КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЗЛОТО И КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ НЕГО

По книгата на д-р Морган Скот Пек – Хора на лъжата

Когато човек открие в живота си някаква болест, първото и най- важно нещо е да отиде на лекар и да извърши нейното диагностициране, след което второто и не по-малко важно е нейното лечение. Именно диагностицирането – или назоваването на страданието с истинското му име – е първата и важна стъпка и условие за успешното лечението на една болест. За да можем да се излекуваме от злото вътре в нас и да не се заразяваме от други, ние първо трябва да го диагностицираме, а след това предпазваме и лекуваме.

Диагностициране

dtym8crБезпогрешност и безупречност. Именно съзнанието, че ние хората сме грешни, ни предпазва повече от всичко друго от пипалата на злото. „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ – започва Исус, когато идва време да се обърне към тълпата. Какво е искал да каже с тези свои първи думи?…Какво му е хубавото на това да се чувстваш унил, да имаш съзнание за греховете си? Ако си задавате този въпрос, полезно ще е да си припомните фарисеите. Те са богаташите по времето на Исус. Те не се чувстват бедни духом. Смятат, че те са тези, които имат всичко, които са наясно с нещата и които заслужават да бъдат културни лидери на Йерусалим и Палестина. Те са тези, които убиват Исус. Бедните духом не вършат зло. Зло не се извършва от хора, които са несигурни в правотата си, които се съмняват в собствените си мотиви, които се тревожат да не станат предатели на себе си. Злото в този свят е дело на духовните богаташи, фарисеите на нашето съвремие, самодоволните, които се смятат за безгрешни, защото не желаят да изтърпят неудобствата на сериозното самоизследване. Макар и неприятно, съзнанието за собствената ни греховност е онова, което й пречи да стане неконтролируема. Това понякога е болезнено, но е истинска благословия, защото е единствената ни сполучлива защита срещу собствената ни склонност към злото. Св.Тереза от Лизийо изразява това толкова хубаво с характерната си мекота на изказа: „Ако си готов смирено да понесеш изпитанието да бъдеш недоволен от себе си, ще бъдеш примамлив подслон за Исуса!“ Злите не понасят смирено изпитанието да бъдат неприятни на себе си. Всъщност изобщо не го понасят. Тяхното зло произтича от това, че не могат да изправят себе си на съд. Всички грехове са поправими, с изключение на вярата в собствената ни безпогрешност. На едно определено ниво въпросът за греха става спорен, защото всички грехове ни разделят от Бога и себеподобните, всеки грях може да се превърне в ад. Адът по същество е състояние, което ние сами сътворяваме, когато душата се е вледенила към Любовта. Сходни преживявания на ада са омраза, която е толкова тъмна, че Любовта само я прави още по-жестока, както и гордост, която е толкова студена, че смирението само я прави по-надменна, или леност, която е отегчение от божествените неща, и бездействие, което не търси разкаяние, макар че вижда бездната, в която душата пропада, защото дълго и може би в дребни неща е привиквала да се отказва от всичко, което изисква somebody_to_blame_by_the_surreal_artsнякакво усилие. Преобладаващата черта на поведението на хора, които са зли, е търсенето на изкупителна жертва. Тъй като в душата си те се смятат за безукорни, нахвърлят се върху всеки, който им отправи някакъв упрек. Те жертват другите, за да запазят представата за собственото си съвършенство. Психиатрите наричат механизма на търсене на изкупителна жертва „проектиране“. Тъй като носителите на злото дълбоко в себе си се смятат за непогрешими, когато влязат в конфликт с околния свят, те неизменно ще смятат, че светът е виновен. След като ще трябва да отричат собствената си злост, ще трябва да възприемат другите като лоши. Те проектират своето собствено зло върху света. Никога не мислят за себе си като зли, но постоянно виждат зло в другите. И така, злото най-често се извършва поради стремеж към намиране на изкупителна жертва и хората, които могат да се определят като зли, правят това постоянно. Злите хора нападат другите, вместо да приемат собствените си недостатъци. Духовното израстване изисква признаване на необходимостта у всеки да се издига духовно. Ако не можем да си го признаем, нямаме друг избор, освен да се опитваме да премахнем доказателствата за нашите недостатъци. При хората, които са зли, има копнеж за поддържане на привидна нравствена чистота и те са много загрижени за нея. Свързана е с остра чувствителност за социалните норми и какво може хората да си помислят за тях. Те се стараят да изглеждат добри. В действителност лъжата има за цел да заблуждава не толкова другите, колкото самите тях. Не могат и не искат да понесат болката на самообвиненията. Същностна черта на злото е не отсъствие на чувство за грях или несъвършенство, а отказът за приемане на това чувство. Злите хора едновременно съзнават злото в себе си и отчаяно се опитват да избягат от съзнанието за него. Злите не са бегълци от болката и мързеливци по принцип. Напротив, вероятно те се напрягат много повече от другите в постоянно усилие да си изградят и поддържат образ на изключително порядъчни хора. Те се изправят срещу сериозната трудност да си изградят такъв статут и има само една болка, която не са в състояние да понесат – болката от съзнанието им за собствената греховност и несъвършенство. Като цяло хората на злото са едни от най-порядъчните хора, които имат оправдание за абсолютно всичко.

