КОЛЕДНО ПЪТУВАНЕ – ПЕТ АСПЕКТА НА ПРЕЖИВЯВАНЕТО

1.Не забравяйте, че Коледа е семеен празник…Звучи прозаично, но много хора бъркат понятието семеен празник с „трапезен празник в дома“. Имам предвид следното: независимо дали ще посрещнете Бъдни вечер и Коледа в дома си, на гости при роднини или пък сте си резервирали отдавна чаканото пътешествие до (Лондон например или пък просто до Смолян или Копривщица), и ще отседнете в хотел, то независимо от това бъдете с близките си хора. Не бягайте от тях. Опитайте се да възстановите, да задържите връзката си или брака си. Не присъствайте формално, а бъдете активен фактор за формирането на обща семейна среда. Нищо не пречи да поканите на пътуването и някой баба или дядо, които са самотни и така да ги отделите от телевизора през празничните дни. Може това да е някоя самотна леля или чичо, които по ред причини са сами на празника. Така вие ще бъдете тяхното семейство и пътешествието ще бъде още по интересно.

2.Спомнете си, че Коледа е свързана с даването, то е преди получаването. Не се оправдавайте с натовареността преди празниците за това, че не сте избрали наистина добри подаръци за близките си хора. Сипете си чаша кафе и си помислете. От какво наистина има нужда мъжът ми: от чифт обувки, нова риза или пуловер или пък от една провокираща книга за мъжеството на войните например. Дали някое четиво няма да го разсее малко от работата и досадните филми и да върне усмивката му. Не търсете лесните решения, дайте си малко време, преди да купувате. Ако не ви се ходи по претъпканите молове, има чудесни улични магазини, както и онлайн поръчки, но аз винаги обичам да видя и да пипна, ако мога, това, което ще подарявам. Даването е свързано преди всичко с внимание и отношение, след това със средства. Не си мислете, че скъпите подаръци ще заменят семейното гледане на коледен филм например, или пък семейното посещение на музей или галерия, където вие лично ще можете да споделите на децата си, какво на вас ви харесва или не ви харесва и ще разберете и техните вкусове и интереси. Ако няма да пътувате извън страната за Коледа, защото обичате да сте си в дома – в това няма нищо лошо, но не го приемайте егоистично, че това е време за вас, в което да си починете от работата. Всички имаме нужда от почивка, но Коледа е време за даване и получаване. Но даването е преди получаването. А и в това се крие истинската радост и задоволство – да зарадваш някого, да бъдеш за него топлина, надежда или да го спасиш буквално в трудна ситуация.

Не търсете винаги да задоволявате желанията на децата си. Бъдете изобретателни, ако иска кукла, може да не е Барби и пак да е красива. Вместо кола с дистанционно за сина ви, защо не му вземете Lego и заедно с него да строите интересни сгради, ако няма търпение сам. Или пък книжка за оцветяване за момчета. Наскоро попаднах на една статия от майката на три отлични момчета – медалисти в олимпиадите по математика. Тя споделяше, че едно от нещата, с които много ги е занимавала като малки, е рисуване и музика. Талантите са дар, но трябва да се развиват. Както семето, посято в земята, иска поливане и мотика, от време на време.

3.Не забравяйте какво всъщност празнуваме на Коледа – Рождеството на Иисус, който е Христос – Спасителят, във Витлеем преди около 2000 г.

Ако някой не е чел Евангелския разказ, ето го според евангелието от Матей: Глава 1 от 18 стих до глава 2 до 18 стих. А ето го и в евангелието от Лука: глава 2: от 1 до 21 стих.Бих казала, че Рождество Христово е сърцевината на празника Коледа. Между другото, за почитателите на фолклора също е ясно, че празникът Бъдни вечер е пред-християнски, в смисъла на пред-новозаветен, но е свързан с очакването на идващия Бог, а самият бъдник – коледното дърво, е бил повиван подобно на младенец и поливан с вино, в специален отвор, където се е поставял тамян. Тоест нашият обичай има непосредствена връзка с вярата на българите в Единия Бог и Неговия Син, който има да дойде. Тук само загатвам темата, за търсещите има достатъчно информация, която ако се задълбочат, могат да намерят. Тази вметка е за онези, които все още вярват, че нашите български обичаи са езически и това подрива връзката им с Рождество Христово.

