
МАТЕРИАЛИЗЪМ СРЕЩУ ТЕИЗЪМ. В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА РАЗРУШИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА?
Изследване, извършено от Джон Ленокс, публикувано в книгата “Погребала ли е науката Бога”.
Слепият часовникар
Една от основните тези на материалистическата теория относно възникването на живота е, че в сътворението на Земята не е участвал божествен Разум, а че това е един чисто материален механизъм. Според един от най-изтъкнатите учени, защитници на тази хипотеза, Ричард Докинс – еволюционист, биолог и привърженик на неодарвинизма – няма божествен часовникар, който да сътвори сложния механизъм на вселената: „Единственият часовникар в природата са слепите сили на физиката, макар и да се разгръщат по свой особен начин. Един истински часовникар планира — той измисля своите колелца и пружини, както и връзката между тях, като при това има пред очите си бъдещата цел. Естественият подбор, слепият, несъзнателен, автоматичен процес, който Дарвин открива и за който ние днес знаем, че е обяснението за съществуването и привидната целесъобразност на всички живи организми, няма цел. Той няма очи и не гледа в бъдещето. Не планира. Няма въображение, не предвижда, всъщност изобщо не вижда. Ако се твърди, че той играе ролята на часовникаря в природата, то тогава това е един сляп часовникар. ”
Докинс изрично твърди, че впечатлението за планиране е напълно илюзорно. Заедно с Крик и мнозина други той твърди, че еволюционните процеси са способни да произведат цялата невъобразима сложност, която виждаме в природата – еволюционни процеси, които не включват никаква намеса на интелект.
Бихме могли да зададем въпроса що за невероятна еволюционна машина е тази, която има творческата сила да произвежда от материята живот и съзнание, да образува великолепните структури в природата и да създава нейните механизми за обработка на информация. Нека за малко се върнем назад и да си спомним за образа на часовникаря във връзка с аргумента за разумен дизайн, който има дълга история. Цицерон (106 — 43 г. пр. Хр.) разсъждава за подреденото движение на звездите и планетите от гледна точка на своите познания за интелигентно конструираните машини: „Когато наблюдаваме как нещо се задвижва чрез техническо средство … ние не се съмняваме, че това е постижение на разума; когато обаче видим как небесните тела се движат с нечувана бързина и се въртят, и то така, че най-редовно водят до смяната на годишните времена и по този начин съхраняват и запазват всички неща, тогава съмняваме ли се все пак, че и те не са дело просто на разум, а на един разум, който е съвършен и божествен?“ Тук Цицерон векове по-рано предугажда прочутата класическа формулировка на аргумента за съзнателната конструкция на Уилям Пейли, теолог и натуралист от XVIII в.: „Нека си представим, че пресичайки една полянка, се спъна в камък и ме попитат как камъкът е попаднал там. Вероятно поради липса на обратна информация ще отговоря, че той винаги си е бил там. И може би няма да е толкова лесно да се покаже, че този отговор е абсурден. Но нека си представим, че намеря на земята часовник и ме попитат как часовникът е попаднал на това място. Едва ли би ми дошъл наум отговорът, който току-що дадох за камъка — че доколкото знам, часовникът винаги си е бил там. … Часовникът трябва да е бил направен от часовникар; трябва да е имало майстор, …който да го е направил специално с целта, за която той предимно служи; който е разбирал устройството му и е запланувал по-късната му употреба. … Всички признаци на планиране, всичко, което говори за съзнателна конструкция, което е налице в часовника, съществува и в делата на природата — с тази разлика, че в природата ги виждаме много по-често и много по-ясно, и то в такива измерения, които надхвърлят всякакво изчисление.“
И така, имаме следната твърде странна ситуация. От една страна, от съществуването и природата на биологичната информация почти инстинктивно се прави заключението, че има интелигентен Творец, който е планирал както тази информация, така и нас. От друга страна, твърдо се застъпва възгледът, че не е необходим Конструктор; безличностните еволюционни процеси могат да извършат всичко. А отговорът е важен — защото не е преувеличение да се каже, че еволюционната теория като земетресение е повлияла човешкото търсене на смисъл и това влияние обхваща всеки аспект на човешкия живот. Ако животът е резултат от един чисто натуралистичен процес, какво е тогава моралът? И той ли се е развил? И ако да, какво значение имат нашите понятия за правда и неправда, за справедливост и истина? Даниел Денет нарича еволюцията „опасната идея на Дарвин“, защото тя „реже в тъканта на нашите най-дълбоки убеждения много по-дълбоко, отколкото мнозина от нейните най-убедени поддръжници досега са признали, дори пред самите себе си.“
