Колко голям  е “големият живот” и колко малък  е “малкият живот”?

“Малък голям живот” е заглавие на скоро излязъл по кината холивудски филм на режисьора Александър Пейн, в който той засяга злободневните проблеми на обикновените хора – притиснати са от много финансови затруднения, а изпитват голямо желание за висок стандарт на живот и консумация на блага. В този вековен сблъсък на помощ идва ново научно откритие на норвежки учен, което  позволява смаляване на хората до 13 см. При тези размери всички с по-скромни приходи се превръщат в милионери в изградените за целта микрообщности, а след като си  милионер, отпада и необходимостта да работиш – очакват ги купони, екскурзии, лукс и развлечения. В същото време с тези размери те разрешават проблема с пренаселването и замърсяването на околната среда. Какво уникално решение на огромните човешки амбиции – да се смали и да стане по-малък от тревата, само и само да бъде консуматор на ниво милионер! Разбира се, филмът е жанр комедия-драма-фентъзи и не предлага някакви задълбочени идеи, освен да обрисува униженията, на които хората се подлагат заради финансовите си несгоди, и да ги насърчи да гледат позитивно, че ако си с добро сърце, някъде там сред малките хора те чака голямата ти любов – жена, която не е загубила като теб достойнството си и не се е подложила на унижението доброволно!

Въпреки повърхностната комедийна история на Александър Пейн в идеята за смаляването има големи дълбочини. Стремленията на хората към успехи, признания и висок стандарт днес са стигнали колосални размери и имат нужда от голямо смаляване, защото са   компенсаторен ефект от липсата на любов и вътрешен живот, както и резултат от много страхове за насъщния хляб, влияния на чудни реклами за прекрасен живот на други хора някъде в някое друго кътче на света. За да излезе човек от измеренията на страховете си, наистина е нужно да се смали – в гордости, в  желание за първенство или надмощия, в амбиция за голяма уреденост. Още в древността е писано, че най-голямото падение на човека е, че сам провъзгласява себе си за бог вместо Бога. Какво значи да си сам за себе си бог – в древността Богът Творец се е изписвал като знаме, флаг – под чий флаг водиш битките си. Ако в началото хората са възприемали Бога като знаме – флага,  под който да застанат и да воюват, сега личните им амбиции са техният флаг. По тази причина те отхвърлят Твореца – Онзи който е НАД, защото не желаят да воюват под чужд флаг, искат да воюват  за СВОЕТО СИ. Така струпват върху себе си огромно бреме – да се борят за признания и почести, себедоказване, за които не са създадени и това ги съсипва, ражда депресии, комплекси и всякакви други болести. Освен това остават безкрайно самотни. Големият парадокс на Живота е, че колкото повече човек избира битки, в които да воюва под флага на Твореца и Духа на Премъдростта и се учи да е слуга на по-велики и големи идеи от самия него и  неговите нужди, точно тогава се развива много и намира именно СЕБЕ СИ по нов начин, или както е писано – “всичко става ново”, защото “който загуби себе си, ще се спаси”. И в тези битки воюващият не е сам, небесните ангели го обучават чрез словеса, мъдрости, откровения, обстоятелства. В това е скрит големият живот – да се смалиш и да свалиш себе си от флага.

Другият голям проблем, произтичащ от пагубното величаене на човека и копнежа по “голям живот”, е липсата на обич към другите и на първо място към самия себе си.  Хората много пъти или се възхищават на някого за сметка на себе си или се възхищават на себе си за сметка на другите. Отново това желание да се величае човека идва и трови любовта – това сравнение кой е по-достоен за хвала. Себеуважението и достойнството към всеки, включително и към себе си, е свързано с признаването на Твореца-Знаме, че е Баща на всяко човешко същество и е вложил Дъх и Дихание във всеки; хората каквото имат – то е от Него и чрез Него.  Зад имането и зад нямането на всеки един има промисъл – зад това стоят пътищата на човека, по които да поеме, стоят битки и призвания, победи, в които той да преоткрива СЕБЕ СИ! Затова в древните писания пише, че който воюва и победи под флага на Твореца, ще получи НОВО ИМЕ.

Истината е, че в човека е заложено да иска да бъде велик, славен, във всеки живее споменът по загубената човешка слава в Едем, усещането, че е призван да бъде славно същество! Той не е призван да бъде беззащитно 13-сантиметрово човече, което може да бъде изядено от насекомо и с което всеки може да си прави какво си пожелае. Неслучайно и героите във филма, колкото и да се радваха, че ще стават милионери, вътрешно плачеха от предстоящото смаляване, което съдържа в себе си унижение, само и само да си богат.  Днес мнозина преживяват подобни унижения, избирайки да се сравняват с другите и се смаляват до миниатюрни размери, които не подхождат на човешко същество, под влияние на недостига си: на един не му достига красота, на друг – образование, на трети – пари, на четвърти – нещо друго. Но защо се смаляваш толкова? Всеки, който внимава на Правдата и гласа на съвестта си, който обича и издирва Истината и Мъдростта, вече отразява слава, излъчва живот и е част от нещо много по-красиво и силно от самия себе си. В издигането на Бога като знаме човек получава знамение – става неделима част от много по-красиви и по-високи СЪЩНОСТИ И МЕСТА. А призванието на човешкия живот е във възстановяването на загубеното славно човешко същество от Едем в присъствието на Царя на славата! И както е писал Толкин, човек все още “не е погубен, ни променен до края”, но има да поднови царските си дрипи:

О, сър – му рекох аз – макар и вън от Рая,

Човек не е погубен, ни променен до края.

Дори и покварен, на трона си остава

И пази царски дрипи от старата си слава:

Човек, творец вторичен, кристално огледало,

В което се пречупва божественото бяло

На багри многобройни в безкрайни съчетания,

Що в умовете раждат действителни създания …

 

Автор К. Могиларска