Въпросът е не дали Рождество се е случило преди 2000 г., затова спор няма, фактът, че Божият Син се роди и изпълни своята мисия да даде на човечеството Пътя за избавление, е неоспорим. Както сам Иисус каза: Аз съм Пътят и Истината и Животът. Та въпросът е не дали се е случило, а как се случва това днес? Защото като едно наистина космическо събитие, Рождество се е случило, но и се случва циклично, периодично и постоянно за онези, които желаят да влязат в тази тайна. Казвам тайна, защото дълбоките духовни преживявания, които са преживявания на нашата душа, но не просто емоционално сладникавите преживявания на временно умиротворяване или кратка радост от близостта с ближните и подаръците, а говоря за дълбокото наситено и проникновено преживяване на Рождество като едно истинско „прераждане“ или по-скоро „новораждане“. Трябва ли специална нагласа – да, определено е нужно човек да се потруди, да се поразрови вътре в себе си. Какво има да се изхвърли, какво да се загърби или остави назад, какво да се утвърди като позиция, отстояване, следване и какво да се посее като надежда, порив, искрено желание и копнеж, да се посее във … вярата.

Стигнахме до вярата… Сигурно тук някои ще се намръщят. Не може ли някак си сам да се справя? Самоусъвършенстването… то е цяла нова религия, има стотици книги „Как да си успешен баща, майка, дядо, бизнесмен и прочие“, защо ми е нужно да полагам вярата си в ръцете на Бога? На този въпрос има десетки отговори, но аз ще предложа само няколко:

Защо според вас българите, като им стане напечено, почват да се кръстят и да викат: Бог да помогне, че тя стана една работа.. или Боже опази от туй или онуй.. Само заради свещениците ли, били те православни, католически или протестантски, съществуват още църквите? Съмнявам се.

Защо като отидем на екскурзия в Западна Европа, където и да е, едно от задължителните места като най-красиви и значими в града, който посещаваме, е неговата катедрала, една или няколко? Само заради архитектурата ли? Едва ли? Ако ви прави впечатление, във всички действащи катедрали има специален параклис или място отделено за молитва, въпреки туристите, и обиконовено там има хора по всяко време на деня, както и това, че църквите са в центровете на градовете и населените места. Около тях се завърта животът. Пазят се векове и се надграждат една върху друга.

И още един въпрос: знаете ли че на територията на днешна България има открити близо 500 раннохристиянски църкви и базилики още от преди т.нар. покръстване през 9 век? Основите им са факт във всяка община и регион.

Всичко това са въпроси, които чакат своите откровени отговори. И още един подобен: защо българите имигрират в Западна Европа, а не в Китай примерно или във Виетнам или Шри Ланка? Много е модерно да се пътува на изток, но много точно го е определил народът ни като екзотично, както екзотичните подправки. То е, за да задоволиш любопитството си относно начина на живот, природа, привички, но човек не остава там. Поне не задълго…  или ако остане поради някоя дълбока причина, то това са единици. Но българите открай време се чувстват добре в християнските държави, защо ли?

Ако поне на Коледа човек отдели време да си отговори на тези въпроси, да се запита искрено: има ли място за Бог в неговия живот или той сам си е бог? Или пък това са немодерни средновековни измислици. Всеки има право на отговор и на избор. Да приеме Рождество като традиция, изпразнена от съдържание, или като извор на живот.

В този ред на мисли има ли специално място, където това да се случи – ами нещо като предписано лекарство няма. Затова и често хората на трапезите за Бъдни вечер само отчитат броя на ястията, съгласяват се взаимно колко е вкусен вареният боб и тиквеникът…, казват си наздравица „за здраве и берекет“, но къде го тоя берекет в България вече толкова години, се питат някои?! Ами няма го, защото Христос казва на едно друго място в Евангелието, вече като живо въплъщение на Бога, а не младенец: „Аз съм лозата, а вие сте пръчките, който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене не можете да сторите нищо.“ (Ев. от Йоан 15:5).

Тези думи се отнасят както за ревностните му последователи и за вярващите, така и за всички човеци. Защото на Бог принадлежи цялото творение и извън Него ние наистина нищо не можем да направим. Съвсем просто може да се проследи това в историята на европейските държави. Съвсем ясно се виждат тенденциите и днес. Без благородството, вярата в превъзходството на доброто начало и чудодейната сила на Бога над всички други сили на хаоса, която сила се проявява в делата чрез вярата, нищо добро не се случва в Европа, не се е случило и няма да се случи, и не само в Европа, а в целия свят. Защото Христос е Бог на всички човеци и Начало на Живота.

Това стана малко дълго, но пък някои неща не могат да се кажат с две думи.

