Там, където вярата запада, расте суеверието!” ~ Габриеле Аморт

/По книгите „Разказът на един екзорцист“ – Габриеле Аморт, и „За Небесната йерархия“ – Дионисий Ареопагит/

По ред причини невярващи и вярващи хора, че дори и много духовни лица предпочитат да стоят надалеч от сериозното познаване на този свят. Това е груба грешка. От това, че ще стоим с гръб към него, той няма да изчезне. Такова отношение само допринася за преумножаване на злото в света и представлява пренебрегване на дълга за борба с нечистите сили.
Желязно правило е, че там, където вярата запада, расте суеверието. Причините за западането на вярата са много:
– Съвременният потребителски западен свят, в който преклонението пред вещите и удоволствията е довело до почти повсеместна загуба на вярата.
– Комунизмът и социализмът, които със своите марксистки учения през всичките години владееха културата, образованието и целия свят на представленията и наложиха безверието и материализма като начин на живот.
angel vs demonТова е довело до липсата на елементарна информация у по-голяма част от хората за духовните сили, които ни обграждат – и за благославящите и за носещите проклетия. Човек още при раждането си получава ангел пазител, който е с него и го пази до последния му час. Зад всички благодатни мисли и обстоятелства стоят ангели, а зад всички депресивни състояния и болести стоят бесове.
Ангелите са същества, които са верни на Небесния създател и начинател на живота, но човек трябва да се научи да ги призовава на помощ, а те търсят белези и знаци за това.
Бесовете са противници на Твореца и на човека в качеството му на венец на Божественото творение, създаден по Божий образ и подобие.
В своето падение и бунт против Бога всички бесове запазват чиновете и йерархиите, които са имали преди това, поради което имат власт да се намесват и причиняват зло, но все пак те си остават подчинени на Твореца.
Бесовете атакуват човека в 5 основните зони: здравословно състояние, чувства, работа, желание за живот и желание за самоубийство.
– Здравословно състояние – Сатаната има сила да предизвиква телесни и психически страдания.
– В областта на чувствата дяволът може да предизвика неудържимо нервно напрежение и лошо настроение, особено спрямо онези, които ни обичат най-много. По този начин успява да разруши бракове, разстройва годежи; винаги по незначителни поводи предизвиква крамоли, които понякога стигат до крясъци. Той разваля приятелства, създава у пострадалия впечатлението, че никъде не го приемат, че е избягван, че трябва да се отдели от другите. Неразбиране, нелюбов, пълна празнота в областта на чувствата, невъзможност за намиране на брачен партньор … Също много често срещан е случаят всеки път, когато човек започне нова връзка, за която има вероятност да прерасне в любов – и дори при влюбване с взаимно признание, всичко да свърши изведнъж и без някаква явна причина.
– В областта на работата – намирането на работа, включително когато е почти сигурно, че така ще бъде получена и няма никаква причина да стане обратното, или пък когато тя бъде отказана по причини, които звучат нелепо. Или пък хора, които намират работа, но бързо я напускат по нелепи дребни поводи; след време с големи трудности намират друга, но дори не се явяват на работното си място или пък напускат работата с лекота, която близките окачествяват като непостоянство и ненормалност. Като цяло дяволът действа по следния начин – невъзможност за намиране на работа, изпадане от добро имотно състояние в мизерия, от усилен труд в безработица.
despair– В желанието за живот – естествено е телесните страдания, откъснатостта от обичаните хора и провалите в имотното състояние да предизвикат крайно отрицателно отношение към живота. Последица от това е неспособност за положителен житейски мироглед или поне за надежда. Животът изглежда черен, непоносим и безизходен.
– В желание за смърт – това е последното, към което дяволът подтиква: изпадане в отчаяние, а след това – смърт.
Голямата цел на бесовете е човек да загуби каквато и да било вяра в доброто, да загуби надежда. Бесовете не искат просто да причинят страдание, те искат нашата победена душа да каже: „Край, победена съм; аз съм играчка в ръцете на злата сила. Бог не може да ме освободи. Бог е забравил своите деца, щом позволява да им се случват такива страдания. Бог не ме обича – злата сила е по силна от Него.“ Ако човек стигне дотам да говори така, това означава истинска победа на злата сила. Независимо че може да сме загубили вярата си от болка, ние трябва да отговорим на злата сила: „Ние искаме да искаме вяра“…Искаме да искаме …Лукавият не може да съкруши тази воля, защото тя е нашата воля – нито Божия, нито на дявола, а наша. Наша, защото Бог ни я е дал, когато ни е създал. Ето защо трябва да казваме „не“ на всеки, който иска да ни отчае, и да повярваме, че когато чуят името на Исус, падат на колене „всички, които са на небесата, на земята и под земята.“ В това се състои нашето спасение. Ако нямаме твърда вяра, тогава злото, което е покрай нас, може да трае с години, без да можем да го победим. Освен това за онези, които са полудели и не виждат лек за своето състояние, лек има – след много екзорцистки благословии злото отминава без остатък, като че ли никога не е съществувало.
