Коронавирусът и вярата в невидимото

Пандемията от COVID-19 е идеален пример за действието на невидими сили, които оказват влияние върху живота на човечеството. Тя е и прекрасен лакмус за отношението на хората към реалността и ясно разкрива кой в какво е склонен да вярва, търсейки обяснение за явленията и събитията в света.

Покрай кризата с коронавируса се откроява една отчетлива разделителна линия в обществото, противопоставяща два коренно различни мирогледа. От едната страна са тези, които смятат, че няма вирус, защото не са го видели със собствените си очи. Според тях всичко е конспирация, зад която стоят хора, държави или други човешки организации. Те си обясняват реалността единствено на материално ниво, тъй като друго не познават. От другата страна са онези, които разбират какво се случва и не им е нужно лично да преживеят нещо, за да се убедят в неговото съществуване. Те знаят, че светът не е само това, което се вижда с просто око. За тях враговете не са хора, а невидими сили, проявяващи се като болести, нещастия, бедствия, извращения, злини, срещу които човечеството трябва да се бори заедно.

Първата група (на тези, които не вярват или не искат да приемат, че има вирус) включва най-вече хора, които са материалисти и атеисти (включително т.нар. православни атеисти, които явно не виждат противоречие между формалната религиозност и безбожието), но също и религиозни фанатици (което си е също форма на безбожие, защото религиозният фанатизъм има толкова общо с истинската вяра и познаване на Бога, колкото и войнстващият атеизъм). Сред тези хора има фенове на комунизма и социализма, симпатизанти на Русия, Китай и други авторитарни или тоталитарни режими и идеологии, почитатели на Доналд Тръмп или на други подобни лидери, добрали се чрез популизъм до властта в иначе демократични държави, псевдопатриоти, привърженици на теориите на конспирациите, поклонници на вярата в извънземни… На пръв поглед изглежда, че това са доста разнородни възгледи, и за някой може да е чудно как такива хора са събрани в една група. Но при по-задълбочено изследване се вижда, че между тях има много общо. И това е нездравото им мислене, което ги прави лесни за маниулиране от различни сили и податливи на всякакви влияния и течения, противоречащи на здравия разум. Това са хора без идеали. За тях материалната изгода е единственото нещо, което има значение, понеже те в друго не вярват и за тях друго освен материалното не съществува. Те съдят за другите според себе си, затова техните врагове са другите хора. Тяхното поведение се управлява от страх и омраза, тъй като треперят да не би някой да им вземе нещо и да не бъдат прецакани. В тях няма любов към човека, включително към себе си, понеже за тях такова нещо като любовта не съществува – всичко е само химия, материални процеси и интереси (макар че интересите са нещо духовно, а не материално, но това е друг въпрос).

Във втората група (тези, които са наясно, че има вирус) също попадат хора с разнородни на пръв поглед възгледи, но това е само на интелектуално ниво. В практическия живот, където от значение са делата на човека, а не идеологическата принадлежност, тези хора показват едно здраво мислене и адекватна преценка на ситуацията. По начало те са скептични към всякакви конспиративни теории и екстравагантни (да не кажем налудничави) обяснения за реалността. В идеологически план сред тях може да има както такива, които се определят като вярващи (каквото и да значи това), така и такива, които се смятат за невярващи (макар че всеки вярва в нещо); има както гностици (т.е. знаещи или стремящи се към познанието), така и агностици (т.е. незнаещи или формално непроявяващи интерес към познанието). Като цяло това са по-мислещи хора, които трудно се поддават на манипулации и популизъм. За тях материалното не е най-важното нещо в живота, въпреки че не е без значение. Тяхното поведение се ръководи от цели и идеали, които им помагат да подредят по-правилно приоритетите си. Те си дават сметка, че най-висшето благо за човека е животът, а той не е нещо материално, макар да има и материално измерение. Животът е най-големият дар и той има предимство пред всякакви други фактори и съображения, включително икономически, политически, социални, екологични и др. Човешкият живот не може да се сравни с никакви материални богатства, природни ресурси, икономически облаги, геополитически позиции, бизнес интереси и т.н. Хората са най-ценният ресурс, ако въобще могат да бъдат наречени „ресурс“, тъй като човекът е живо същество, личност, субект, а не обект или някаква безлична вещ.

В първата група прави впечатление осезаемото присъствие на хора, които изпитват силна носталгия по времето на соца в България. Те не желаят да поемат отговорност за живота си, а искат всичко да им е безплатно, наготово и очакват някой друг да им осигури каквото им е нужно и да се погрижи за тях – било държавата, било фирмата, било системата като цяло. Те мислят единствено за себе си и не ги е грижа за другите. На тях все някой друг им е виновен и никога не търсят причината в себе си. Те са върли противници на промените и развитието – не само че не искат да се променят, а и пречат на развитието на другите и дори не вярват, че някой или нещо може да се промени.