Докинс е съгласен с това. Той не се съмнява, че с Дарвин ние сме достигнали един невероятно значим водораздел в историята на човешката мисъл: „Ние вече няма нужда да прибягваме до суеверието, когато се сблъскваме с дълбоките проблеми: Има ли животът смисъл? За какво сме тук? Какво е човекът? След като задава последния от тези въпроси, бележитият зоолог Дж. Дж. Симпсьн казва следното: „Аз твърдя, че всички опити да се отговори на този въпрос преди 1859 г. нямат стойност и за нас е по-добре да ги игнорираме напълно.“
Както се изразява Даниел Денет в своята книга Опасната идея на Дарвин, „Дарвин предлага на един скептичен свят … принцип, според който конструкцията може да възникне от хаоса без помощта на Разум.“ Денет раглежда идеята на Дарвин като някаква разяждаща киселина, която заплашва да разруши всички мирогледи преди Дарвин. Според нея не материята във Вселената е продукт на разум, а обратното, всеки разум във Вселената е продукт на материята, резултат от един безсмислен и безцелен процес. Този сценарий идеално подхожда на материалистическата философия и е точната противоположност на това, което разгледахме в основната теза, а именно, че информацията е първична, а материята е вторична.
Ако еволюционните механизми могат да обяснят привидното разумно устройство на Вселената, то ние се сблъскваме с твърдението, че аргументът за съзнателната конструкция е погрешен. В резултат на това често ни се предлага нещо, което изглежда като непосредствен избор между Бога и еволюцията. Заключението, че няма Творец, понеже всичко може да се обясни чрез еволюцията, зависи от едновременната валидност на две твърдения:
Твърдение 1: Еволюцията е несъвместима със съществуването на Творец.
Твърдение 2: Биологичната еволюция обяснява съществуването на цялата сложност на живите организми.
Много хора мислят, че тук няма какво да се дискутира. За тях и двете твърдения са верни; първото се разбира почти от само себе си, а второто е резултат от научни изследвания. Два съществени факта обаче подсказват, че нещата не са чак толкова прости. Първо, има много учени, дори биолози, които вярват както в Бога, така и в еволюцията. И второ, към второто твърдение се отправят научни възражения, и то не само от вярващи хора.
И така, нека разгледаме първото твърдение. Идеята, че Бог и биологичната еволюция са взаимно изключващи се алтернативи, предполага, че Бог и еволюцията принадлежат към една и съща категория обяснения. А ние вече видяхме, че това не е вярно. Еволюцията трябва да бъде биологичен механизъм, а Бог е личност, която върши нещо. Философски формулирано, тук се прави грешка в категориите. Както видяхме по-рано, разбирането и вникването как действа механизмът на колата “Форд” не е аргумент за разглеждането на самия г-н Форд като несъществуващ.
Сър Джон Хютън, член на Кралското дружество, пише: „Фактът, че ние разбираме някои от механизмите, по които функционират Вселената или живите системи, не изключва съществуването на Конструктор, точно както разбирането на процесите на сглобяване на един часовник — колкото и автоматизирани да изглеждат — не изключва съществуването на часовникар.“
Въз основа на такива раздъждения е имало и сега има водещи учени, които приемат еволюционните механизми като метод, избран от Твореца, за да произведе многообразието на живота.
Нека на този фон да разгледаме още веднъж описанието на Докинс на „слепия часовникар“: „Единственият часовникар в природата са слепите сили на физиката. … Естественият подбор, слепият, безсъзнателен, автоматичен процес, който Дарвин открива и за който ние днес знаем, че е обяснението за съществуването и привидната целесъобразност на всички живи организми, няма цел.“ Твърдението е, че в природата няма нищо друго отвъд дейността на физическите сили. Това е чисто заявление на вяра, а не научно твърдение, с което Докинс изключва Бога. След това той твърди, че слепите процеси, които наблюдава в биологичния свят, са отговорни не само за формата и многообразието на този свят, а и за самото му съществуване.