roar_art_black___white_illustration_photography_portrait-c3fd02a082ca355642adfddce020c2a4_h_large_5065ac56e087c310405908b0Нарцисизъм. Той има различни форми, някои от които нормални, но има една патологична форма, наречена от Ерих Фром „злокачствен нарцисизъм“. Той се характеризира с неподчиняема воля. Всеки психически здрав човек се прекланя пред нещо по висше от него самия – Бог, истина, любов или някакъв друг идеал и прави това, което Бог иска от него или съвестта му, а не каквото той сам желае. Психически здравият човек е покорен на изискванията най-малко на своята съвест, а най-съвършената форма на покорството е към Бога чрез изказването: Да бъде Твоята, не моята воля, Господи! При злите хора обаче не е така – в сблъсъка на волята с чувството за вина волята печели, а вината трябва да отстъпи. Казано е: „Гордостта предхожда падението“. Под грях се разбира по-скоро онази гордост, която нереалистично отхвърля присъщата ни греховност и несъвършенство – особено самонадеяна гордост или арогантност, която кара хората да отхвърлят и дори да нападат присъдата на всекидневните доказателства за недостатъците им. За тях е характерно „утвърждаване, независимо от фактите“. Откъде идва тази самовлюбеност? Няма достатъчно изследвания по този въпрос. Но въпреки всичко водеща теория за произхода на патологичния нарцисизъм е, че той представлява защитна реакция. Тъй като всички малки деца проявяват гигантско количество нарцистични черти, приема се, че нарцисизмът е нещо, което поначало надрастваме в хода на нормалното си развитие при едно спокойно детство, под грижите на любящи и проявяващи разбиране родители. Но ако родителите са жестоки и нелюбящи или детството е свързано с някакъв друг вид травми, смята се, че детският нарцисизъм се запазва като вид психологическа крепост, закриляща детето от превратностите на тежкия му живот. Ерих Фром разглежда обаче злото и по друг начин – като процес на развитие. Ние не се раждаме зли и не сме принудени да станем зли, а това се получава бавно, с течение на времето и дълга поредица избори. Ерих Фром казва: Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно, оживява… Всяка стъпка в живота, която издига моето самочувствие, почтеност, смелост и вяра, повишава и способността ми да избирам по-добрата възможност, докато накрая ми стане по-трудно да избирам по-лошата. От друга страна, всеки акт на пораженчество и страх ме прави по-слаб, отваря път за нови капитулации, докато накрая изгубя свободата си. Между двете крайности стоят поредица от избори. Повечето хора не умеят да живеят не защото са зли, а защото не забелязват, че пътят пред тях се разклонява и трябва да вземат решение. Те не осъзнават, че животът им задава въпрос и че все още имат алтернативни отговори. После по всяка стъпка по погрешния път им става все good-vs-evil-hard-victory-duplex_artпо-трудно да признаят, че са на грешен път, нерядко само защото трябва да се върнат обратно до разклонението, където са допуснали грешката, и да приемат факта, че са загубили енергия и време напразно. Както К.С. Луис казва: „Във вселената няма неутрална територия – за всеки инч, за всяка частица от секундата претендират и Бог, и Сатаната.“

imagesadlvhus3Прилагане на сила с цел да се избегне или личното, или чуждото духовно развитие и болният да запази собствената си цялост като личност. Казано накратко, злото представлява търсене на изкупителна жертва. За тази цел са подходящи не силните, а слабите хора. За да може злото да злоупотребява с властта си, то преди всичко трябва да има възможност да я употребява. Нужна е форма на господство над жертвата. Обикновено жертва на злото могат да бъдат деца в ръцете на зли родители. Същото така и възрастен, който се чувства безсилен да избяга от това, което вероятно се дължи на веригите на леността или липсата на смелост. Дайте на злия власт, ще заприлича на Хитлер, дайте му съпруг – ще иска да го мачка, дайте му дете – ще потъпква собственото му личностно развитие и избори, винаги ще решава противно на волята му.
Истината е, че злите хора си мислят, че командват те. Но дълбоко се лъжат. Командва техният нарцисизъм. И те изразходват за неискрените си оправдания и разрушителни компенсации поне толкова енергия, колкото и здравите хора влагат в любовта. Защо? Какво ги тласка? Това е страхът. Те се ужасяват от мисълта, че привидността може да се разпадне и те да бъдат разобличени пред света и пред себе си. Страхуват се, че ще трябва да погледнат злото у себе си направо в лицето. А от всички емоции страхът е най-болезнената. Независимо колко усърдно се стараят да изглеждат спокойни и хладнокръвни във всекидневните си дела, злите хора изживяват живота си в страх. Той е истински кошмар – страдание, толкова хронично, така втъкано в характера, че може дори да не го усещат. А дори и да усещаха, вездесъщият им нарцисизъм не би им позволил да го признаят. Те определено прекарват живота си в почти непрестанни страхове.

