голяма драма. И парадоксът е, че ако и Лукас да залага на друг тип философия – за безлично божество, което обгръща света, т.нар. Сила, именно когато Лукас въвежда мотива за любовта между бащата и сина, това, което липсва във всичките използвани религии, именно то довежда до победата на доброто над злото и изпълнението на пророчеството за т.нар. Баланс във вселената. Това е изконният и извечният закон, в който е заключена победата над мрака – синовничеството и любовта. Затова вярата е много полезна, но човек трябва да внимава в какво точно я влага.

Luke_vs_Vader

Образът на джедая, който владее Силата и воюва на страната на Доброто, е частично заимстван от образа  на будисткия  монах, но рицарите джедаи са не само монаси, те са истински рицари – те защитават и пазят правдата, рискувайки живота си. Във всяка една от множеството религии се съдържа част от истината, когато става дума за доброто воюване за победа на правдата и истината. В този аспект може  да се каже, че хората не се делят според това като какви се афишират –  християни, мюсюлмани, будисти и т.н, а според това  кой какъв е в позицията си спрямо злото  – нечестив или праведен. Нечестивият човек не държи на думата си, той държи на алчността,  суетата,  властта. Праведният държи на думата си – каквото каже, го прави, той обича истината. Правдата е вършене на истината. Вярата прави праведните да надделеят над всяко предизвикателство и бедствие. Затова няма смисъл да правим  анализ кои елементи от филма са будитските или даоистките, а на позицията – праведен и нечестив, здраво слово – лъжливо слово, на човешката драма в борбата с немощите и страховете, копнежите и мечтите, илюзиите и реалността, които касаят всеки един човек.