Но ако внимателно разгледаме този аргумент, ще видим, че в него се крие един подмолен трик. Разбира се, физическите процеси като естествения подбор са слепи и безсъзнателни сами по себе си. Повечето физически процеси са такива — например движението на механизма в часовника. Но тук Докинс твърди, че естественият подбор е „обяснението“ на всички нива за съществуването и целесъобразността на целия живот. Неговият методичен редукционизъм се е превърнал в онтологичен. В действителност тук Докинс напълно пропуска метафизичния въпрос дали има някакъв дух или интелект, който използва процеса.
Очевидно е, че механизмът на един самонавиващ се часовник е автоматичен и зависи от случайните движения на ръката, за да може да действа. Но това не е аргумент против факта, че часовникът е бил конструиран. А еволюционните генетични алгоритми рутинно се използват за много фини инженерни оптимизационни цели. Твърде странно би било да предположим, че от факта, че тези алгоритми са еволюционни, следва, че те не може да са били конструирани.
Нещо повече, часовникарят е личност. Наричайки слепите сили на физиката „часовникар“, Докинс незабележимо персонифицира процеса. Ефектът от това е да внуши на читателя, че Докинс е оборил логически съществуването на личностно авторство, докато той всъщност не е направил нищо подобно. Той изобщо не се е занимал с този въпрос, а само е изразил своята вяра, че Автор няма, без да я подкрепя с аргументи.
На това място трябва да подчертаем, че описанията на предполагаемия еволюционен механизъм често боравят с многозначни думи като „сляп“, „автоматичен“, „безцелен“ и са придружени с изрично отхвърляне на интелигентното авторство, което просто отразява метафизичното убеждение на съответния автор, формулировките на това отхвърляне не могат да се считат за научни твърдения, дори и да са направени от учени.
Всъщност на логическо ниво аргументът, че съществуването на даден механизъм не изключва той да има интелигентен автор, е толкова прост и неоспорим, че действително можем да се запитаме защо толкова много учени продължават да застъпват възгледа, че атеизмът е естествено следствие от еволюцията.
Една от съществените причини за това може би е, че дори и съществуването на механизма да не изключва логически съществуването на планиращ интелект, то поне откритият еволюционен механизъм е такъв, че изглежда не се нуждае от такъв интелект. Например Денет признава, че автоматичните процеси „често сами са брилянтни творения … ние разбираме, че изобретателят на автоматичната скоростна кутия и автоматичното отваряне на врати не са били глупаци; те са разбирали — и това е било гениалното — как може да се създаде нещо, което да извършва „умни“ действия, без самото то да мисли над тях. По-нататък Денет пише, че някои хора биха могли да останат с впечатлението, че Бог е извършил творческото си дело, като е създал автоматичен процес на сътворяване. Но след това казва, че това, което Дарвин е открил, е друг вид процес (естествения подбор), който разпределя „творческата“ работа в дълъг период от време и съхранява това, което е постигнато на всеки етап. Това значи, че естественият подбор по някакъв начин твори, без самият той да е сътворен или да служи на някаква цел. Денет описва този процес като „бездуховна, немотивирана механика“.
В светлината на този вид аргументи е ясно, че за нас не е достатъчно (както, разбира се, не е достатъчно и за Докинс и Денет) да се задоволим с отхвърлянето на Твърдение 1. Ще се наложи да се занимаем с Твърдение 2. Наистина ли еволюционният механизъм може да понесе цялата тежест, която му се възлага? Може ли той да обясни не само многообразието, но и самото съществуване на живота?
Но в момента, в който този въпрос се отрони от устата ви, за мнозина могъщи хора вие вече сте извършили най-наивното възможно интелектуално самоубийство. Както се изразява Докинс: „Без каквото и да е съмнение може да се каже, че ако срещнете някой, който твърди, че не вярва в еволюцията, този човек е или невежа, или глупав, или луд (или злонамерен, но аз бих предпочел да не разглеждам тази възможност).“
И така, сега аз се изправям пред въпроса дали да посмея да рискувам да получа квалификацията на Докинс за лудост, като продължавам с тези разсъждения. Защо просто не се откажа и не оставя спора на това равнище? E, една от причините е, че ме поразява яростта на протестите. Защо те са толкова остри? Защо само и единствено в тази област на интелектуалната дейност съм чувал изявен учен (Нобелов лауреат) да казва: „Вие не бива да поставяте под въпрос еволюцията“? Все пак, учените са посмели да поставят под въпрос и Нютон, и Айнщайн! Не печели ли цялата наука, колкото и да е непоклатима, от периодичното поставяне под въпрос в духа на Аристотел, който казва, че тайната на успеха в науката е да се задават правилните въпроси? Ако задаваме неправилни въпроси, поне трябва да ни се каже защо.