Защо човек стига да такива последствия? Много пъти поради незаинтересованост към духовния свят и силите, които управляват световете. Но тази незаитересованост обикновено струва твърде скъпо.
hopelessness_by_vurdem-d6wffmn1Един от отговорите на демон по време на екзорцистки сеанс на въпроса „Защо не си отидеш в ада?“ е: „Защото единственото, което ме интересува, е да карам този човек да страда.“ По това се разбира колко е коварен дяволът – той не получава никаква полза и въпреки това не се отказва да върши зло, само защото това му доставя удоволствие.
Също както имената на ангелите, така и имената на бесовете разкриват тяхната задача. Имената на най-важните бесове са или библейски, или са дошли от традицията – Сатана, Велзевул, Луцифер, Асмодей, Меридиан, Забулон… Други имена указват по-пряко целта, която са си поставили – Разрушение, Погубване, Съсипване и т.н.; или пък указват точно определени злини – Ужас, Раздор, Завист, Ревност , Похот и т.н.
Как човек може да се окаже жертва на необикновените страдания, които дяволът причинява? Тук не става дума за обикновените страдания, тоест изкушенията, чийто обект сме всички ние. Можем да разграничим страданията, причинени от дявола, на четири основни вида: по Божие допущение; поради предметна магия; поради състояние на тежък и вкоренен грях; поради посещение на зловредни хора и места.
– По Божие допущение – никога не бива хората да забравят, че няма нищо, което да може да се случи без разрешението на Бога, и че Бог никога не желае злото. Но когато ние го желаем, Той го допуска , тъй като ни е създал свободни същества и защото знае как от злото да извлече добро. По Божие допущение пострадваме, когато Бог допуска действието на Сатана, за да му се противопоставим, което пък позволява да добием за себе си нова по-голяма сила и порастване, и задълбочаване на нашия поглед и разбиране за света.
– Като последица от магия . Магии наистина съществуват и целта им е да нанесат вреда на други хора с помощта на дявола. Някои хора се чудят как Бог допуска това? Ами, Той ни е създал свободни. Накрая обаче ще направи своите сметки и ще въздаде на всекиго според това, което е заслужил, защото всеки ще бъде съден според делата си. Междувременно ние можем да използваме свободата си, за да вършим добро, и ще получим награда за това; но можем да използваме за зло и дори много изтънчено зло.
– Поради състояние на тежък и вкоренен грях. Тук за наше нещастие ще говорим за причината, която поради времената, в които живеем, се намира в кресчендо, заради което неимоверно много се е увеличил броят на пострадалите от дявола. В края на краищата истинската причина за пострадването от бесове е винаги в липсата на вяра. Колкото е по-слаба вярата, толкова е по силно суеверието. Зависимостта е, тъй да се каже, математическа. Проблемът е, че хората разискват и развиват суеверието си, а целта е да развиваме онази вяра, която дори когато ни е тежко да ни помогне да кажем „Ние искаме да искаме вяра!“
starica-dade-140-lv-za-da-ij-razvalqt-cherna-magiq-129191– Посещение на зловредни хора и места – тук се имат предвид упражняването в извикване на духове /спиритизъм/, присъствието на такива сеанси, занимаването с магия, участието в сатанински поклонения или секти, практикуването на окултизъм, посещението на магьосници, чародейци, баячи, гледачи и вещери. Много пъти когато човек има страдание, което не се поддава на никакво лечение, или забелязва, че каквото и да подхване все се проваля, решава, че му е направена магия и че всъщност тя е причината за неговото нещастие. Отива при магьосник и му казват: „Направена ви е магия. Ако искате да премахна магията – това ще ви струва един милион лири.“ А понякога става дума и за няколко милиона лири. След като бъдат заплатени, магьосникът поисква нещо лично – фотография, част от бельото, кичур от косата или само един косъм, част от нокътя. Какво прави магьосникът с тези предмети? Повече от ясно е – черна магия. Мнозина се оставят да бъдат измамени, защото „жената, при която отидох, ходи много на църква“ или „защото в кабинета на магьосника виждат гоблени с разпятия, с богородички, портрети на светци“ и т.н. На всичко отгоре им казват: „Аз правя само бяла магия“; „Ако ме помолят да направя черна магия, ще откажа.“ Под „бяла магия“ обикновено се разбира разваляне на магия, а под „черна“ – правене на магии. Но всъщност не съществува бяла и черна магия, съществува само и единствено черна магия, тъй като всяка форма на magii-hodja01чародейство е прибягване до услугите на бесовете. И така нещастникът, ако преди е имал малко страдание в резултат на чародейство /като е възможно и даже да е нямал такова/, се връща вкъщи – този път с истинска магия. След което това влияние се лекува много по-трудно от първоначалното.
