Мнозина днес споделят една популярна мисъл на Айнщайн, че бракът е просто робство, направено да изглежда цивилизовано и кара хората да се възприемат един друг като вид собственост, а не като човешки същества. По тази причина много двойки дори не желаят да сключват брак. Също така много често жените се омъжват за мъжете с надеждата, че те ще се променят, а мъжете, обратно, пък се женят за жените с надеждата, че те никога няма да се променят. Семейството като институция е ударено и болно в много отношения и често е обект на тъжни шегички от типа: „Кое е това нещо, в което всички искат да влязат, а щом влязат, после бързо искат да излязат?“

Къде се коренят проблемите? Защото нещо толкова дълбоко мечтано носи толкова много противоречия – както да бъде създадено, така и да бъде опазено?

А ето и някои отговори за едни от големите проблеми на нашето съвремие :

  • Днешният свят насърчава хората да търсят лесното, да консумират блага, а да не се борят – нито за любовта си, нито за истината; просто да се “кефят” и да им е лесно. Докато всички стойностни неща, всяко натрупване на мъдрост, сила, дори и богатство, изискват грижа.

Който избягва битки и отговорности обаче бързо попада в капана на това “колко добре и лесно живеят останалите”. Фейсбук предлага гледки как всички други изглеждат прекрасно и чудесно, което засилва противоречието и товара на първосигналия ум, който търси лесното. Този начин на мислене кара човека все да иска да бяга от дома и домашното, защото там натискът е най-голям. Също така той бърза да недоволства, има достатъчно свободно време да мисли, включително и да роптае. В тази връзка трябва да се каже, че душата на съвременния човек днес обаче е оскотяла. Битовите престъпления също така са нараснали неимоверно, защото има натиск върху сетивата му, които го карат постоянно да чувства неудовлетворение и раздразнение от тези, с които съжителства в семейството, и да се дразни в самото пространство. Днес шумът, който дразни е, че от всякъде текат образи, филми, множество наслагвания, които натрапват модели и стандарти за подражание, които умът на човека не може да смели.

  • Публичната среда е пренесена вътре в семейството, което означава борба за надмощие, надговаряне и манипулации

За съжаление, днес семейството е разграден двор. Моделът на партиите и техните вътрешни взаимоотношения се е пренесъл в сърцевината на семейството. Системата на външния свят, която се гради около интереси, пазари, печалби, противоборство, упражнява мощна атака срещу всеки дом. Днес хората не само че нямат доверие помежду си, но всичко се е превърнало в манипулации. Всеки е егоист и превръща всичко в търговия – търговия със сексапил и красота при жените, а с портфейли при мъжете; всичко е една игра. За съжаление, във всичко това има огромно насилие. Самите деца в училище и на улицата също се намират в много агресивна и враждебна среда, която съсипва дома и ги учи да не уважават родителите си, да негодуват, да са неблагодарни. Те отрасват не само у дома, но и във външната среда на училището и другите деца.

Също така самата информационна среда, образи, представи – те също карат човека лесно да се филмира, било то чрез примера на светски двойки или звезди от шоу бизнеса. Изграждат се образи, чрез които насилие идва отвън – представи, на които трябва да отговаря твоят партньор. Налагат се стандарти – мъжът да “бачка”, да глези жената, да дава пари. А жената да е такава или онакава – домакиня, сексуална играчка. Това са елементарни визии, които са абсолютно разрушителни. В същото време много мъже може да имат мускули, но нямат мъжественост като поведение – нямат в себе си слово на водачи и са много елементарни. Истинският мъж трябва да търси думите му да лекуват, да бъде водач. Взаимоотношенията в семейството са противоположното на системата отвън – те се градят на база на доверие, че няма да нараниш другия като ти се довери, а не търсене на надмощие.

  • Едно семейство не може да оцелее, ако не се отдели като самостойна единица, която изгражда своите защитни валове, стени, крепости –дори от приятели, приятелки, родители, всички, които искат да се месят, защото те пренасят всякакви “вируси”.

Днес, за да оцелее домът, се изисква голямо усилие. Мъжът трябва не само да работи и да дава пари за храна и дрехи – това е последното нещо. Първото и най-важно в случая са устоите, взаимоотношенията, позициите, съюзът между мъжа и жената. Ако тези взаимоотношения не станат свещени и всеки да почита ролята на другия, която е безценна, без да се заменя от другия, семейството ще жъне лоши плодове. Семейството е организъм, който не се изгражда от жилището, а се изгражда посредством среда на сигурност, на приемане, на защита, на победеносен живот. Той е дом съграден от живи камъни. Той е взаимоотношенията между хората на осланяне един на друг, които си допълват и липсите, като в един отбор. Семейството е голяма тайна, свещените текстове говорят за тайната на мъжа и жената, които стават едно тяло. Те разчитат един на друг в своята вътрешна общност, крепост, със стени на защити, а не всеки сам да се вживява като самостоен и самодостатъчен. То е пространство на разголване и пълно доверие, то е лечебница. Когато се изгражда семейство, хората трябва да са готови да се лекуват един другиго. Човечеството си е болно, винаги има място, където да получиш рани, дори и да си отгледан в най-хубавото семейство, а тези места са училище, улица, университет. То е същото, както няма човек под слънцето, който да не преболедува някаква болест. И няма начин в съжителството с човека до теб да няма някакви рани, които да помогнеш да бъдат излекувани. Затова е важно търпение, милост. Също така и за децата е абсолютно важно да знаят, че родителите им ще са винаги на тяхна страна срещу системата и целия свят, дори да са строги. Това е крепостта на семейството, която съхранява любовта. На такъв принцип е всяка една истинска общност .