Втората група се състои като цяло от хора, които са предприемчиви и инициативни, които поемат отговорност за живота си и не чакат някой да ги оправи или да им се падне нещо наготово. Те не мислят само какво ще получат от държавата, а и какво ще дадат на обществото, от което са част. Загрижени са както за себе си, така и за другите, понеже разбират, че всички сме свързани. Промените не ги плашат, защото виждат в тях възможности за развитие.

Тези, които не вярват, че има вирус, а смятат, че всичко е конспирация, са хора, които по презумпция отхвърлят всяко нещо, което не могат да видят или да разберат, и дори не искат да се замислят за това. Те изпитват див ужас от невидимото, непознатото, необяснимото, понеже то изобличава тяхната ограниченост, а те в никакъв случай не искат да си признаят, че са такива, затова яростно се съпротивляват срещу всичко, което поставя под съмнение ограничените им представи за света. Те не желаят да приемат съществуването на невидими сили, които са отвъд човешката власт, защото това означава, че трябва да се съобразяват с ред и воля, които са по-висши от тях.

Реалността има две страни – видима и невидима. Видимата е материална, а невидимата – духовна. Видимият свят е вторичен, производен на невидимия и подчинен на него. Видимият свят е светът на следствията, а невидимият – светът на причините. Видимият свят е временен, а невидимият – вечен. Материята представлява въплъщение на духа.

Погледнато на по-дълбоко ниво, оформилото се разделение между тези, които не вярват, че има вирус, а смятат, че всичко е конспирация, и онези, които разбират, че в света действат невидими сили, намиращи се извън властта на човеците, отразява противопоставянето между материализъм и реализъм.

Материализмът е възглед за света, който приема съществуването само на това, което може да бъде възприето с физическите сетива. Това е един ограничен и едностранчив мироглед, който не води до нищо добро. Реализмът, от своя страна, разбира, че действителността има две страни – духовна и материална. Той се основава на цялостно познание, което води до развитие и пълноценен живот.

За материалиста (т.е. този, който отхвърля всичко, което не познава, а и няма как да го познае, защото го отхвърля) съществува само това, което той може да види с ограничения си поглед и което може да схване с ограничения си ум. Представете си тогава за един кьорав и малоумен материалист до какво се свежда съществуването! (Понеже материализмът  е слепота и безумие.) Ако разумното и мислещо човечество се съобразяваше с мирогледа на ограничения материалист (и атеист – защото материализмът и безбожието вървят ръка за ръка) и приемаше неговите критерии за съществуване и несъществуване, никога не би могло да създаде и развие каквато и да е цивилизация, култура, изкуство, наука, технологии, творчество…

По логиката на материалиста (този, който вярва само на очите си) и токът не съществува, защото не се вижда. Но ако го удари ток, ще се убеди в неговото съществуване (само дето това знание може да не го ползва повече). Токът е идеален пример в това отношение, защото е невидим сам по себе си, но има видими проявления, а присъствието и въздействието му са повсеместни в човешкия свят и в природата. Особено в днешно време това негово вездесъщество е доста явно – токът управлява всичко и без него нищо не би работило. Той е като преобраз на Бога, Който е невидим, но се проявява във видимото и владее всичко чрез Своето всеприсъствие, а в същото време е отвъден спрямо цялото творение.

Някои твърдят и че Земята е плоска, защото не са я виждали да е кълбовидна. (Концепцията за плоската Земя е доста популярна напоследък сред любителите на конспиративни теории; дори има международно общество на поддръжниците на този възглед.) Има хора, които отричат съществуването на определени континенти, понеже не са ги посещавали лично. Не са малко и привържениците на „теорията“, че човек не е стъпвал на Луната, а всичко е режисирано и заснето в някое киностудио и представлява една голяма конспирация на американските тайни служби.

Истината е, че има конспирация, но тя не е такава, каквато си мислят повечето хора. Това е конспирация на много по-високо ниво, отколкото просто някакво съперничество между отделни човеци, държави или организации. Става дума за война между човечеството и сили, които целят неговото унищожение. Война, за която огромното мнозинство хора въобще не си дава сметка и дори не подозира, че може да има такова нещо. Война, в която повечето хора, поради невежеството си, са просто жертви. Това е война, която се води от зората на човешката цивилизация. Именно върху нея би трябвало хората да съсредоточат вниманието и усилията си, а не върху това да воюват помежду си. Защото истинските врагове на човека не са себеподобните му, а точно тези невидими сили, които искат да поробват хората, да ги настройват едни срещу други, да ги разболяват, да ги покваряват, да извращават изначално добрата им природа, да отнемат свободата и достойнството им, да обсебват умовете им, да използват телата им, да ограбват душите им, да ги лъжат, да ги манипулират, да изцедят от тях всичко, което може да се вземе, и накрая да ги захвърлят като непотребна вещ, изсмуквайки живота им докрай.

Ще каже някой: Къде са тези сили? Покажете ми ги да ги видя?

Точно в това е уловката (или конспирацията). Докато има хора, които задават подобни глупави въпроси, ще има плячка за тези сили.

Автор: Илиян Могиларски

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0