В тези случаи е наложително прибягването до средствата, които предлага Бог, и до Църквата, а не до магьосници.Прибягването до магьосници – врачки, баячи, гадатели и други освобождаващи от страдания и лекуващи, правещи „бяла магия“ – винаги представлява прибягване до услугите на дявола и може само да усили злото. В Евангелие от Матей 12:43-45 се говори за бяс, който излиза от една душа, а впоследствие се връща с още седем бесове и то по-лоши от него. Това, което неминуемо се случва, когато човек прибягва до магьосници. Тези, които си служат с магьосничество, си въобразяват, че управляват висши сили, когато в действителност са техни слуги. Магьосниците смятат себе си за разпоредници на доброто и злото. Викачите на духове /спиритистите/ и медиумите се хвалят, че извикват висши духове и духове на мъртъвци, но в действителност те изцяло са отдали себе си на бесовски сили. Целта, с която тези сили ги използват, е винаги разрушителна – въпреки че тя не се проявява веднага. Откъснатият от Бога човек е беден и нещастен – той не може да разбере значението на живота, а още по-малко – на трудностите, на болката и смъртта. Той търси щастието такова, каквото му го предлага светът – богатство, власт, благополучие, възхищение, удоволствие …
angelsБог също може да подейства в живота на човека чрез своите сили – ангели, духовни началства и власти. Но най-характерното за ангелите е, че те са част от природата на Бога, близо до него, в йерархия, и действието им е да приобщават душата на човека към Небесния творец и небесната йерархия. Те се наричат още небесни умове – те са част от Премъдростта и знанието, което е нещо изключително характерно за всички богоподобни разумни същности, независимо дали мъдростта е първична или вторична, или по-низша, според йерархията им. Другото им име е небесни сили – чрез тях се явява силата на Бога за човеците. Имената на ангелите също показва тяхната същност и действие. Всяко наименование на ангелите – небесните умове, разкрива някакво богоподобно свойство, качество. Свещеното название „серафим“ означава „възпламеняващи“ или „разгорещяващи“, а името „херувим“ означава „обилие от разум“ или „излияние на Премъдростта“. Серафимите, херувимите и престолите са част от първата от трите небесни ангелски йерархии, стоящи най-близо до Бога. Действието на серафимите е да уподобяват на себе си низшите, като ги карат сякаш да кипват и разгарят до подобна на своята горещина за близост и единение с Бога, имат способността да очистват подобно на мълния и всеизгарящ огън, а също имат свойството да прогонват мрака и тъмнината. Докато херувимското действие се изразява в способността да приобщават низшите към Премъдростта. А престолите – името им означава превъзнесеност над всяка земна принизеност, надсветовен устрем нагоре. Втората небесна йерархия се състои от власти, господства и сили, а третата небесна йерархия са ангели, архангели и начала. Цялата небесна йерархия се основава на степента си на своята близост до Бога и единение с Него. Целта на тази йерархия е съществата, които са най-близо и най-единени с Бога, да причастяват съществата под тях към богоуподобяване, към очистване, светлина и съвършено знание, или първият чин предава на онези след себе си светлината и чистота, която живее в него. Това е характерното и типичното за Божието действие и го отличава от демонското действие. То е действие на приобщаване към божественото, на предаване на премъдрости и огнена природа, по примера на серафимите и херувимите. Затова служи и земната църковна йерархия , изградена по примера на небесната – има за цел да предаде тези божествени качества. Защото човек се бори да има много неща, но пропуска, че да намери себе си в светлината на Твореца е възможно най-голямата придобивка и единственото трайно насищане на глада по имането.
Ангелското действие, което Бог предлага на човека при проблеми, има такава цел – приобщаване към Бога чрез: миропомазване на болен; изповед при свещеник /която е по-силна от екзорцистките сеанси/; молитви за изцеление; молитви против магии; посещение при екзорцисти свещеници; съветничество за получаване на мъдрост; и много други.
Но тъй като Бог не е като магьосниците да търгува, той не иска парите на хората, а техните сърца и умове – да станат част от неговата небесна йерархия. Избавлението чрез Бога много пъти става Възкресениетопо-бавно от това при магьосниците, а хората искат незабавни и високи резултати, без това да струва скъпо … да не полагат никакви особени усилия или да си променят умовете и сърцата. Но това води до една вътрешна духовна смърт на душата, която пропуска своя шанс да се пробуди от заспалото си състояние. А факт, който всички екзорцисти свещеници са видели, е, че задълбочаването в християнски начин на живот – именно причастяването към тази небесна божествена йерархия – е най-добрата и трайна защита против магии и действия на бесове.
И така, в заключение можем да кажем, че Бог позволява да ни се случи зло, за да извлечем от него още повече добро. Той позволява да носим кръст само защото чрез него можем да стигнем до небето. Ето защо не бива да се плашим от него, а славим Бога за кръста, който ни е дал. Защото след кръста винаги идва възкресението – така както след нощта идва денят. Така са били устроени всички неща. Той ни е избрал да придружаваме Исус в Гетсиманската градина, да бъдем с Него в болката, за да възкръснем накрая заедно с него.

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0