И така, нека първо накратко скицирам защо мисля, че протестът е толкова яростен. Надявам се с това да разчистя терена за по-нататъшната дискусия. Първата точка е свързана със странното взаимоотношение между еволюционната теория и философските предположения и мирогледни разсъждения.
Еволюция и философия
Току-що видяхме, че извеждането на атеизма като следствие от биологията вмъква метафизични представи в дефиницията на еволюцията. Този факт, комбиниран с признанието на Щрикбергер, че поне част от мотивацията за еволюционната теория е опитът да се премахне Бог, поставя въпроса какво точно е отношението между биология и метафизика. В тази връзка Майкъл Рус, водещ еволюционен философ, признава в една своя програмна лекция, изнесена през 1993 г. пред Американското общество за стимулиране на науката, че за много еволюционисти еволюционната теория е изиграла ролята на светска религия. А Калин Патерсьн ни напомня предупреждението на Карл Попър, че дори и една научна теория може да се превърне в интелектуална мода, в заместител на религията, в утвърдена догма. Той добавя: „Това несъмнено се е случило с еволюционната теория.“ Филип Джонсън от Бъркли, Калифорния, специалист по аргументационна логика, подчертава: „Опасността тук е, че едно методическо предположение, което е полезно за ограничени цели, е било разширено до абсолютен метафизичен принцип.“
Доналд Маккей, специалист по комуникационни мрежи в мозъка, описва как е станало това: „В областта на биологията хората започнали да се позовават на „Еволюцията“ явно като на заместител на Бога. А ако това става в биологията, защо не и другаде? От обозначение на една техническа хипотеза … понятието бързо било изкривено до значението на атеистичен метафизичен принцип, позоваването на който можело да освободи човека от всяка следа от теологични усещания, породени от наблюдението на Вселената. Написан с главно Е и нечестно украсен с престижа на научната еволюционна теория (която всъщност не го оправдава ни най-малко), „Еволюционизмът“ се е превърнал в име на една цялостна антирелигиозна философия, в която „Еволюцията“ играе ролята на малко или много личностно божество, като „истинската сила в природата“
И така, какви са последствията за хората от всички тези послания на материализма, които авторът на изследването Джон Ленокс изложи: те отнемат на човека смисъла – Защо е тук?; Какво изисква от него Божественият Разум?; Защо Часовникарят е сътворил сложния механизъм на човека изобщо?
Липсата на смисъл започва да съпътства човека в неговото ежедневие – в повечето неща, които му се случват – ако са тежки, той просто ги изтърпява, без да вижда смисъл в много от скърбите си, а ако са приятни емоциите, се радва, без да се задълбочава в търсене на смисъл. А именно търсенето на смисъла, на Промисъл във всяко нещо и за всяко нещо е връзката на човека с Твореца. Една от основните хипотези на австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл е че търсенето на смисъл лекува, нарича го логотерапия и основава такова направление в психотерапията. Това е най-сигурният начин да излезеш от хаоса – като издириш значението и смисъла на всичко, което трябва да понесеш или да не отхвърлиш. Дори самите думи на Христос: “Търсете първо небесното царство”, означават човек да търси да разбира смисъла на нещата, духовните закони, причините за всяко нещо, което се случва или не се случва; в Свещените писания се казва, че едно от най-важните неща за човека е да придобива божествен ум! Нима Часовникарят е създал такова съвършено творение, способно на разум и творчество като човека, и ще очаква от него да не мисли, да не задава въпроси, да не издирва причините зад всичко видимо и невидимо? И няма да иска да общуват Разум с разум?
Оставаме всеки сам да си отговори на зададените въпроси и поставените проблеми!