Anakin_SkywalkerИ така, един от основните и най-вълнуващи образи във филма е този на рицарят джедай Анакин Скайуокър, чието име скайуокър буквално означава ходещ в небето, ходещ на небесни места. През далечната 1999 г., когато излиза първата серия на сагата хронологически, Анакин Скайуокър е малко момче, роб в далечната пясъчна планета Татуин. Той ще се превърне в  джедай, в който има голяма концентрация на силата и за него се отнася пророчеството, че ще възвърне баланса във вселената, ще победи силите на мрака. Тук зачатието на момчето спасител изключително наподобява християнската вяра, според която Спасителят се ражда от Дева, която е оплодена от Божия Дух. По същия начин Анакин се ражда от жена, чиято утроба е оплодена от Силата и расте сам с майка си. Той е изключително талантлив в ремонтите и пилотирането още като малко дете.  Анакин Скайукър е благородник по дух дори още от дете и полага всичките си сили и енергия да спаси мисията на джедаите, попаднали в беда, на която става свидетел, като дори рискува живота си. Тук Анакин изпълнява една от двете върховни вселенските заповеди – да обичаш ближния като себе си, като рискува дори живота си в тази си любов, преодолявайки невероятни изпитания. Но винаги, когато човек приложи тази заповед, самото й изпълнение води до голяма награда – Анакин намира себе си, получава свободата си и получава правото да бъде обучен за рицар джедай, воюващ за правдата и истината боец, защитник на реда и справедливостта в галактическата република. Във втория епизод Анакин Скайуокър е вече красив младеж, който има характер, изключително типичен за много от т.нар. обикновени хора – той е крайно амбициозен и талантлив, но не може да реализира себе си. Учителят му Оби Уан Кеноби не му се доверява и го критикува постоянно, Анакин е разделен от малко дете от майка си, за чиято съдба се страхува, влюбен е още от първата си среща като малко дете в Падме Амидала – политик, който става сенатор, и не знае каква ще бъде съдбата на неговото дългогодишно влюбване – дали ще бъде споделено или не.  И така, светът на героя е пълен със страхове и неизвестност. Това, което прави впечатление от самото начало, е, че Анакин не може да овладее емоциите си. Още като дете е изпълнен със страх за майка си и не може да се успокои, след това се изпълва със страх дали любимата му Падме ще отвърне на чувствата му, след това с гняв и мнителност  към учителят си – че го потиска и не му дава да се развива. Характерно за неговия начин на мислене е, че той се чувства в някаква степен жертва на целия свят, мнителен и себичен,  но реално е жертва на страховете си.  Той не само е много далече от каквото и да е състояние  на нирвана, но и нещо повече – той няма покой дори и на сън, когато сънува или любимата си, или майка си. anakin-dark-side За тази ситуация Йода казва великата си реплика – че страхът е пътят към тъмната страна. Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание. Демоните сеят в хората страхове в цялото им многообразие и така отварят портали към силите на мрака. Затова най-голямата победа на всеки човек е победата над страховете му, защото реално това е победа над демони и силите на мрака. С всяко следващо изпитание Анакин потъва във все повече болка и страх вътре в душата си, ако и външно да е много талантлив и да успява във външните битки, във вътрешните си битки той преживява тежки поражения. След като загубва майка си, болката от срещата със смъртта го ожесточава и тогава за пръв път проявява злото, което дебне в него от години, хранено от всичките му страхове и неудовлетворености – той избива всички пясъчни хора без изключение на жени, деца и мъже. Горчивината и усещането за жертва са едни от най-опасните състояния, в които може да изпадне човек, защото смята, че всички са му длъжни, понеже той е станал тяхна жертва. Човек  не дължи нито  почит, нито покорство някому и става неконтролируем в болката си, и отваря нови и нови портали на мрака. В тази тежка ситуация Анакин е преследван от сънища, че ще загуби любимата си Падме Амидала – любовта на живота му, при раждането на тяхното бебе. Той толкова се ожесточава в страха си, че отново ще стане жертва, та стига до крайности – иска да стане много по-велик и да надмогне смъртта. На това негово изказване можем да отправим репликата, че пътят към ада е осеян с най-добри намерения. Разбира се, силите на злото виждат подходяща почва за това и се отварят още нови портали чрез коварният канцлер Палпатин, който е Учител на тъмната страна и злото, ситски лорд,  и търси трескаво свои ученици и последователи. Виждайки немощта на Анакин, той разпознава дългоочаквания момент на призоваване на джедая да приеме тъмната страна, да остави правдата и да премине на страната на мрака. Разбира се, мракът не предлага на човека ада или кошмари, а предлага онова, което дълбоко копнее и се страхува, че няма да има – обещава край на кошмарите, предлага сбъднати мечти без повече изпитания. Злото слово винаги идва като светъл ангел в търсене на свои ученици –  предлага лесно изпълнение на мечтите, без изпитания, но в това то  предлага само обвивка, не и съдържание. Човешката история е пълна със случаи, в които хора продават съзнателно и доброволно душата си на мрака, сключват сделка се дявола, за да получат мечтаната реалност. И така, великият джедай Анакин Скайукър от благородно дете, готово да пожертва живата си, се превръща в убиец на своите братя джедаи, като избива безпомощните деца в храма на джедаите, в гнева си почти погубва любимата си Падме, която не желае да го последва в тъмната страна, и най-накрая загубва себе си. Когато човек последва демоните, той се обезличава, той се загубва.дарт-вейдър-анакин-трансформацията Анакин бива смъртно ранен, лицето и тялото му са обгорени, загубва част от краката си, от ръцете си и единственият начин да продължи да живее е специален костюм, чрез който той се превръща в човек машина, страховития и озлобен Дарт Вейдър: онзи, който е загубил всичко – любимата си, благородството си, достойнството си, тялото си, децата си, приятелите си, и от  този момент злобата и болката са неговата нова същност. Предавайки правдата и истината, човек предава себе си и мечтите си. Предателството обаче винаги носи след себе си още предателство и канцлерът Палпатин вместо живот на любов с неговата Падме на практика му предлага живот на изгнаничество – тяло, затворено в машина, и душа, която диша болка и горчивина. Друг голям проблем на Анакин Скайукър е желанието за всевластие и величие. Накърнената гордост и недостига на похвали той компенсира с желание  да стане най-великият в галактиката и да пребори смъртта, нещо като бог. Това желание да изземеш властта и реда в галактиката в свои ръце наместо бог, да присвоиш света за себе си  е точно  поведението на Сатанаил – първия разбунтувал се ангел, който повел война с Бога и се превърнал в Сатана, чието значение е  сбъркана мисъл. Сбърканата мисъл е в това, да не искаш да зачиташ реда във вселената, силите, които държат всемира, Твореца на всичко видимо и невидимо, и без да можеш да сътвориш дори един косъм на главата си, да имаш претенции на владетел и господар на света. Това е висша проява на неблагодарност и арогантност. Комплексираните хора, които се лутат в крайности – от крайно неудовлетворени до крайно велики, които не гледат на себе си светло с очите на любовта, а чакат външна компенсация, чакат непременно да получат похвали от хората, не могат да бъдат благодарни и щастливи и така призовават най-различни демони на суетата и гордостта.  Праведните за разлика от нечестивите, дори и в ден на скръб, постят и плачат, правят оброци пред Бога, строят чешми, храмове, принасят приноси, но не отстъпват от битката на воюващ откъм правдата, борят се с ангели за благословението си. Много от нас са преживели ситуации, в които светът на мечтите  ти се е срутвал буквално пред очите ти и губиш почва под краката си, имаш усещането, че губиш себе си и оставаш без бъдеще. Но това никога не е било краят, това е бил краят само през очите на страха. Краят винаги е едно ново начало, начало на нещо по-голямо дори от самия теб. Ситуации като тези – на големи изпитания – позволяват на хората да се самоидентифицират – кой на какво наистина държи.

