Любов на свободни хора?

Забелязали ли сте че напоследък се идеализира не толкова „безкористната любов”, а „невъзможната”… Тоест, частично възможната.

…Любов между еднополови същества, която стига до крайност в страстта, но плодът за нея не е възможен… …Любовта между „обвързани” хора (обвързани с обещания, отговорности, а често и с нежеланието да си развалят спокойствието и удобството) …

Днес живеем в общество на „свободата” или поне така си мислим. Но странно защо масата от филми с някакъв вид удовлетворяващ финал не могат да постигнат успех, ако завършат с такава частичност?

Изследвано е, че удоволствието от филмите и книгите е свързано с „огледалните неврони” – способността ни да преживяваме видяното като свое.

А душата се стреми към пълнота. И затова филмите обикновено завършват с Пълнота. Героят някак се е преборил за нещото, за което е копнял – и го изживява. Какво излиза? Въпреки „модата” и „напредъка” на човечеството, душата иска едно и също нещо: Пълнота. А не частичност.

Обаче хората не вярват. Не вярват, че пълнотата е възможна. И потъвайки в поредното силно, страстно, но частично преживяване, сами себе си утешават с усещането че са особено духовни, особено възвишени … щом „и това им стига”.

…Но всеки най-добре си знае колко му стига.

Има любов между душите, която наистина ни стига – носи ни радостта и спокойствието на приятелството, подкрепя ни в развитието…

Има обаче и любов, която трае по-дълго отколкото е ползата от нея. Да, може би тя е примирила „несъвместимото”, отворила ни е очите за прекрасното в някого, което малцина виждат и ни е развила доста като личности …  Тя също носи опиянение, но когато трае с години .. всъщност тихо ни изгаря.

Това е един от малкото случаи, в които с чиста съвест бих казала: „Времето има значение! Времето лети! Губиш си времето!

Въпреки целия напредък на технологиите, в зачеването на един живот продължават да участват и ангели.

Въпреки цялата информация за процесите в мозъка, не можем да постигнем Любов, ако няма и елемент на небесен дар.

Но ние се отучихме да се молим.

И ако все още мнозина биха отишли да се помолят за дечица, повечето хора не биха се помолили за пълнота и взаимност в Любовта. Не защото не го искат! А защото са насърчавани да изживеят страстта си и да страдат дълго в нея.

Насърчавани … от кого? Наскоро четох интересна статия, там се говореше че за Пазара са изгодни нещастните семейства и нещастните хора. Защото те са склонни да запълват празнотата си с хаотични покупки. Може да е просто, но е трагично вярно!

Рекламите внушават нови и нови „цели” дори на щастливите семейства, за да усетят че няма да ги постигнат без кредит или допълнителна работа… за да почувстват вина, че „не дават всичко на детето и един на друг”.

Рекламите внушават непостижими физически идеали за външността на жената и за способностите (вкл. материални) на мъжа, за да се “убедят” хората, че щом не отговарят на тях, няма кой особено да ги хареса. Така неусетно за самия човек душата му се отчайва, попива непостижимите образи… и приема, че има шанс най-много да бъде “резервен вариант” в любовта!

Любов И все пак, нещата са нежни и лични. Всеки има сам да си прецени кое е за него главното „Л” в Любовта. Общо взето животът ни е пълен с опити, и трупаме Опит.

... Да, със сигурност един пожар топли по-силно от огнище, и е по-ефектен. Но след него оставаш без къща.

 

Павлина Стоянова

http://lyuliak.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/07/24/liubov-na-svobodni-hora.1132945

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0