На какво приличат празниците на 21 век? Нека вземем Рождество Христово (надали вече някой го назовава по този начин). Сядане от трапеза на трапеза, бум на рекламите и “намаленията”, главата ни вече гърми от захласнати коледни песни, украси, гирлянди върху срутени сгради. Какво да купя на този, какво да купя на онзи? За Коледа да си подарим по-скъпа кола, по-нов телефон, мебели и каквото се сетим. Естествено, големите магазини не забравят поне месец по-рано да ни напомнят кой празник наближава. Видиш ли, да не го изпуснем. Да не пропуснем случайно коледното меню, коледните оферти, коледни филми, зимни курорти – направо идилия. Маркетинг, маркетинг и маркетинг. Спомняме си, че някои роднини съществуват, “да се съберем все пак за празника”. Сещаме се, че “сме хора” и “трябва да обичаме и да даваме”. Отвсякъде ти се крещи колко трябва да си добър и щедър, втълпява ти се как трябва да се чувстваш и колко е романтично, нищо, че ти вътрешно може да усещаш празнота, горчивина, яд. А реално това, което чакаме, е да се доберем до масата и да се отдадем на ядене и пиене, екстаз, топли чувства и емоции, които обикновено траят няколко дни. И накрая, когато ни питат как сме прекарали празниците, в повечето случаи се сещаме за преяждането, значителния спад в банковата ни сметка и за току-виж някой друг хубав подарък. Поредният повод да изконсумираме възможно най-много, да се наситим, удовлетворим желанията си.

“На Коледа се случват чудеса” се е превърало в едно тотално клише. И там някъде, помежду другото, се е родил Христос, колко хубаво! Формално може би всички сме наясно какво честваме както на Коледа, така и на Великден и на всеки друг празник. Без значение дали сме християни или не, набожни, религиозни и т.н., всеки празник носи конкретно слово, смисъл, послание, спомен. И всички те са както всеобщо валидни, така и много лични. Но колко често се стремим да преживеем някое събитие лично? Колко често се питаме реално какво оначава това за нас? Какво означава това, че Христос се е родил? Какво означава Нова година? Поредният повод да си кажем наздраве или равносметка на случилото ни се през годината и стремеж към промяна за следващата? Великден – шарените яйца и шоколади или Великото чудо, жертвата за цялото човечество? Празниците ни все повече се изпразват от съдържание и мистика, защото стомасите ни може да са пълни, но душите ни са още гладни за истина. Истина – слово, което ще остане в нас през цялата година, а не за една седмица. А истинските чудеса стават в сърцето в деня, в който човекът потърси Правдата и Истината според както древните пророци са писали:

В онзи ден, казва Господ на Силите,

ще строша хомота от врата ти,

ще разкъсам оковите ти

и чужденци няма вече да го поробват; …

Ще ти възстановя здравето

и ще те изцеля от раните ти!

Раната  ти е  тежка, …

няма кой  да ходатайства за тебе,

за да бъдеш превързан!

/Еремия Глава 30/