Затова нищо друго не може да помогне на човек в подобна ситуация освен синовническата вяра – че Творецът е негов отец и може да пристъпи към Твореца като към баща, който ще даде най-доброто на сина си и ще зачете дълбоките копнежи на душата му. Скърбите и тревогите са пътят, по който Бащата обучава сина си, така че да открие и развие най-доброто му Аз, да стане истински джедай на правдата и истината. Затова най-голямата победа за човека над силите на мрака е като опитен ловец да залови и опитоми своите емоции, страхове, същности, които живеят в него, и да ги подчини на ВЯРАТА и ДОВЕРИЕТО СИ в ТВОРЕЦА – че като баща ще го научи на най-доброто и ще му даде най-доброто. Анакин в най-голямата си драма не получава никаква милост от своите водачи и братя, а нови и още по-тежки изисквания и мисии, които той няма сила да изпълни. Неговото завръщане обратно на страната на доброто става единствено чрез Любовта, която живее в душата му към неговия син. Единствено любовта може да спаси душата от мрака, затова човек в каквото и да иска да успява, най-важно е да се научи да е успешен в любовта си. Във всички ситуации истинската любов и плодът на любовта водят към правилно воюване, независимо къде си и в какво си.

Друг интересен персонаж от филма е учителят Йода. Смята се, че името му произхожда от будистката дума за практикуване на будизъм – йога, една игра на думи. Йода е един от най-прочутите и могъщи майстори джедаи в галактическата история. Известен е с легендарната си мъдрост, майсторството в Силата и уменията си със светлинния меч.Йода е член наВисшия джедайски съвет по време на залеза на Галактическата република ивърховен майстор в Джедайския орден преди, по време и след опустошителните Войни на клонираните. Йода пръв вижда опасността, която се  крие в младия Скайуокър заради много му страхове, и уверява и увещава всички на смирение пред силите на всемира. Йода, като олицетворение на практикуващия будизъм и неговата неспособност да помогне на Анакин в неговата драма, показват неспособността на будизма да помогне на изпадналата в огромна немощ душа. Ако надникнем в даоизма, при който безпорядъкът и законността са в съюза на ин и ян, то виждаме, че наистина няма как доброто да победи злото,  ако няма любов и синовничество. Това е причината Йода да не може да победи императора в тяхната ожесточена битка, когато канцлерът се обявява за император, избива всички рицари джедаи и привлича Анакин Скайуокър на своя страна. Защото битката им е мерене на сили и умения. На такова ниво човек не може да бъде победител. Победата е там, където се мери любовта.

1437680-luke_skywalker1Разбира се, други два изключително вълнуващи персонажа от далечната 1977 г. са образите на Люк Скайукър и принцеса Лея, децата на Анакин Скайукър и Падме Амидала. Люк и Лея са наследили благородството на родители си и изключителния им талант. Люк научава, че най-големият му враг не е външен за него, а това  е опасността той да се озлоби и да се превърне отвътре в сърцевината си в Дарт Вейдър – същество, дишащо с гняв и болка. Много хора днес непрекъснато виждат врага и проблемите само вън от себе си, виждат ясно новите и съвременни Дарт Вейдъровци, а не разбират, че опасността е много по-голяма отвътре, отколкото отвън.  empire1_featured_photo_galleryСъщата грешка правят и рицарите джедаи, като се концентрират да борят външните си врагове, а пропускат своя немощен брат Анакин, откъдето прониква тъмната сила. Люк успява заради безкрайната си вярност към чина на воюващия за правдата и истината и заради победата на неговата вяра в доброто както в него, така и в баща му.  Чрез тази си позиция той  връща  баща си от страната на злото към доброто, залагайки на любовта  и издигайки любовта и вярата в синовничеството повече от страха за живота си. Благодарение на неговата вяра Дарт Вейдър минава на страната на доброто, убива злия император Палпатин и възвръща баланса във вселената.
Anakin-and-Padme


Изключително силен е и образът на Падме Амидала. Тя толкова много обича правдата и истината, че за нея любимият й да приеме тъмната страна и злото значи смърт. Тя не бива убита от никого, а самото й същество се отказва от живота, не желае живот с любим, служещ на тъмната страна, оставяйки му две прекрасни деца, които ще бъдат неговото спасение. Затова Любовта е по-силна от смъртта и в каквото и да успява човек, най-важно от всичко е да успява в любовта.
И нека Силата да бъде с всички нас, но Силата, която се открива в Синовническата вяра и в любовта!
jedi_burns
Автор: Керанка Бинева

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0