Злото е болестно състояние със следните симптоми:
– Отричане на отговорност;
– Последователно деструктивно поведение, търсене на изкупителни жертви, което често приема много тънки форми;
– Прекомерна, макар и обикновено прикрита нетърпимост към критика и други форми на посегателство върху нарцистичния образ;
– Изразена загриженост за собствения образ на почтен човек в очите на обществото и в собствените си очи, която допринася за стабилен начин на живот, но и води до превзетост и отричане на чувства като омраза или отмъстителност;
– Интелектуални отклонения, повишена вероятност за леки шизофренични нарушения на мисленето в моменти на стрес.

Характерна черта на злото е стремежът му да обърква. Желанието за стремеж към объркване е свързано с желанието за контрол над ситуацията и отношение на паника и ужас, че може да изпусне юздите.
unilad-how-to-stop-sleep-paralysis5За бащата на всички лъжи.
Бащата на всички лъжи е дух, който ако и да си има име – Сатана /което в превод значи объркана мисъл/ – е начин на мислене, дух, който е изцяло зъл и разрушителен и в него няма нищо творческо или съзидателно. Той не е осезаем по начина, по който е осезаема материята, нито има рога, копита и опашка като тризъбец. Той може да се прояви в материалните същества, но той самият не е материален, нито може да се отъждестви с проявленията си. Характерното за него е, че той не притежава никаква сила извън човешкото тяло и за да извършва пъклените си дела, той има нужда да използва човешки същества. Той притежава власт само чрез вярата на човека в лъжите му. Неговото главно оръжие е страхът.
Злото е грозно. То носи много опасности. Но то има и още един аспект: дребна, евтина, безвкусна пустота. „Въображаемото зло е романтично и разностранно – пише в своето есе „Критерии на мъдростта“ Симон Вейл. – Реалното зло е мрачно, монотонно, пусто и отегчително.“ Нищо чудно, outthedoorче обрисувайки ада, К. С. Луис описва сиво градче в Средна Англия. Адът може да изглежда и като безкрайно тържище от типа на Лас Вегас, където се размива границата между нощта и деня, изпълнено с игрални автомати и монотонен шум от безсмислен хазарт и хора с отнесени погледи, до безкрай дърпащи ръчките на машините с конвулсивна ритмичност. Всъщност безвкусният блясък на Лас Вегас е фалш, предназначен да прикрие цялата му ужасна пустота. Ако човек някога е имал щастието да срещне жив светец, значи е срещнал абсолютно неповторима личност. Макар и виденията им поразително да си приличат, светците са удивително различни като личности. Това е така, защото са станали докрай себе си. Бог създава всяка душа различна, така че когато бъде отстранена всичката кал, Неговата душа заблестява по един прекрасен, многообразен, съвсем непознат начин. Кийтс описва този свят като „царство, където се създават душите“. Освобождаването от злото е освобождаване от онова, което ни пречи да бъдем себе си! Ние можем да го разпознаем по болката, която носи постоянно в душата ни.

Лекуване

768877f30301b1a99cfd8035856e96e9Най-доброто лечение на всяко зло е ЛЮБОВТА. Да вярваш и виждаш, че си обичан и специален за Твореца – Бог, че Той е вложил Духа си в човека и ревнува за него. Дори и земните ти родители и приятели да те предадат, Той не може да те предаде, защото не може да се отрече от себе си и от своето Творение. Той е първият ти и най-верен приятел, преди всеки друг. Ако повярваш това, Христос казва „Твоята вяра те изцери!“ Ти си вече негов брат и сестра, и дете, и слуга, и приятел, ако търсиш НЕГОВАТА ЛЮБОВ и обявиш война на злото. Истината за нашата лична битка със злото е, че това е само операция за прочистване срещу отстъпващ враг, който отдавна е загубил войната. Войната със злото включва обратно на симптомите на злото:
– Да си готов смирено да понесеш изпитанието да бъдеш недоволен от себе си;
– Да не си самовлюбен, а да можеш да кажеш – „Твоята воля да бъде, не моята, Господи“;
– Не само да не прилагаш сила с цел да избегнеш личностното си духовно развитие, но и да го търсиш активно. Да си от нищите духом;
– Да не търсиш изкупителна жертва, а винаги да обръщаш погледа към себе си в ситуация на конфликт. Както казва Христос: „Защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не виждаш гредата в своето око.“
Според психотерапията екзорцизмът е процедура, при която се изгонва демон, който е обсебил пациент, и самата процедура протича с помощта на терапевти, които изпитват истинска любов и състрадание към болния и се заемат да изгонят демона. Процедурата протича успешно само когато има голямо желание на обсебения да бъде освободен и заради помощта и любовта на своите терапевти, които са се нагърбили с нелеката задача, поставяща под риск собствената им сигурност и живот. При подготовката на тези екипи не се допускат безчувствени хора или християни само по име, а такива, в чието сърце има истинско състрадание и желание да помогнат. Истинското освобождаване от злото е свързано и не на последно място с откриването на такава среда, която е здравословна и изцелителна, среда на хора, изпълнени с любов, подобно на екипа от терапевти в психиатричната клиника, наречена Тяло на Христово или Невяста Христова.
„Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно“.
14256251558_fb

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0