Само за момент да се върнем на евангелския разказ. Не може да не ни направят впечатление поне две неща – Исус се роди на базата на откровение и на вяра в чудодейната сила на Бог да зачене Син Божий в девицата Мария. И също това, че той се роди на път. Дори не в хотел или страноприемница, а в пещера, при животните, на тайно. И го видяха кои – онези, които получиха по някакъв начин известие – овчарите бяха известени от ангелите, а царете от изтока или тримата влъхви, както ги наричат, се водеха от своето търсене и лично откровение, достигнато, забележете, чрез научни методи – изследване на звездите и изчисления на базата на пророчества (но неюдейски), което говори за едно по-широко географско разпространение на пред-християнската вяра в Единия Бог, който има да се въплъти чрез Сина Си. Защото тези царе се бяха подготвили с дарове.

Този особено факт за раждането на път много има връзка с нашето евентуално Коледно пътешествие, което може да бъде както съвсем реално, така и чисто духовно пътуване или изследване на тези свещени територии. И земята, в която Христос се ражда днес, няма да е (само) Витлеем Юдейски, а всяко сърце, което предприеме това пътуване.

4.Как да се чувстваме близко до традицията на Коледа, когато сме далеч от дома и родината, примерно на екскурзия?

Има много начини да пренесете домашния уют в хотелската си стая примерно. Достатъчно е да си вземете от вкъщи иконата на Мария с Младенеца и да си я сложите някъде, като на нощното шкафче или на бюрото. Добавете малка червена покривка и свещ и ето ви Коледния дух в хотелската стая. Ако сте попаднали на традиционен западен хотел, в стаята ви, в някое чекмедже, дори може да има Нов завет. Защо не пробвате вечер преди лягане да прочете рождественската история от някое от евангелията (намира се в Матей или Лука). Ако не знаете езика на страната, в която ще пребивавате, потърсете в телефона си, през мобилния интернет и ще намерите текстовете.

Препоръчвам ви вместо да се чудите как да заместите 7-те постни ястия, да участвате в традиционна коледна вечеря в някой местен ресторант или в хотела, за да видите какво слагат на Коледната трапеза другите европейци или където там се намирате.

Но най-вече ви препоръчвам да се опитате да посетите на Бъдни вечер коледна служба или меса, която се организира с музика на живо и празнични песнопения в повечето от големите катедрали във всички европейски западни столици, големи и малки градове. Примерно във Виена рождественската вечерна служба започва между 11:30 и 11:50, но препоръчително е да бъдете там по-рано, за да си запазите места за сядане. Информация има в различни туристически сайтове, предполагам могат да ви информират и на рецепцията в хотела. По същия начин може да проверите за всеки град, в който планирате да бъдете за Коледа.

5.Избягвайте стереотипите и правете нещата според вътрешния си усет и потребности.

Празникът Коледа или Рождество Христово като всеки традиционен празник или обичай има своята формална рамка или подредба, която е различна в различните географски ширини, макар и с някои общи положения. Със сигурност става въпрос за семейна сбирка, за празнична трапеза и споделяне на любов и грижа с близките. За някой коледната вечерна служба може да бъде досадна, за други пък задължителна, за трети най-важни да са 7-те постни ястия и питката. Но всеки, който участва в тази ритуалност, всъщност трябва да си зададе въпроса: защо го правя? Какъв смисъл намирам в това? Помага ли ми това да бъда по-добър баща, майка, човек? Ще изпълня ли дълга си, ако просто направя прекрасна трапеза, но забравя да я прикадя с тамян и да поканя Бог да вечеря с нашето семейство и да ни благослови. Правейки питката за Бъдни вечер, ще разбирам ли, че този хляб е образ на нашето семейство, на нашия живот заедно, затова той се благославя, за да бъде единството ни, както и личният ни дял или път благословен. Ще осъзная ли, че постните ястия представляват приноса на нашите дела, на изработеното като плод през годината.

Ако съм извън дома си точно, за да избягам от безкрайните трапези и суетене около яденето, а напротив искам да имам повече време за лични размисли, за нови преживявания, които да ме извадят от рутината. Сетивата ми да се насладят на красотата на архитектурата и изкуството, там където съм избрал да отида. Ще се сетя ли да благодаря, че съм имал финансовата възможност да отида на екскурзия със семейството си, че имам семейство, или ако нямам, че съм жив и здрав и имам добра работа или пък добри приятели? Ще благодаря ли за красотата, която са създали ръцете на онези майстори, които са сътворили тази сграда или тази картина? Ще отида ли на църква за Бъдни вечер, макар и да не знам италиански или испански, или френски и няма да разбера какво казват? Но със сигурност ще стана част от множеството, което търси да се докосне до свещените начала. Запалвайки свещ, ще изрека ли молива, съзнавайки колко грешки съм направил и през тази година, колко пъти ми се разминаха неприятностите или пък колко проблема се разрешиха? Ще поискам ли да бъда Нов човек? Ще поискам ли да преживея Рождество Христово?

В заключение приветствам всеки, който се е отправил на път за Коледа.

Автор: Мая Николова