  • Хората от малки се вкореняват в своя егоизъм и стават затворници, дори в семейството

Имаме жънене на лоши резултати поради огромната бъркотия и липса на вътрешен ред, около който хората да се обединят, на вътрешни закони, които да спазват. Когато липсва възпитание във вечните закони, които те правят да бъдеш човек – лоялен, отговорен, тогава се правят външни закони, които са обаче агресивна крайна терапия. Човечеството днес губи битката с нечовешките грозни сили, които владеят душите. Тези, които желаят да се борят и разбират процесите, трябва да са готови да градят крепости, обиталища и да воюват против всякакви негативни скрити процеси отвътре, рушащи семейството. През последните столетия и десетилетия има огромно вътрешно опустошение, което дава своите резултати отвън. Това се вижда най-силно и в битовите престъпления. Насилието в семейството също така може да бъде не само физическо, но и вербално. Ние живеем в общество, което цени най-вече телесното, предимно се набляга на телесното насилие, но психическото насилие е не по-малко страшно и то може да бъде от всякакъв род и от всяка от една от страните. Жената също може да упражнява домашно насилие – чрез манипулации, сексуално – чрез прелъстяване, или чрез изисквания и натрапвания. Много пъти насилниците са такива, защото са виждали насилие в своите родители и налагат този модел несъзнателно. Но мъдрият мъж и жена правят корекции в поведението си.

  • Съревнование и противоборство в семейството

В законите за превенция на насилието има обезпокояващи моменти, които прокарват противоборство между половете, във взаимоотношенията кой кой е. Проблемите в семейството идват и от съревнованието между половете. То е фалшиво разбиране за равенство между тях. Истинската равнопоставеност е всеки в своята дарба да служи на другия и другият да приема това служение. Много пъти насилието идва точно защото има неразбиране относно естествените процеси и онова разбирателство, където двама души се приемат един другиго и изграждат самостойна единица. Хората трябва да си съблекат грубите брони, да спрат мачкат другия в отношенията на семейството. Най-страшното е разделянето на половете, когато всеки пол възприема другия като враг и се превърнат във врагове, а не в единица.

В заключение можем да кажем, че семейството трябва да възприема всичко отвън като придатък към дома. Обществото е проекция на първата обществена форма, която е семейството, а след него родът. И ако първичната единица е болна, то какво да бъде обществото? Семейството е силно, когато възприема външната система като нещо, което да му служи, а не да допуска вредните й влияния. То е здраво, когато е съставено от хора, които също са здрави. Болният човек не може да направи здраво семейство. Хората, които са ранени и болни, в условията на натиск стават уязвими, а раненото в човека, животинското бърза да хапе и ражда насилие. И едно насилие ражда друго насилие след себе си. Чрез закон против насилието в семейството не се изгражда дом. Законът е полезен при крайните етапи – когато хората вече се избиват. В тази връзка може да се каже, че не на всяка цена всяко семейство трябва да се запази – ако хората в него ще се избият помежду си и са стигнали такива крайни фази, по-добре да се избегне изтребление и съсипване чрез раздяла. Резултатите, които наблюдаваме, а именно нарастване на насилието, са плод на загубването на свещените взаимоотношения. Хората тотално не знаят какво значи да се изгради дом, като в същото време се е изгубило това доверие, което го прави среда на безопасност. Тук става дума за нещо лошо посято, нещо лошо програмирано или нещо от рода на плевелите, които са саморасли. Ако човек не расте в това разбиране, ако и не търси тези свещени начала, ще дойде самораслото и непременно ще поникнат гадните резултати. Дори и да си кажеш – “аз си взех добро момиче /свестен мъж/”, ако всеки ден не се борите за любовта си, за доверието, а допуснете стени, ако човек не е готов да се бори в малките конфликти, да устоява истината и любовта, няма да може да се справи и с големите. И затова в малките неща човек трябва да започне да изгражда своето място в дома.

Всеки най-добре може да разбере ролята на дома по това, което Творецът е установил. Как работи една машина, знае най-добре нейният инженер. Творецът, който е създал мъжа и жената, е вложил големи тайни как да бъдат един организъм от части, от уникални елементи в едното. Където стават едно! Ако мъжът и жената са двама индивиди, които просто съжителстват, това не е семейство, а съжителство между хермафродити, това е фиктивно семейство, договорка , интерес, сделка; при тази самодостатъчност те са по-скоро в една договореност, в корпорация. Затова се говори и за партньорство, сякаш “той” и “тя” ти е бизнес партньор, но това не е организъм. Това е големият проблем на западната цивилизация, в която има рани, които не се лекуват и дори не се назовават с истинските им имена.

Но нека всеки, който копнее за здраво семейство, размишлява над описаните проблеми, защото успехът е правопропорционален на копнежа по мъдростта!

/Редакционен коментар/